Светослав Пинтев

Честит празник, българи. Светите братя Константин-Кирил Философ и Методий отново ни припомнят кои сме, но май гледат сърдито от портретите си. Не заслужаваме и да ни погледнат, ако трябва да бъдем честни.

Днес по традиция пеем: "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви". И изобщо не си вярваме. Нито, че сме възроден народ, нито че вървим към светли бъднини. Точно обратното. Не знаем къде отиваме, не умеем да защитим националното си достойнство, ужасени сме, защото държавата ни е в опасност. Тя вече над четвърт век не може да се освободи от шайката, която роди социалистическата система, шайка построила си собственчервен капитализъм.

Може би е така, защото не умеем да пазим историческата си памет. Този най-светъл наш празник например е обявен за ден на някаква си славянска писменост.

Ние не успяхме да се преборим, да ударим по масата и да кажем: „Не, той е ден на българската писменост и култура“.

Все така невежи сме за делото на светите братя Кирил и Методий, робуваме на клишетата, изковани някога от 

съветската „наука“, дала отровни плодове в българската

Нито един държавен мъж не си дава труда да отстрани идеологемите от учебниците, да изчисти полуистините и откровените лъжи.

Децата ни, както беше и с нас при социализма, продължават да не знаят основни неща, а им пробутват само лузунги, съчинени в някой кабинет, пълен с бюстове на вождове.

Покойният изключителен специалист по старобългарски език проф. Петър Илчев навремето ни пишеше двойка на изпитите в СУ, ако имахме глупостта да произнесем дори половината от измисления от пропагандата термин „църковнославянски език“. Такъв език няма и никога не е имало. Измисля го съветската пропаганда, за да прикире факта, че в руските църкви се служи на старобългарски език. Този, който преподаваше професора. Този, които българите са говорели по времето на Борис Покръстител, на Симеон Велики, на царете Асен, Петър и Калоян, че и след тях. Може би, защото той е дал огромната част от лексиката и граматиката на руския, както признават редица руски учени.

В учебниците на децата ни още пише, че братята са създали буквите на някакъв славянски език, който никой никога не е чувал, защото не е съществувал.

Има една историческа истина, която за учените от целия свят е категорично доказана от по-миналия век. Ето как я обяснява унгарският учен д-р Петер Юхас в статията си "Пътят на славянското писмо", написана през 80-те: "...след Вратислав Ягич повече от столетие не подлежи на никакво съмнение - в основата на езика на Кирил и Методий е залегнал 

диалектът на старобългарския език от Солунския край

Споменатите по-горе безсмислени названия бяха създадени именно и преди всичко, защото някои искат на всяка цена да лишат Кирило-Методиевия език, т.е. първия литературен език на славянството, от неговата българска етническа и диалектна основа. С една дума, целта на тези абсурдни търсения и намирания е ясна, тя може да се илюстрира и с българската поговорка: "Като се прекатури каруцата, пътища много".

Кристално ясно.

Никой днес не си дава труда да обясни защо по официалния държавен календар всички честваме делото на Константин-Кирил Философ и брат му Методий на 24 май, а по църковния календар ден на светите братя е 11 май. Това е редно да се разяснява в училище. Празникът се чества на 24 май след въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. През 1968 г. Българската православна църква, която е отново със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, в който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Оттогава по църковния календар Денят на Св. св. Кирил и Методий е 11 май. 24 май остава официален Ден на българската просвета и култура, че и на славянската писменост, както отбелязахме.

Запазени са исторически данни за честването на празника още през XII век Тогава също се е празнувал на 11 май.

След това за дълги векове той не се споменава чак до 1813 година. В т.нар. "Арменска летопис" е записано, че честването на светите братя на 22 май през въпросната година в Шумен е организирано от гагаузите.

Историците смятат Геров за този, който възстановява честването на солунските братя през Възраждането. Той организира на 11 май 1851 г. учениците си да изнесат тържествена програма за патронния празник на епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив. Още тогава е ясно защо делото на светите братя е от такова значение за българите. Кирил и Методий са създатели на глаголицата, направили са така, че първо ние, а после и други славянски народи да имат 

собствени букви

Празникът постепенно се налага и започва да се отбелязва на все повече места из българските земи. За това свидетелства и Неофит Рилски през 1852 година.

Денят на двамата братя за десетина години се превръща в ясно обозначаване за българска национална и културна идентичност, като става трибуна за българския пиетет към образованието и науката.

През 1857 г. за празника се организира тържествена служба в българската църква "Свети Стефан" в Цариград, а с нея е почетена и паметта на Свети Иван Рилски. През следващата 1858 г. инициативата е поета от църквата "Света Богородица" в Пловдив. След тържествената служба даскал Йоаким Груев изнася ярко и емоционално слово, посветено на живота и делото на солунските братя. Празникът се чества в Лом от 1860 г., в Скопие и във Варна от 1862 г. През 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. Сава Филаретов го организира за първи път в София.

Школничетата някога са знаели, че на този ден честваме българската просвета и култура, почитайки създадената от Константин-Кирил Философ и Методий глаголица, на която братята са записали преводите на Библията. И защо ги тачим толкова, като днес пишем на кирилица. Защо азбуката е наречена на тях от учениците им? Знаели са, че Кирил и Методий свършват основното, като обозначават с букви всеки звук от изключително богатия в това отношение старобългарски език, а да се намери нов графичен знак за него е вече лесно.