Светозар Гледачев, финансов анализатор

Няма ден и вече час даже без да се пише и говори за Гърция - много, различно и противоположно. Гърците се разделиха на две, разделиха така и нас, и Европа, и света. А иначе Гърция е една малка държава, нищо в световната политика не зависи от нея, а всички се занимават с проблемите и. Защо? Тя вече е световен и учебникарски пример. 

В света на шоу бизнеса се казва, че няма лоша реклама. Изглежда, че съвременното мислене ни се е променило тотално, достатъчно опошлило, че вече няма “добро“ и „зло“, важното е да си в новините и по телевизията. „Лошото„ момче Ципрас го дават постоянно и то като не добър пример, като терорист, който иска да взриви света с дълговете си. А е толкова малък, че дори и пожар не може да направи. Какво иска? То е същото, като да отидете на почивка в Гърция, както много българи все повече правят, защото им става евтино и по-евтино, а занапред ще е още по-евтино - да седнете да ядете и пиете, да разгледате добре менюто, но да поръчвате и преяждате, и накрая да кажете, че не може да платите, защото нямате толкова пари. Да искате да платите след 30 години и то като ви намалят сметката. Да вдигнете революция, като казвате, че сервитьорът е трябвало да знае, че нямате пари и да не ви е давал толкова храна. Да спорите не като седнете, а като свършите с храненето, като се наядете добре, че даже по балкански се „уригнете“, че цените са високи и това е обир.

На много места по света за такова държане биха ви арестували, а някъде, като у нас - даже и добре набили, защото това е наглост. Но когато се говори за такова поведение на държави -това е политика. И тя се подкрепя от много хора по света, попаднали в същото положение, да имат големи желания и малки възможности. Тогава светът им е крив.

Херострат е гръцки антигерой, останал в историята с това, че е запалил храма на Артемида, само за да стане известен.

Ципрас опита да запали света, 

стана известен, но не с духовни, а с чисто материални подбуди: Колкото може по-малко или, ако може нищо да не плати, но и да остане на власт, да управлява. Да стане национален герой на Гърция и световно известен, да се нареди до Олимпийските богове. Ципрас е новият Херострат. Нищо не постигна, развали много от съграденото, причини неимоверни страдания на гърците, едва не фалира държавата, докара бедствия във финансите, които ще се преодоляват години..., но стана известен. Този човек е като "Стокхолмски синдром“ -половината гърци все още го обичат, след всичките беди, които им надроби. Вече всички го познават по целия свят. Подкрепя го Фидел Кастро, който също разсипа своята страна с популистко-социалистически възгледи. И двамата са прекрасни оратори, хората застава зад тях, обичат ги, те смятат, че водят народа и целия свят, че творят история. Да, но история на разрухата, нищетата, мизерията и на злото. Те и двамата взимат управлението в критичен момент за страната, след икономически кризи и повеждат народа с развят популизъм. Кастро ги доведе до беднотията, а Ципрас, ако не го сменят, също води натам съседите.

След тези събития и такъв трети спасителен пакет, гърците трябва 

да го обесят като Мусолини,

с краката надолу, защото излъга и заблуди цял един народ, а се опита да стори същото и с цяла Европа. Пред Гърция има само лоши изходи. Не си мислете, че всичко е приключило. Те са едва в началото на решението, но не и изпълнението му. Гръцката драма просто премина в друга фаза на трагедията. Ципрас ги води към по-ужаснен край. Преди тези избори те бяха стигнали до стабилизация и ръст на икономиката. Какво направи Ципрас? Постигна по-лоши преговорни резултати - от 0.8% ръст на БВП, тази година ще се свие с 3%, месеци забавяне и колапс на финансовата и банкова система. И защо? За да дойде и да бъде той на власт. И иска да остане. И Вие смятате, че в Гърция има демокрация. и това е лицето й. Тези, които искат да помогнат на Гърция, показват и верните решения, но  са заклеймени като злодеи и грабители.

Спомнете си историята. Тя учи най-добре. Всички, които са съсипали държавите си, са били обаятелни личности, оратори, обожавани от народа си взели държавата след криза. Освен Кастро, спомнете си и за Мусолини и Хитлер, повели след себе си десетки милиони хора, зомбирани от светли призиви и мечти за щастлив живот. Ами социалистическите страни? И как свършиха те и режимите им. Тези обятелни водичи всички са диктатори. Започва се с популизъм, социализъм, взимане на властта по законен път и после, за да могат да съществуват - тоталитаризъм. И Ципрас в други времена би станал такъв, като вярва, че изпълнява волята на народа и за да спре „лошите”, които искат да попречат на доброто, което иска да направи за страната си. А той смята, че се бори за демокрация. Така са смятали всички диктатори. Това е мантрата, с която идват на власт и искат да я задържат. И една от формите за постигане на това са референдумите.

На какво казаха „Не” гърците? Който и жив човек да попитате дали иска да си върне дълговете, независимо колко пари има и дали е богат, ще каже „не“. Милионер да е, ако 1000 евро има да дава, пак ще каже ”OXI”. Това е заложено в човешката психика и природа. Но светът се крепи на правилата и на тези, които си връщат дълговете. Така, че референдумът нищо не показва и нищо не казва. Изобщо

всички референдуми са политически цирк,

за да може да се прокарат тесни партийни, лични и олигархични интереси. И всичко да мине под маската на демокрацията, честния избор на народа. На суверена. Най-големите зверства са направени именно в името и за благото на народа, а резултатът е винаги забогатяване и облагодетелствуване на група хора.

Къде е проблемът? Народът не може да взима квалифицирани решения. Средното ниво на компетентност на масите е много по-ниско от това да разбере правилно въпроса и да даде верния отговор. И точно това използват целенасочено политиците - как да се задават въпросите, че отговорът винаги да е в тяхна полза. Ако имате гангрена на пръста на крака и ви предложат да го отрежат или не, без повече да ви се обяснява, а повечето хора не знаят какво е гангрена, народът ще викне: Не искам да ми режете пръста! Няма кой да обясни, че ако сега не се отреже пръстът, после, ще трябва да се реже кракът, а накрая – смърт. Така, че референдумите нищо не решават, както и нищо не реши гръцкият. Те са средство на олигархията за прокарване на тяхните решения и интереси, под формата на парадна демокрация. Гръцкият само е използван като коз в ръцете на Ципрас срещу Европа. На практика обаче в ЕС този коз е слаб и фактически това е демагогия за пред самите гърци, което им струваше нови 100 милиона евро загуба: Единни сме, силни сме, прави сме! Няма да платим! Накрая ще платят, след като се разорят достатъчно, загубят в глупости много време и сами си отрежат клона на който седят. После следва падане на по-долен клон и започват да секат и него, до като паднат на дъното или там където сме ние.

В Япония след цунамито, довело до ядрената авария във Фукошима, нанесла преки щети, без косвените, са повече от целия външен дълг на Гърция - над $350 милиарда. На там никой не занимава света със своите болки и страдания, а на следващия ден започнаха да възстановяват и работят. Светът вече забрави за тази трагедия. А за Гърция се шуми постоянно от 2008 година и още много дълго ще се занимаваме с нея. В САЩ след всеки тайфун, започват веднага да строят и къщите стават по-големи и хубави. До следващия. За осем години знаете ли колко тайфуни са минали? Разбираме за тях само по новините, но не чуваме неистов вой за съдбата, сатаната, лошия Запад, студената Меркел и нетолерантната Европа. Донякъде и България е пример, защото тихо и кротко изстрада 2006-2007 година, тоталното обедняване, физическото оцеляване, недоимъка, без да занимава света със себе си. Кашата, която всеки сам си забърка, рано или късно ще я изсърба. Само гърците и донякъде южните й балкански народи ревът, плачат и обвиняват за всеки паднал дъжд, господ, света и световната конспирация, а на практика си стоят бедни и гладни. Това е разликата между богатите и бедните страни и хора.

Изводите:

1. И нас ни чакат референдуми. Те няма нищо да решат, каквито и да са и по какъвто и да е повод да са.

2. Гърция ще затъва, по-бързо или по-бавно, но гърците правят всичко възможно да е по-дълбоко.

3. Ние бавно вървим по техния път на популизъм, нищо неправене и очакване на еврофондовете и помоща на ЕС. Парите от Европа се използват нерационално и не водят до повишаване производителността на труда и сближаване със средните страни в ЕС. Дори не споменавам, че те тайно и явно се крадат, като с това облагодетелстват точно такава олигархична класа като в Гърция, която доведе страната до фалит. А това, че се изписват пари, само за да се присвоят. Строят се пътища, по които не минават хора, прави се канализация на села, в които почти няма жители. Важното е да се усвояват пари. Но винаги си мислете за Гърция. Нека тя е пред очите ви. Искаме Европа да ни храни, кърми и гледа, да ни обгрижва, но не и да ни се кара. Да дава и да не иска. Така ще стигнем до гръцкия вариант, който по манталитет не ни е чужд. Народът се стреми към него, а политиците го имат за пример, въпреки, че не го казват и показват. Тях ги интересуват парите, а в гръцката форма на управление е сигурно, че ги има.

4. Аристотел учи, че „„Окончателният вид демокрация е тиранията”. („Политика” 1312б: 4-6) По негово време демокрацията е била грешна и вредна форма на управление. Затова тя ражда диктатори като Хитлер, Мусолини, Кастро и много други. Дори и Ципрас е в началото на този път. До него са се наредили Орбан и кой ли не. След дълбока криза се раждат тоталитарни лидери. Кризата не е преодоляна, дори няма решение за нея и опасността от тоталитаризъм също. Дори и у нас. Власт, пари и тълпи са вплетени в сложни връзки и схеми, за да богатее олигархията. Това винаги е завършвало с революции или войни. Дано световния едър капитал, намери решение на проблема си, защото иначе ще видим и войни и революции, не "цветни" и "пролетни", а истински и то в такъв етап на човечеството, че това може да бъде краят му.

5. България е едва в началото на пътя на Гърция. Нарастваща бюрокрация, икономическа неефективност, въпиюща корупция, липса на ред и справедливост. Харесва ли Ви гръцкият край? А в Гърция това още не е краят.

Илюстрация в галерия: 28 април 1945 г. Мусолини виси обесен надолу с главата заедно с любовницата си Кларета Петачи