Доц. Момчил Дойчев

Пропагандната война на Русия против европейска България очевидно се разгаря с нова сила. В поредното интервю на кремълско пропагандно издание на българска територия А-Specto поддръжниците на новия руски тоталитаризъм изпаднаха в еуфория от руските атаки от Каспийско море с ракети от 1500 км уж против цели на Ислямска държава. Влюбените в тоталитарната диктатура т.нар. русофили изпаднаха във възторг от новото руско оръжие „Калибър”, чиито ракети безпогрешно поразявали цели на 1500 км разстояние, без разбира се да споменат, че 4 ракети паднаха в Иран и не е ясно колко хора убиха.

В поредно интервю със социолога Иво Христов може да разчетем както новите опорни точки на хибридната война на Кремълския режим против България, така и дефицитите на конспиративно-катастрофичното мислене на 

нашенските путински идеолози

Според Христов "Украинската криза катализира мъчителното оттегляне на Русия от гибелния прозападен курс".

А не е ли точно обратното - гибелен за Русия е антизападния, агресивен курс на Путинова Русия, в която реставрацията на сталинизма в неонацистка форма - т.нар. "путлеризъм" е в пълен ход. Спасителна за Русия може да бъде не конфронтацията и войната със Западната, т.е. Световната цивилизация, а сътрудничеството и постепенното кооптиране на бъдеща свободна и демократична Руска конфедерация в нея.

Според Христов: "В западния проект за Русия има място единствено като суровинен придатък." - Напротив - Путинската неосъветска икономическа политика превръща Русия единствено в суровинен придатък на Запада. Ограниченото кагебесно мислене не може дори да си представи, че е възможна друга икономическа политика, освен просъветска. Путин би могъл да използва (като е авторитарист) опита на Дън Сяо Пин, Пиночет, Пак Чон Хи, или дори руския опит от преди век на Столипин за изкарване на руската икономика от постсъветското икономическо блато. Но рецептата за това е (нео)либерална, а това е смъртоносна рецепта не само за постсъветската, но изобщо за глобалната антикапиталистическа олигархия. Затова е и основна опорна точка на Кремъл против свободата и демокрацията. А имаше всички предпоставки истинската либерализация на руската икономика при авторитарен режим да доведе до руско икономическо чудо след 2001 г.!

Според Христов: "Драмата на Сирия дойде от обстоятелството, че през нейната територия бе проектиран един от най-големите газови проекти за транспортиране на газ от находището „Южен Парс” в Персийския залив.“ – Така е, но драмата възникна, защото това беше срещу геополитическия и геоенергиен интерес на Русия. Защото цел на този проект съвсем не е „катарско-саудитска доминация на европейския газов пазар“, а премахване на газовия монопол на Русия върху повечето европейски страни. Заливането на Европа с евтин (три пъти по-евтин от Газпромовския!) катарски газ би лишил Русия от монополната и роля на европейския пазар. Точно това доведе до военния конфликт, разпален и от въоръжени в Русия ислямисти с цел вдигане световните цени на въглеводородите. Самият Христов признава, че : "по данни на Федералната служба за сигурност на Руската федерация там воюват около 5000 човека от Русия и още около 6500 от бившите републики на Съветския съюз." А кой ги изпрати там? - не е ли самата ФСБ на Руската федерация?

И спонтанната народна революция избухна не когато Асад отказа това трасе да бъде прекарано, а по логиката на доминото – антиавторитарните продемократични революции в редица арабски страни. Тези народни революции бяха инициирани не от американски заговор, както твърдят путинофилите, а от желанието на проевропейските елити и студентската младеж и в техните страни да стане като "на Запад". За съжаление масовата авторитарно-ориенталска култура и религиозният фанатизъм на мнозинството не позволиха и нямаше как да позволят демократизация. Засега свалянето на такива режими може да стане успешно изглежда само на европейска – християнска и либерална почва. Опитът на Украйна, която свали просъветски режим на Янукович, въпреки бясната съпротива на реакционния и мафиотски елит, очевидно не може да се приложи в чужда цивилизационна среда.

Според Христов: „Ислямска държава” очевидно е геополитически проект за смазване на иранските и руските съюзници в региона."

- Напротив - тя е проект преди всичко на руските служби и не случайно е въоръжена предимно с руско оръжие със същата цел - да се спре демократизацията, да се вдигнат цените на въглеводородите и да се предизвика бежанска криза към Европа, което да доведе до осъществяване на 

отколешната мечта на кримълската олигархия – разрушаване на Европейския съюз

Според Христов: "Кошмарът на всеки англосаксонски геополитик е, че един хипотетичен съюз между Русия, Германия и Пекин поставя резонно въпроса: какво правят Съединените щати в Евразия?"

- Това е поредната путинистка фантазия – измислен кошмар от невъзможен дори хипотетично съюз! По скоро погрешната агресивна политика на Путин и в Украйна, и в Сирия заздрави Атлантическия алианс и върна обратно мултикултурна и политкоректна Германия към реалностите. А Пекин, който по повод на конфликта на Москва с Киев, смазващо за самочувствието на Путин заяви, че "малките страни трябва да решават по друг път конфликтите помежду си!" (Ами да - Китай по население и създаден БВП е съответно десет и пет пъти по голям от Русия!)

Според- Христов : "Турция отплава от американския геополитически кораб." – Е, особено след съобщенията, че турската противовъздушна отбрана ще сваля всеки нахлул над турското въздушно пространство руски самолет, това сигурно е така! Но очевидно „wishful thinking“ е много по-свойствено за руските анализатори, а не за техните опоненти!

Според Христов: "Нещото, наречено Европейски съюз, в този му вид изживява последните си дни."

Е иска им се на путинистите

да е така, но пак очевидно е wishful thinking, т.е. няма как да стане! По-скоро е възможно истинско преосмисляне и бъдещо преобразуване на ЕС не като неясна федерация на бюрократични елити, а като конфедерация на европейските народи.

Очевидно навлизаме в пореден етап от хибридната война против България, която се води от руските анализатори на наша територия. Отговорността на пробългарските елити за отпор е повече от наложителна.