Калин Манолов

„Демокрацията е в опасност“! Аз поне не бях чувал това изтъркано политическо клише да се употребява едновременно от военни, които извършват преврат, и от полицаи, които го потушават. Но на 15 юли 2016 и превратаджиите, и правителството в южната ни съседка оправдаха действията си със защита на демокрацията и гарантиране на човешките права и върховенството на закона. На 16 юли 2016 турският премиер обяви 15 юли едновременно за „черен ден за турската демокрация“ и за Ден (празник) на демокрацията. Същият ден турският президент пусна масов есемес на 80 милиона турци с призив да защитават демокрацията.После уволни и затвори над 60 000 недостатъмно демократични военни, полицаи, учители, университетски преподаватели, държавни служители, и т.н. Очаквам да допише и сура за демокрацията в Корана.

Вероятно навсякъде по света подобни думи, изричани от превратаджия или диктатор, ще се възприемат като демагогия и лицемерие. Но изречени от мюсюлмани, те звучат направо абсурдно. Просто защото мнозинството мюсюлмани по света не само отхвърлят демокрацията, но и не разбират същността й.

Далеч съм от мисълта, че демокрацията е съвършена или дори че е най-доброто възможно обществено устройство. Но тя е продукт на индивидуалната свобода, залеганала в основата на християнското Просвещение, което ислямът още не е изживял. Демокрацията като концепция за управление на мнозинството по своята същност е диаметрално противоположна на исляма, който сам по себе си е

форма на теократичен тоталитаризъм

Защо? В исляма не хората, а Аллах ръководи всичко. Аллах решава човешката съдба. Аллах не дава никакъв избор, никаква възможност за разум и разсъждение. За Аллах хората не са негови деца: те са поданици, роби. Робите нямат свобода, нито индивидуални права. Нищо чудно, че тези понятия са тотално несъвместими с догмите на исляма – те не са доминиращи и в останалата част на света с изключение на Европа, Съединените щати и изолирани анклави в Азия. Принципът на индивидуалните права е културно и политически господстващ само в Западния свят, и само през ХVІІІ и ХІХ век. В резултат там и тогава монархиите са свалени, тираниите падат и робството се премахва. Малко от тези неща са се случили на малко места в ислямския свят.

Много норми в Шариата са в крещящо противоречие с нормите на индивидуалните права. В Исляма, за разлика от християнството, корените на правата на човека започват с вярата в Бог. В исляма няма автономен индивид, личност извън общността. Логично няма и индивидуална свобода. Ислямското разбиране за права винаги е оправдавало дискриминацията, жестокостите, мъчителните убийства. Защо очакваме ислямът да ги осъди сега, и то точно чрез Ердоган? Или чрез „душманина“ му Фетхулла Гюлен? Трудно е да се каже кой от двамата иска повече

възраждането на исляма под водачеството на Турция,

тоест, кой е по-голям ислямист. И съответно, по-малък демократ.

Разбира се, има разлика между ислям и ислямизъм. Ислямът е религията на милиард и половина жители на света. Ислямизмът е расистка политическа теория за превъзходство над същия този свят, която иска да наложи със сила ислямския свещен закон – Шериата, над всички не-мюсюлмани. Преди това обаче трябва да разгроми „армиите на Рим“ (тоест на християнския свят, воден от САЩ) при Дабик (еквивалент на християнския Армагедон), и след това да установи Световен халифат. Хилядите доброволци от различни части на планетата, включително Европа и САЩ, които се стичат в Ислямска държава, са мотивирани именно от желание да участват в битката за края на света. Други хиляди мюсюлмани, родени в Европа и САЩ, по призива на Илямска държава остават в страните си, за да правят същото. Това дава смисъл на живота им и ги прави значими.

Защитниците на исляма твърдят, че е религия на мира. Че следовниците на „Ислямска държава“ го изопачавали. Те вземали неавтентичен текст, извън Корана, например: „Изпратен съм с меч“, и го прикрепяли към кораничен текст: „Ние те изпратихме, Мохамед, за да бъдеш милост за световете“. Получавало се: „Изпратихме те с меч, за да бъдеш милост за световете“. Подозирам обаче, че на заложника, колечинил за екзекуция, му е все едно дали джихадистът ще го обезглави канонично или неканонично...

Ислямът е в основата на всичко, което терористите от Ислямска държава, Ал Кайда, Хизбула, Хамас, казват и правят. Именно ислямът ги направи значими - особено Ислямска държава. Тя не е държава, но не е и сбирщина от психопати. Това е религиозна група с внимателно подбрани послания. Основното от тези послания е 

идващият Апокалипсис

Опитът за преврат от 15 юли 2016 разкри пред цял свят въпроса колко „демократична“ е сегашната турска държава. И до каква степен смесва, или по-точно - прикрива своя собствен вариант на ислямизма под маската на демократичния свободен избор, който са направили мнозинството турци, избирайки сегашното правителство и сегашния президент. Или излизайки на улиците с голи ръце срещу танкове, за да защитят „летитимно избраните демократични институции“. Подкрепата за Ердоган, която САЩ и ЕС категорично заявиха в нощта на „преврата“, трябва да се базира на нещо повече от изборни резултати. Най-малкото защото Турция (все още) е кандидат-член на ЕС, а не е изпълнила основния от копенхагенските критерии: стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата. Нито институциите са достатъчно стабилни, нито демокрацията - гарантирана. Особено ако Турция възстанови смъртното наказание и екзекутира участниците в преврата, които досега се задоволяваше само да бие и унижава...

Доста неясно е и доколко Турция контролира армията си, колкото и малка част от нея да се включи в опита за преврат. Впрочем правителството използва опита за преврат като повод да затвори натовската военна база Инджирлик. Освен колко готова е Турция за член на ЕС, напоследък не е много ясно и колко лоялен член на НАТО е...

Но да се върнем на демокрацията - не в Турция, а в Европа. Доскоро анализаторите чертаеха два сценария за европейското бъдеще: една ислямска Европа, където мюсюлманските институции и култура заменят секуларните и християнски институции и култура; или един своего рода европейски Ислям, в който европейските мюсюлмани споделят европейските ценности, създадени от католици, протестанти и евреи. Откакто се появи „Ислямска държава“ обаче, възможността да се появи евроислям просто не съществува. Затова пък ислямските имигранти в много западни страни могат да спечелят всякакви дела, като обвинят някого в религиозен расизъм или расова дискриминация. Противопоставящите се на тези незаслужени привилегии са заклеймявани като носители на идеи, „застрашаващи обществения мир и подстрекаващи към омраза“. В Европейската заповед за арест има „престъпления“ като расизъм, ксенофобия, богохулство и расова дискриминация.

Това е драстичен пример на политическа безотговорност. Фактът, че емигрантите-мюсюлмани се подчиняват само на своите етнически и религиозни лидери, и че щедро се ползват от придобивките на социалната държава-приемник, подпомагат фрагментацията на западните общества. „Сензитивни райони“, разбирай мюсюлмански гета, има в почти всяка европейска столица. Процесът е необратим: емигрантските мюсюлмански общности вече са твърде големи, за да бъдат изгонени. Затова страховете на западноевропейците от колонизация, породени от интензивността, с която младите мъже мюсюлмани пренасят своята култура в новата европейска среда,не са преувеличени. Страховете за живота и сигурността им - също.

Всъщност ислямизмът е 

много повече политика, базирана на марксизма, 

отколкото религия, базирана на Корана. Между ислямистите и левичарите има много повече сходства, отколкото различия. И двете системи са варианти на етатизма, основан на колективистичнияпринцип, че човекът е обезправен роб на държавата; и двете са социалистически на теория и на практика; и при двете системи бедните са поробени и богатите са ограбвани в полза на управляващата клика.(Затова мюсюлманските общности в Западна Европа много често гласуват за леви партии, а те в замяна гарантират малцинствените им права) . Но най- голямата – и най-опасна! - прилика между ислямистите и левичарите е, че еднакво ненавиждат капитализма.

Ненавиждат го, защото признава инидивидуалните права и забранява използването на физическо насилие в човешките взаимоотношения. Инидивидуалните права и принципът на ненасилието са фундаментални политически ценности. Изповядващите исляма могат да ги прегърнат не чрез политика на забрани и ограничения, а ако тези добри идеи бъдат противопоставени на лошите идеи на ислямизма. Това е изключително трудно, но поне съществуват технологични предпоставки: спомнете си Фейсбук революцията, наречена „Арабска пролет“, или включването на самия Ердоган по Скайп в сателитна телевизия.

Идеите ги има, каналите за разпространението им също, просто трябва време хората в ислямския свят да се научат да мислят и да действат според убежденията си. Както това е било вярно за европееца в края на Средновековието, така ще бъде вярно и за мюсюлманина в нашето съвремие. Ако искат да прогресират икономически и да се възродяткултурно, изповядващите исляма трябва да започнат да почитат човешкия ум и индивидуалните права. Тогава Ренесансът и Просвещението ще станат възможни и за тях. Това са неизбежните философски предпоставки за човешкия прогрес.

Но преди това трябва да разберат, както каза президентът на Египет ген. Сиси в своя реч в университета Ал-Азхар преди две години, „че е крайно време да реформираме този ислям, който съществува в момента, защото няма как 1милиард и 600 милиона мюсюлмани да убият другите 5 милиарда жители на планетата“.

Никой не може да направи тази реформа вместо тях.

• @RT_Erdogan е Twitter-акаунтът на Ердоган