Алекс Алексиев, bulgariaanalytica.org

На 20-ти октомври фондация „Джеймстаун“ проведе работна среща във Вашингтон, окръг Колумбия, озаглавена „Русия в упадък“, с участието на почти всички известни американски експерти по проблемите на Русия. Събитието представляваше заключителен етап от обширен изследователски проект, посветен на Русия и предназначен да предостави насоки на политиката на следващия президент на Съединените щати. Преди семинара, лидерът на проекта, С. Ендерс Уимбуш, бе поискал представянето на писмени мнения от десетина от най-известните руски политически коментатори и икономисти. (https://jamestown.org/program/rd/)

Резултатът и от семинара, и от руските мнения, показа забележителен консенсус: Русия е навлязла в период на продължителен спад и ще са необходими много години, за да се обърне тенденцията, дори ако проблемът се овладее скоро, което е малко вероятно. Спадът е причинен от самите руснаци и предшества руската агресия в Украйна и западните санкции; той е резултат от натрупването и взаимодействието на различни негативни системни тенденции, които вече бяха налице в руското общество. Експертите се обединиха около заключението, че обръщането на тенденцията ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно. Упадъкът на Русия вероятно ще е траен.

Управлението на Владимир Путин ускори и задълбочи икономическия спад в Русия. Путин дойде на власт през 1999 г., по време, когато 70% от руската икономика е в частни ръце, колкото и корумпиран да е бил процесът на придобиването. Сега по-малко от 50% са частна собственост, а всички важни сектори са в ръцете на държавата след интензивната програма на ренационализация. Освен това, големите частни компании, макар и притежавани от олигарси, също се считат и третират като инструменти на държавата. Оцеляването на самите тези олигарси зависи от това да служат на Путин и неговия режим на силовия елит, или т. нар. „силовици“ (на руски език „силовики“). Путин имаше огромен късмет през първата половина на управлението си (1999-2008) поради бързото нарастване на цената на въглеводородите – единствената значителна рентабилна стока на Русия. Петролът се търгуваше за $ 12- $ 14 / барел, когато Путин дойде на власт и продължи да поскъпва до $ 147 / барел през май 2008 г. В продължение на няколко години последваха темпове на растеж на БВП от 7% годишно и съответно, нарастващи доходи. Русия разчита на нефта и газта в износа си, като делът им е нараснал от по-малко от 50% от износа през 1999 г. до 68% днес – факт, който кара Путин да мисли, че държавният контрол на икономиката е от съществено значение за 

способността му да се задържи на власт

Този класически балон се спука, когато цените на въглеводородите се сринаха и накараха всички заложени неефективности и патологии на тоталитарния модел на Путин да влязат в действие. За това помогна и реакцията на Запада или липсата на такава, към все по-агресивното му поведение, като се започне от нападението на Русия срещу Грузия през 2008 г. Икономическият крах на Русия този път беше много далече от срива след разпадането на Съветския съюз, но все пак бе достатъчно драматичен и продължава да се засилва. През 2013 г., първата година от настоящата стагнация, Русия имаше икономика за $ 2 трлн. Днес тя е приблизително половината от това и темпът на спада се увеличава.

Дългосрочните последици от този постоянен спад на икономиката на Русия са особено тревожни, тъй като те поставят сериозни въпроси не за това как може да се обърне нещо, което вероятно е необратимо, а по-скоро как може да се овладеят видовете динамика, които присъстват в провала на една някога мощна държава, при наличието на такива непредвидени обстоятелства, произтичащи от икономическия спад.

Спадът е повсеместен, в почти всички аспекти на корпоративния живот на Русия. Например:

Научната промишленост:

тя може да бъде най-сериозната дългосрочна заплаха за руската икономика и световен престиж. Историкът Харли Болзър документира как Русия е спряла да бъде икономика на познанието и положението в тази област продължава да се влошава, и то бързо. Тези проблеми са маркирани от цунами, като изтичането на мозъци от млади образовани руснаци, най-вече на запад и в други развити икономики, тъй като вече не виждат бъдеще за себе си в западащата руска държава. В настоящата година се очаква броят на тези емигранти да достигне 330 000. Руското образование преживява криза. Според демографа Николас Еберщадт, през 1990 г. руснаците съставляват 6% от работната ръка в света със средно образование (на възраст от 15 до 64 г.) и още 6% от тези с висше образование. Съвременните тенденции прогнозират спад до 2% или по-малко до 2040 г., като за руските мъже процентът ще бъде 1%. В повечето области на международните високи технологии, Русия вече не е конкурентноспособна. Ето защо, тя получи нищожните 0,23% от патентите, наградени през 2002-2015 от Офиса за патентни и търговски марки на САЩ (USPTO) и само 0.36% от заявките за международни патенти за същия период, поставяйки я наравно с Алабама. Русия се нарежда зад Люксембург (563 000 жители) в качеството си на износител на компютърни и информационни услуги през 2016 г. и малко по-напред от Филипините. Нещо повече, с разходи от $ 126.9 на глава от населението в научната и развойна дейност, което представлява от пет до десет пъти по-малко от развитите страни, Русия няма шанс за наваксване.

Военна промишленост:

Основната претенция на Русия за международно значение и вътрешна подкрепа от Путин се опира на агресивно- милитаристичните и националистически настроения и постоянното дрънчене на саби. Вече е ясно, че нейната кампания за милитаризация е достигнала границите на това, което икономиката може да понесе, което е далеч под екстравагантните и амбициозни цели, поставени от Путин. Планираните разходи за отбрана за 2011-2020 предвиждат нереален БВП от $ 5 трилиона през 2020 г. и военен бюджет от 200 $ млрд. Реалността е БВП за $ 1 трилион и военен бюджет от $ 60 милиарда долара, като последното всъщност вече не е устойчиво. Фактически, две трети от обещаната военна поръчка за $ 700 милиарда, включително 1500 нови самолета и 2300 нови танка, не са се материализирали и това няма да се случи в скоро време. Освен това, по отношение на технологична мощ, руската армия изостава бързо не само от Запада, но и от Китай. Например, между 65% и 79% от електрониката, необходима за руските ракети, се внася от Запада и в момента не е на разположение, съгласно данните.

И от демографска гледна точка:

Русия е в хватката на тежка демографска криза, която се влошава, тъй като икономиката и се свива. За това свидетелства занижената раждаемост от 1980 г. насам и регистрираните 14 милиона повече смъртни случаи, отколкото раждания в периода 1992-2012. В стратегическия далекоизточен район, Русия е загубила 22% от населението, най-вече поради миграция. Може би най-тревожна е непрекъснато понижаващата се ниска продължителност на живота на руските мъже. Петнайсетгодишните руснаци могат да очакват да живеят само до 52-годишна възраст – по-ниска продължителност на живот от тази в повечето африкански страни, според Световната здравна организация.

Нефт и газ:

Развитието на този сектор е от особено голям интерес, тъй като много хора в Русия, включително правителството, вярват, че след като санкциите се вдигнат, нещата ще се върнат там, където са били в периода 2000-2008, в един вид повторение на deus-ex-machina (Господ в машината). Почти сигурно е, че те ще бъдат разочаровани. Текущият икономически спад на Русия показа извън съмнение, колко грубо неефективен и корумпиран е наистина моделът на държавните петролни и газови ресурси на Путин. Режимът на западните санкции демонстрира факта, че „национални шампиони“ на Русия като Газпром и Роснефт са до седем пъти по-малко ефективни, отколкото, например Exxon и Shell, и че те са силно зависими от западните технологии и инвестиции. Оказа се, че руските производители не разполагат с технологията да правят сондажи в Арктика или хоризонтален фракинг. Те са закупили 90% от своите сондажни платформи от Южна Корея. Многократно изтъкваната „ос Русия-Китай“ на Путин, с цел да се доставя газ в замяна на инвестиции, не даде резултат. Планираните газопроводи „Силата на Сибир“ и „Алтай“ също нямат големи шансове да станат реалност. Оста Русия-Китай е просто още един провал на Путин. Вместо това, руските производствени разходи се покачват бързо, а същевременно газовите пазари се свиват и в момента Газпром продава газ за Германия на загуба. С шистовата революция на САЩ и нарастващите запаси от втечнен природен газ, вероятността щастливите за Москва времена от 2000 г. да се завърнат, е нищожна.

Проектът на Джеймстаун 

отбеляза тези и много други показатели на спад в Русия, включително крехката политическа система, хищническото лидерство, което се облагодетелства от държавното богатство, изнасяйки го в чужбина, , етническият дисбаланс, обещаващ да промени характера на ключовите институции и региони и на самата държава, включително задаващите се екологични катастрофи. Например, евразийският експерт Павел Гобъл подчерта загрижеността на руските експерти, че бързите промени в климата водят до стопяването на вечните ледове, подлежащи под почти 65% от територията на Русия, което най-вероятно ще я направи необитаема през следващите десетилетия.

Не всички фактори в изработването на политиката на Запада предвиждат упадък на Русия. Повечето нямат нужното концептуално мислене за това. Прекалено много от тях са все още в хватката на задушаващите парадигми като тази за „пренастройка“ на отношенията, предполагаща, че Западът има работа с нормална руска нация. Но „нормална“ Русия отдавна е изчезнала и мястото и е заето от нещо много по-различно и значително по-заплашително. Защото в процеса на икономически спад и намаляване на своята конкурентоспособност, Русия ще разкрие големи стимули за предприемането на повече и по-големи рискове, за да остане в играта. Ние вече видяхме някои от първите и ходове – в Грузия през 2008 г. и Украйна през 2013 г., а сега и в Сирия. Наглата и кибер война, насочена към Съединените щати, както и спонсорираният от Русия опит за преврат в Черна гора в настоящия момент, са част от менюто от руски хитрости, целящи да подпомогнат намаляващата руска конкурентоспособност. Русия все повече ще фаворизира своите военни, подкрепяйки поемането на рискове от тяхна страна. Въпреки, че армията също е в упадък, тя остава достатъчно добър инструмент поне за известно време, така че да заплашва, притеснява и принуждава успешно. И когато това не може да се осъществи, ще се наложи Русия да прибегне към ядрените си оръжия.

Предизвикателствата на преживяващата криза Русия трябва да послужат като предупредителен сигнал на създателите на западните политики, за да могат те да разберат и признаят естеството на това опасно състояние. Това ще наложи изработването на нови видове стратегии и желанието те да се реализират.

Б.Р. Статията е публикувана за пръв път в americanthinker.com