Велико благо е вярата, а най-скъпоценен дар у човека е вярата му в Пресветата Троица, която се открива по милостта на Божия промисъл. Без вяра човек е подобен на кораб без компас. Без нея в душата е мрачно и няма подтик към добри дела. От вярата ни зависи не само блаженството в отвъдния свят, но и благосъстоянието и просперитета ни тук на земята – като човеци и като човечество. Религията на любовта – християнската проповядва небето, но тя има предвид и човека на земята. Религията ни открива много тайни, но те се усвояват само с вярата. Сам човек е тайна за себе си. Ако не може да постигнеш това, което е в тебе и около тебе, а и да го разумееш, как да разкриеш това, което е над тебе? А то явно става само с вярата, която я пожелавам на читателите на изданието и

почитателите на Доброто

Днес, когато слънцето отново празнично изгрява, свети и сгрява, ние предпочитаме да затворим очите си, да сложим слънчевите си очила или направо да влезнем в мрака на бездната, която сами сме си издълбали. Вярата е майка на всички блага. И това е самата истина. Тя е и глава, и корен. Който загуби всичко, но опази вярата си, отново ще придобие всичко, но с много по-голяма слава, казва св. Йоан Златоуст. Най-голямата ценност е вярата ни, за да можем чрез нея истински да обичаме Твореца и творението, да съградим и запазим нравствеността в живота, да копнеем и мечтаем с увереност и за да откриваме мъдростта извън време и пространство в безначалната и безконечна цивилизация на любовта.

Размисли ли се човек върху великите тайни на Божията премъдрост, които не може да се опишат с нашия беден ум и греховен разум, не може да не извика като св. пророк и цар Давид: „Велик Си Господи, и чудни са Твоите дела, и няма слово ни едно достойно, за възпяване на Твоите чудеса!” (Пс.146) А тайна по-голяма от тая на Боговъплъщението няма!

В дни на предпразничен Рождественски пост сме. Изгрява Витлеемската звезда, която ще просвети нашите сърца и умове с истинската нетварна светлина. Вечна истина ни се открива: Бог се ражда от Светия Дух и Пресветата Дева и възприема човешка природа, за да възстанови нашето богосиновство – да може всеки повярвал в Него, да стане син Божий по благодат. Такава е божествената цел на Боговъплъщението: Бог, „поради голямата си любов” ни оживотворява в Христос (Еф. 2:4-5) и в тайнството на богочовечеството ни освобождава от властта на тлението, та да ходим вече „в обновен живот” (Рим. 6:4). Св. Атанасий Алекандрийски казва: „Синът Божий става Син Човешки, та синовете човешки да станат синове Божий”.

В посланието си до галатяните св. ап. Павел казва, че: „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син Единороден, Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението”. (Гал. 4:4-5) В дните около празника на Христовото Рождество ние осъзнато трябва да придобием разум и воля, които определят делата ни, да обуздаят страстите ни и да направляват поведението ни според вярата ни в Раждащият се Спасител на света. Чрез радостта от Христовото Рождение, но и чрез самообладанието ние ще можем леко да водим морален живот. Още в древността премъдрият Соломон казва, че: „Благоразумният е внимателен към своите пътища” (Притч. 14:15). Справедливостта е нравствена добродетел, която изисква от всеки, но най-вече от хората на правото, непоколебима воля да отдаваш дължимото и себе си

в пълноценно служение на Твореца и творението

Непоколебимата воля идва от постоянството в смелото следване на доброто в името на общото благо тук, заради и общото, и частно дори благо отвъд. Смелостта побеждава дори страха от смъртта, а за вярващият, то смъртта може да е само придобивка. В името на правото и правдиво дело смелостта е задължителна, защото осигурява себеотрицание и самопожертвование. Държането в моралния закон на любовта и произтичащото от него въздържание сдържа поривите на аморалността и установява равновесие в разпределянето на човешко право, съобразно божественото такова, каквото Раждащото се в плът безначално Слово е законоположило още при Сътворението. С Христос в живота, служенето и служението в личен и обществен план при не двойнствен живот ще си осигурим господство на волята над инстинктите, изкушенията и дяволските козни и ще успяваме да се движим свободно и блажено в рамките на порядъчността.

Вярата, надеждата и любовта трябва да изпълват дните на нашия живот, осветен от Раждащият се Изкупител – Христос. Така единствено ще можем да придобиваме даровете на Св. Дух, а те са: мъдрост, ум, благоразумие, сила, знание, благочестие и страх Божий.

Рождението на Спасителя според библеисти и историци е станало в 753 г. от основаването на Рим и в 42-та година от царуването на император Октавиан Август, от когато и започва летоброенето на новата ера – Християнската. Появата в същото това време на необикновена ярко светеща звезда е отбелязана дори в древна китайска астрономическа таблица, където се споменава, че тя се е наблюдавала в продължение на цели 70 дни. В Библията числото „7” е свещено и това доказва, че това са дни на честване на велико за света събитие. Изчисленията на астрономите и от древността като Халкидий, и на тези от просвещенския период като Фуке и Визелер показват, че появата на тая звезда съвпада с времераждането на Иисус Христос. Витлеемската звезда, която ни води вече почти 40 дни на пост мислено ни насочва към яслите и пещерата, където ще се изпълнят пророческите слова на Исаия: „Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14), което ще рече с нас е Бог.

Св. евангелист Матей, представяйки ни родословието на Христа ясно доказва, че Той е дългоочакваният Спасител. Подробно изрежда родовете и определя родословието Му на три отдела: от праотеца Авраам до цар Давид – 14 рода, от св. цар и пророк Давид до Вавилонския плен на евреите – 14 рода и от плена във Вавилон до Господа Иисуса Христа – 14 рода. Удивителна е съразмерността на родовете в трите старозаветни епохи на иудеите. Числото „3” е в чест на Св. Троица, в Която Спасителят е Нейното второ лице – Бог Син, числото „14” е два пъти свещеното число „7”, което напомня за двете естества на Господ Иисус Христос – Божественото и човешкото.

„Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината”(Рим. 13:12)! Нека, озарени от лъчите на Витлеемската звезда да принесем на Богомладенеца „дух съкрушен, сърце съкрушено и смирено” (Пс. 50:19), така както и Сам Той смирено се роди в пещера и в ясли на безсловесни. При Благовещението, архангел Гавриил съобщава собственото име на Богочовекът Христос – името Иисус, означаващо „Бог спасява”, затова и апостолите в своите Деяния заявяват, че: „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян: 4:12). Чрез Въплъщението на Сина Божий, „Бог примири света със Себе Си” (2 Кор. 5:19). Още от раждането Си Христос Господ е”Този, Когото Отец освети и прати в света” (Йоан.10:36).

Христосът – Месията е Този,

Който помаза и Който е бил помазан, и самото помазание, с което Той е бил помазан. Този, Който помаза е Отец, Този, Който е помазан е Синът и Той е помазан в Духа, Който е Помазанието. Месианското разкриване на Помазаникът се случва чрез чудното Му рождение от девствената утроба на св. Дева Мария, заченала от Св. Дух, Който е Помазанието на Помазаникът. Така ни се отрива тайната на Боговъплъщението и ни се явява пълнотата на Бога в Троица прославян.

Синът Човешки, „Който слезе от небето” (Йоан. 13:3), „не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Мт. 20:28). „Христос, Синът на Живия Бог” (Мт. 16:16) се ражда не от определена, а от едната единствена предопределена Девица, за да ни избави от греха. Радвайте се! Словото става плът, за да ни спаси и да помири творението с Твореца. Ражда се Този, без Когото не можем. Нека Го посрещнем в сърцата си, в домовете си, в общностите си, защото когато и ще го разпъваме с греховете си, то Той и тогава от Кръста на Голгота ще продължава да прегръща в обятията Си всички ни! Нека пред Витлеемската пещера се помолим да ни направи достойни да влезем в нейната радост!

Един от големите учители на Християнската църква – св. Григорий Нисийски казва: „Нашата природа се нуждаеше от Лечителя, Който да се погрижи за болестта. Отпадналият човек се нуждаеше от Него, за да се въздигне. Загубилият живота се нуждаеше от Него, за да го оживотвори. Отклонилият се от причастносттта си към доброто се нуждаеше от Него, за да го върне в доброто. Заключеният в мрака жадуваше присъствието на Светлината. Пленникът търсеше, кой да го откупи; победеният – кой да го подкрепи, смазаният в робското иго – кой да го освободи; прокуденият и изключен – кой да го покани. Нима всичко това бе малко и недостойно та да не затрогне Бог дотам, че да слезе в човешка природа и да се погрижи за нея, след като цялото човечество бе до такава степен окаяно и нещастно?”

Свещеното Писание на Новия Завет ни разкрива великата тайна на благочестието чрез Посланието на св. ап. Павел до евреите: „Заради това Христос, влизайки в света, казва: „Жертва и принос Ти не пожела, а Тяло Ми приготви. Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. Тогава рекох: „Ето, ида... да изпълня, Боже, Твоята воля” (Евр. 10:5-7) и (Пс.39:7-9). Бог смири Себе Си, заради грешници, а ние няма ли смирено да се покаем?!

Третият Вселенски събор, свикан в гр. Ефес през 431 г. догматично определя: „Словото, единявайки в Себе Си според Своята ипостас плът, одушевена от разумна душа, е станало Човек”. Затова този Събор провъзгласи, че св. Дева Мария е станала истинска майка на Бога чрез човешко зачатие на Сина Господен в нейната утроба.

Четвъртият Вселенски събор в гр. Халкидон от 451 г., потвърждавайки Ефеските постановления, утвърдително заявява, че: „Признава един – единствен Син, нашия Господ Иисус Христос..., роден от Бога преди вековете в божествеността Си и в тези последни дни за нас и нашето спасение, роден от Дева Мария – Богородица, съобразно човешката природа”.

Второто лице на Троичния Бог – Отец, Син и Дух Светий – Господ Иисус Христос остана това, което беше и възприе това, което не беше,

и стана Богочовекът Спасител и Избавител

Престъплението на грехопадението – „възелът на непослушанието на Ева бе развързан от послушанието на Мария; това, което девицата Ева беше вързала със своето неверие, Дева Мария го развърза със своята вяра”, казва св. Ириней Лионски.

По Баща, Господ Бог Иисус Христос е Син Божий, а по майка – Син Човешки, без по какъвто и да е начин човешката Му природа да Го отдалечи от Бог Отец.

Възлюбени в Бога читатели, да се подготвим не да отпразнуваме, а да честваме като най-великото творение на Бога – изпълнението на най-великото Му обещание към нас – човеците, посочено в библейската книга Второзаконие на Стария Завет: „Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене – Него слушайте!” (Втор. 18:15).

Изповядващите светата християнска вяра не само са длъжни да я съхраняват етно-фолклорно и култово-ритуално, а да я свидетелстват и благовестят чрез личен пример на благочестие, до степен дори на святост чрез катехеза (вероучение) и отговорност, защото Бог пожела не да спаси хората поотделно, а да създаде от тях един народ, който познавайки Го в истината свято да Му служи. Сиреч, личното спасение на душата става чрез спасяване душите на ближните ни – на другите, които са около нас. Християнството не е интровертен егоизъм и егоцентризъм, а екстровертна алтруистична любов както към Бог и ближните, така дори и към собственото „аз”.

Живеем в свят на омраза или безразличие

към другите. Идеологиите, насаждащи разделителни линии не издигат стени, които да стигат до небето, но бодливата тел, която и днес опъваме е тръненият венец, който забиваме в главата на Този, Който заради нас слезе от небето.

Христос се ражда и събаря граници и бариери и иска от нас да вървим и ние отвъд бариерите, които не грешни, а покварени сърца издигат, т.е. такива, които живеят в състояние на греховност и система не на порочност, а на изключителна порочност.

Бог смирено влиза в света, а да вървим и ние смирено с Бог, означава да вървим солидарни с всички, които се борят за справедливости мир. Християните сме призвани да споделяме страданията на всички чрез защита и грижа за мигриращите, без значение по каква причина, за бедните, за нуждаещите се и за отхвърлените. Това вменява у нас – християните не правото, а задължението към критичен анализ и разобличаване на несправедливите структури и модели на обществата с цел тяхната промяна от подчинение на сатаната в подчинение на Богомладенецът Христос.

Според св. пророк Михей неоспорима истина е, че правдата и мирът са предпоставка за силен и солиден завет между Бог и човечеството посредством който се съзижда едно общество, изградено върху достойнството, равенството пред Божия и човешкия закон, братските взаимоотношения и взаимното съосвобождаване от зависимостите към страстите. Пак според него неоспоримо е също така, че истинската вяра в Бог е неделима от личната святост и търсенето на социалната справедливост.

Съвременната несправедливост се изразява най-вече чрез социално отхвърляне, политическа непредставителност и маргинализация, икономическо ограбване, културно поробване чрез интоксикиращ медиен контрол върху съзнанието – всички водещи човеците към се самоунищожаване следствие от безверие.

В противовес на това състояние Вселенският патриарх Вартоломей решително заявява: „Нека насърчаваме всеобщата милосърдна любов, вместо омразата и лицемерието; нека насърчаваме всеобщото единение и сътрудничество”. По същият начин и неговият събрат – папа Франциск ни казва, че сме

приятели на Христос, Който сега се ражда

и Който иска много деца да се раждат и сега в семейства – приятели на Светото семейство.

Рождество Христово е провокация да се възвърне смисъла на правото и справедливостта, да се насърчи „суверенността на правото, със съзнанието, че справедливостта е незаменим елемент за реализацията на всеобщото братство” (Папа Франциск – ООН), защото дяволът ни застрашава от зависимост към всемирна корупция и идеологическа колонизация, а Бог ни предлага избавление чрез откровеност в намеренията, която не свежда нормата до обикновено средство за тривиални псевдосправедливи нужди. Никое човешко право не трябва да отнема правото на човека да стане от син човешки – син Божий, защото правото у хората им е вменено и поради това е иманентно сакрално, но то е произтичащо от горе по волята Божия. Ето защо, всякаква правна мисъл изисква абсолютна почтеност, подчинена на Самия Абсолют, от Когото единствено произтича всяко право и всяка правда.

В тези свещени рождественски дни не е необходима суета и земни блага нито пък прикрита от псевдоцърковност святост, а живо и жизнено свидетелство за победата на вярата в този живот – тук и сега, за да продължи и отвъд.

Нека се изпълним с любовта на Витлеем,

а тя е да забравим себе си и да служим на другите, но не на силните на деня!

Св. Ефрем Сирин казва: „Ако обичаш мира - ще преминеш спокойно по голямото море на живота. Ако обичаш правдата - ще намериш вечния живот”!

Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците – блага воля! Честито Рождество Христово и благословена Новата 2017-та година! На добър час във всяко добро с ясното съзнание за следните свещени слова:

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе. (Йоан. 1:1-5)

На края завършвам с молитва, произнесена от Негово Светейшество почетният папа Бенедикт XVI в началото на 2013 г.: „Триединни Боже, чрез Твоя собствен живот ни предлагаш уникален пример за взаимозависимост, за отношения на любов и солидарност. Обедини ни, за да живеем живота си по Твое подобие! Научи ни да споделяме едни с други надеждата, която ни вдъхват всички, които се борят за живота по този свят! Нека тяхната увереност ни насърчи да преодолеем нашите разделения, да заживеем в свещена хармония помежду си и да вървим заедно в солидарността. Боже на живота, отведи ни до справедливостта и мира. Амин!”

† АРХИМАНДРИТ ДИОНИСИЙ –

ИЗБРАН, УТВЪРДЕН И НАРЕЧЕН

ЗА СТОБИЙСКИ ЕПИСКОП