Ако демократите стартират нов десен проект,  само гражданите могат да му вдъхнат живот, да му осигурят подкрепа и непоколебима дясна ориентация

Д-р Панайот Ляков*

Не знам какво е очаквал Радан Кънев от СДС и ДБГ след като недопустимият компромис при създаването на Синята коалиция изхвърли още на следващите избори ДСБ от парламента. Политиците би трябвало да се учат от грешките, а не да ги повтарят. Тъй като съм анализирал причините за провала на ДСБ в книгата си „Кой уби СДС?” ( издадена през2014 г.) не приех оптимистично създаването на прокламирания Реформаторски блок, защото, както и при Синята коалиция, основната цел бе влизането в Народното събрание, с очаквано участие във властта. Бях уверен, че при първото истинско изпитание, това формирование ще се пропука. Няма да коментирам останалите партии в блока, защото тяхното присъствие не е определящо.

Но СДС и ДБГ лъснаха с истинските си образи при гласуването на конституционните промени – тест за реформаторство. Стана ясно и на последните сини „идиоти”, че това са конформистки организации (да не употребя по-тежки думи) , които ще преглътнат всичко щом това им гарантира оставане във властта. Да подкрепиш предложение на Гоце, виден строител на ОММ - Олигархично-мафиотския модел, гарантиращ властта на главния прокурор – убеден и яростен антиреформатор, е пълна абдикация от дясно поведение. Съдебната реформа бе взривена и затова гражданският представител в правителството Христо Иванов достойно го напусна. Можеш да се обясняваш с дузини алабали, но за автентичните десни избиратели това бе отстъпление от дясната кауза и предизборните обещания. За поддръжниците на двете прислужващи партии изглежда е приемливо, защото нямаше никаква реакция.

Личната позиция на Радан Кънев в случая бе логична, но той можеше да я изрази, ако беше само народен представител. Председателят на партията, в такъв момент няма лична позиция и преди партията да вземе политическо решение не трябваше да бърза като пърле пред майка.

Радан Кънев не е ДСБ

и е крайно време да го запомни! Защото той няма да бъде независим кандидат за президент, а без обсъждане и номиниране от ДСБ, тоест в нарушение на уставните правила, вече си води предизборна кампания. Изумен съм от това показно самочувствие – абсурдно е да мисли, че в партията няма по-добри кандидати. Д-р Светослав Малинов в много отношения (академична кариера, житейски и политически опит, аналитична компетентност, стратегическо мислене) е по-добра кандидатура и никога не е поставял своите амбиции над партийната политика. Бих препоръчал на членовете на ДСБ да осъзнаят своята отговорност за този избор и да не принесат в жертва единственото оцеляло дясно формирование.

Като част от предизборната кампания на Радан Кънев определям и лансирането на митичния нов съюз, който щял да разгроми мафията и да управлява след време. Тук има една истина: „Реформаторският блок е мъртъв” и затова изглежда толкова несъстоятелна битката за трупа му между ДСБ и ДБГ – в какъвто и състав да се яви на следващите избори Реформаторският блок е обречен, защото измени на десните избиратели, а те не прощават, такъв е опитът и със СДС и ДСБ.

Истинският сюжет 

е кои са новите играчи в съюза за Президент – според мен това е генетичната причина за създаването му. И тук заблестява старата комунистическа „муцуна” Татяна Дончева, която от дълго време е в опозиционна роля, громи смело, но избирателно и заема патриотична центристка позиция. Не вярвай на левите, когато носят дарове! Това е целенасочена и разрушителна мимикрия, на която комунистите са царе. Без да отричам правото на всеки човек на промяна и на катарзис трудно ми е да повярвам в преобразяването в демократ на прокурора, на адвоката на „Мултигруп” , на народния представител от БСП, на фаворита на генералското движение и ляв кандидат- кмет на София Татяна Дончева. И да не изброявам още факти, обуславящи генетичната и свързаност и зависимост от скритата комунистическата власт (неофициална, но действаща здраво). Ще дам само един пример от област Пазарджик – на последните местни избори нейното движение издигна за кмет на Батак Горан Герджиков, комунистически номенклатурчик и агент на Държавна сигурност – как тогава да няма значение, кое ляво и кое дясно?.

Истинската цел на тези пратеници на левицата е да превърнат дясното пространство в мозайка и да ерозират неговата монолитност. Между парчетата няма здрава, ценностна спойка и неустойчивата структура по команда се разцепва, размества, срива (ярък исторически пример е Отечествения фронт). И същевременно, представяйки се за много социални, много национални, много демократични, да отнемат при всякакви избори умерени центристки гласове от дясното пространство и да намалят силата му. Тактиката за мозаечно моделиране на политическия противник се използва от левите с лекота поради работещите конспиративни мрежи на зависимост и контрол. Голяма политическа наивност е да приемеш Татяна Дончева за сигурен и предвидим съюзник за реформи и борба с ОММ. Сигурно много се е смяла след продължителните и нестихващи ръкопляскания на Националното събрание на ДСБ!

Другият напиращ кандидат за съюза е лидерът на простаците Слави Трифонов, който копира Бареков и неговият 

„поход” към властта

Чалгаполитикът се приема сериозно и вече получава похвали от Гоце. Голям срам ще бъде за дясното, ако и той стане парче от мозайката – никой от нас не е забравил безспирните му подигравки и издевателства над СДС, ДСБ и десните политици. И слугинското му поведение спрямо техните противници и отрицатели. Освен това телевизионните марионетки са комерсиално ориентирани - спомнете си милионите, дадени от Цветан Василев на Бареков, а позициите им са като на комикът Гручо Маркс : „Това са моите принципи, ако не ви харесват, имам и други”. Ясно е като бял ден, че при първата атака срещу ОММ чалга политикът ще разбие дясната позиция. Обикновено предателство.

Има и други подготвени кандидати за славата като Светльо Витков, спряган за зет на Бриго Аспарухов, „дисидент”-ът Кадиев с откраднатия призив за „Нормална държава”. Те също са готови да станат елементи от мозайката вдясно, за да я превърнат в решето. Съюзници – разбойници, както е казал народът. Изключително лекомислено е да разчиташ, на каквото и да е, на изкуствени формирования и назначените им лидери. Ако десните политици стартират нов десен проект само гражданите могат да му вдъхнат живот и да му осигурят подкрепа и непоколебима дясна ориентация. Всичко останало ще бъде поредната заблуда.

Ако гражданското участие не продължи с решаваща роля при определяне на дясна политика, а се сведе до предизборен лозунг или до театрален миманс (както се случи при ДСБ и при Реформаторския блок), провалът е сигурен. Десният съюз има бъдещеq ако се развие като мрежа за партньорство между партиите, гражданските организации, местните общности от симпатизанти, авторитетите и др. Това е най-трудният избор за политиците – раздялата с политическата власт, нейната децентрализация и споделяне. За политическата ефективност на мрежата има и други изисквания като добра комуникация, етично поведение, лидерство и т.н. Но най-добрата и спазена договорка за партньорство с гражданите е „Да управляваме заедно!”.

П.П. Това е политическа теза, която заслужава да бъде анализирана от десните политици, особено от ДСБ, защото прогнозите ми относно сриването на СДС и ДСБ, се потвърдиха напълно.

*Панайот Лякков е професионален политик. От 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание.

През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 г.

Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”.