Доц. Момчил Дойчев*

Печалбите от европейското членство не могат да компенсират загубите от неравностойните икономически отношения с Руската федерация.

Упорито подхранван през годините явно или по-прикрито от българските медии (особено на 3.03., годишнините от боевете на Шипка, дори на 24.05. ) русофилският мит през последната година и половина (след анексията на Крим и войната в Източна Украйна от режима на Путин) видимо започна да се разпада. Наистина по инерция от миналото, поради почти непроменените от времето на тоталитаризма учебници по „История“ и засилването на радикални носталгични и антидемократични нагласи сред част от населението, отношението на българите към Русия, руската политика и руския народ остава амбивалентно. Наистина малко повече от половината от българите продължават да изпитват симпатия към руския народ и Русия. В същото време дълбочинните социологически проучвания ясно показват, че руският политически и икономически модел не може да бъде алтернатива и да предостави по-надеждни гаранции за икономически просперитет и сигурност за България от членството в ЕС и НАТО.

Емоционалното отношение към Русия, възпитавано поколения наред пренебрегва рационалния анализ на фактическата руска политика към България – поне от освобождението насам, да не говорим за съветската окупация и пораженията, които нанесе върху страната натрапеният от СССР комунистически режим до 1989 г. Масовото съзнание не прави особена разлика между традиционно приятелското отношение към Русия и нейния народ и негативното отношение към руската, съветската и постсъветската авторитарна власт и държава. В крайна сметка дълбоко вкорененият русофилски мит, който по точните думи на първия социалист Димитър Благоев представлява всъщност „грубо политическо суеверие, водещо до национален погром“ е давал в продължение на десетилетия своите горчиви плодове и е сложил траен отпечатък върху нерадостна съдба на българите, особено през ХХ-ти век.

Трудният изход след 1990 г. към модерната цивилизация

засили, особено през последните години, носталгията и желанието на голяма част от българите за алтернатива. Естествено като такава се очерта, особено след 2005 г. Русия, която открито се противопостави на западната цивилизация, възкресявайки мита за особения път и мисия на Русия в света.

В какво се състои тази алтернатива? Политически – във възкресяването на авторитарния режим, който придобива все по-тоталитарни черти, получени и от упорито насадения култ към личността на Путин и масовата подкрепа от страна на манипулираното и лумпенизирано руското население към неговата агресивна политика към съседните на Русия държави. Засилването на антиамериканизма, отхвърлянето на европейския цивилизационен модел и насочването към евразийството като модел за политико-икономическо развитие тласнаха Русия към противопоставяне не само на Запада, но и против световната цивилизация като цяло. Дори днешните политически съюзници на политиката на Русия – авторитарните режими в Китай, Северна Корея, Сирия, Иран и от скоро Ердоганова Турция едва ли могат да се нарекат приятели на Русия – по-скоро е точно обратното.

В България малко, но кресливо малцинство агресивно подкрепя в медиите политиката на Путин и отхвърля присъствието на България в евроатлантическия цивилизован свят. Въпреки това, българите, традиционно сдържани към участието във военни съюзи, в мнозинството си подкрепят членството на страната ни в НАТО. По данни на авторитетната социологическа агенция Алфа рисърч 42% от българите смятат участието ни в алианса като важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно. 53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО.

Но дори тези, които смятат, че България трябва да напусне ЕС и НАТО не са като цяло убедени, че тя трябва да се присъедини към руския евразийски политически и икономически съюз.

И това е напълно естествено. По данни на близката до БСП социологическа агенция АССА-М от 2000 г. само 12% от българите смятат, че трябва да поддържаме приоритетни отношения с Русия срещу 65%, които смятат, че трябва да поддържаме приоритетни отношения с Европейския съюз и 9% - със САЩ. Още по–категорични са българите, че не можем да разчитаме за своето икономическо развитие на Русия - само 4% смятат така – при 24%, които смятат, че можем да разчитаме на Европейския съюз. След приемането ни в съюза по данни от миналата година вече 67% от българите смятат, че повече печелим, отколкото губим от европейското членство, срещу само 10% , които твърдят обратното. Въпреки пропагандната кампания, че повече губим от европейското членство, статистическите факти са упорито нещо – от 2007 до 2014 г. от европейското членство страната ни e спечелила 14,7 млpд. лeвa. Toвa e paзлиĸaтa мeждy внeceнитe cyми и пoлyчeнитe пapи пo eвpoпeйcĸитe пpoгpaми. Oт 2007 до 2014 гoдинa Бългapия e внecлa в бюджeтa нa oбщнocттa 6,2 млpд. лв., a e пoлyчилa 20,9 млpд. лв.

Всъщност мнимата русофилия на българите може да се провери и по отношение на един друг критерий. Когато говорим за русофилия трябва да имаме предвид, че 

става дума за пропагандно-идеологически конструкт, 

който обслужва руските интереси в България и който е свързан не с чувства на любов или омраза към някой народ, а с придържане към определени политически ценности. Защото русофил е не този, който харесва руската литература, музика или балет, а този, който харесва диктатурата, авторитаризма, подчинението и мрази индивидуалната свобода, равенството пред закона, правата на човека и изобщо всички ценности, които са противоположни на днешния неототалитарен и агресивен режим на Путин. Неговата политика към България може да се характеризира като енергиен колониализъм, целящ да превърне България във вечен донор на кремълската олигархия.

Затова и все повече българи осъзнават необходимостта от коригиране на нашите енергийни и икономически отношения с Руската федерация. И това е напълно естествено като се има предвид неравностойната търговия на страната ни с Русия и почти пълната ни енергийна зависимост от нея, която ни носи катастрофални финансови загуби в размер на 7 милиарда лева само през последните шест години, т.е. вследствие на неравностойни търговски отношения и заробващи основно енергийни договори годишно губим средно над 1 млрд. лева. Допълнително 

от „тройния шлем на Първанов“ страната ни е загубила досега най-малко 8 милиарда лева

и загубите продължават да растат.

Но най-силно разбива русофилския мит емиграцията от България - българите емигрират в Западна Европа и Америка, а не в Русия! Като писа наскоро „Ди Цайт“ драматичното изтичане на мозъци от България забавя жизнено необходимите реформи. Между 1990 и 2015 г. над един милион българи трайно са напуснали родината, което забавя нейното развитие и я лишава от млади хора с енергия да променят посткомунистическата система – което определено е в интерес на путинизма!

Обратно - десетки хиляди руснаци на практика бягат от Русия и режима на Путин, закупувайки имоти у нас и надявайки се да превърнат България в своя втора родина. Независимо от опитите те да бъдат превърнати в пета колона на руския режим у нас, при национално отговорна политика те могат да бъдат постепенно приобщени към демократичните ценности на българската нация.

Разбира се, преди да мислим за руснаците, бежанците или емигрантите, българските правителства трябва да мислят как да върнат стотиците хиляди български бежанци от цивилизования свят обратно в България - като направят България отново цивилизована и справедлива държава. Но може би това ще се окаже поредния утопичен мит?

*Текстът е публикуван на фейсбукстраницата на автора