Д-р Георги Боздуганов

Напоследък стана модерно посредством дедуктивни и дори абдуктивни методи да се обяснява настоящето и да се прогнозира бъдещото развитие на страната ни в контекста на световните промени. В това няма нищо лошо, стига те да се използват коректно, а не манипулативно, както го прави философът-енергетик от полите на Витоша с публичната подкрепа на второстепенни политици, офицери от ДС и повратливи медии. Призивът за “по-балансирана политика” никак не се съчетава със запенената антитурска риторика, стигаща до абсурдни твърдения за стремежа на Анкара да откъсне части от България и да ги включи в някаква нова Османска империя!?

Използвайки инцидента със сваления руски бомбардировач, участниците в новата пропагандна кампания за “защита” на националните интереси по подразбиране поставят Кремъл в ролята на вечния "голям брат”. Игнорират 45-годишното съветско господство, продължаващия енергиен рекет и настоящата московска политика за унищожаване на суверенни държави, категорично демонстрирана с войната срещу Украйна.

Внушават, че кремълските управници не само имат някакво исконно право да нарушават чуждия суверенитет, но и да показват, че границите на държавите в НАТО са без особено значение, а 

интегрирането на България в Европа е фикция

Тече непрестанно страхово облъчване за всестранната руска мощ, оръжия и ядрени копчета, като умишлено се премълчава действителното състояние, до което московските управници докараха страната си. За съжаление то е плачевно, а за радост деструктивните им възможности насочени към останалия свят са доста ограничени.

Суетата и манията за величие на настоящия господар на Кремъл го изправиха пред проблем, който самият той изостря до крайност и го превръща в практически нерешим.

Естественото противоречие между руския бизнес елит (при комунизма се наричаха стопански ръководители) и силовите структури (армия и спецслужби) е на път да стане антагонистично. Мегаломанският евразийски проект предвижда не само демонстрация, но и употреба на сила едновременно с дестабилизация на страни в Европа и поставянето им под решаващо московско влияние. Руските военни проведоха агресивни операции в Абхазия, Грузия, Украйна, днес са в Сирия и искат все повече и по-модерни оръжия. Спецслужбите, подпомагани от дипломатическия апарат (не знам има ли изобщо разлика), инфилтрират прокремълски партии, олигархични лобита, пропагандни медии; корумпират чиновници, магистрати и др. Особено активни са в източноевропейските страни и на Балканите. За всичко това обаче са необходими огромни пари – стотици милиарди – и назначеният бизнес елит е длъжен да ги осигурява. Олигарсите са привидно лесно управляеми – 35% от общото богатство е собственост на 110 души (данни на Credit Suisse от 2013 г.), но икономиката се влошава с всеки изминат ден и те не са в състояние да удовлетворяват ескалиращите имперски искания на силовата политическа върхушка. Продажбата на нефт и газ е 70% от общия износ и дава 50% от приходите във федералния бюджет, който е балансиран при цена 100$ за барел на международните пазари (по данни потвърдени от Путин). Цените на двете суровини показват трайна тенденция към спад, "черното злато" гони 30$ за барел и потокът от петродолари драстично намалява. Още през лятото инфлацията надхвърли 17%, международните резерви спаднаха с над 400 млрд. долара, рублата вече се срина до рекордните 71 за долар, а руската централна банка е принудена предновогодишно да пуска в обръщение нови 1000 млрд. рубли и да ограничава продажбата на валута, за да намали непрекъснатото изнасяне на парични средства в огромни размери. В перспектива картината изглежда още по-мрачна по три особено важни причини: липса на инвестиции, деиндустриализация и западане на селското стопанство. Като се добавят последиците от продълженото ембарго и отмяната на забраната за износ на суров петрол от САЩ, мрачният пейзаж започва да се превръща в кошмарен. И да не се забравя, че именно диспропорцията между свръхвъоръжаване и икономически възможности бе главната причина за

разпадането на съветската империя на злото

Наложените рестриктивни мерки от руското правителство са с временен ефект, защото всяко прекомерно затягане на коланите неминуемо води до смърт от задушаване – в случая до стопански и политически колапс.

За какъв “многополюсен свят” изобщо може да се говори, когато руската федерална икономика (по БВТ) е 1/9 от тази на САЩ и 1/2 от германската? През миналата година тя слезе от 8 на 10 място в световната класация, а за 2015 г. се очква да отиде още по-надолу.

Тоталното поставяне под държавен контрол на руските медии, бюрократичната неефективност на ЕС в хода на бежанската криза и ситуацията в САЩ - слаб президент и свръхфокусиране върху предстоящите президентски избори подпомагат путинизма, но само временно. Първо – невъзможно е да бъдат залъгвани за дълго време милиони хора с плашилото “кръвожаден външен враг” и помпане на рейтинги. Второ и трето - след Втората световна война Европа показа, че може да се справя с далеч по-тежки кризи, а в Белия дом ще влезе нов президент с по-ясни външнополитически приоритети.

Тогава? На прага на безизходицата няма ли да бъде предизвикан свършекът на света, с който толкова често ни плашат? Страхувате ли се или поне това безпокои ли ви? Мен не, никак. Нито съм уплашен, нито съм обезпокоен от възможността да настъпи световна ядрена катастрофа. Бих се страхувал и то много, ако начело на остатъчната империя на злото стоеше аскетичен психопат като Сталин или Хитлер, които дори не са разполагали със собствени пари и са били без всякакъв афинитет към пищна външност, но не и от свръхсуетна персона придвижваща се върху десетсантиметрови токове и натъпкана с ботокс. Вероятността да натисне червеното копче е толкова голяма, колкото вероятността Луи XVI да бе оглавил френската революция. Психопрофилът на лидерите на разрушението - от Кромуел до Хомейни е напълно различен от този на последните френски крале или Чаушеску. И някой въобразява ли си, че руският политически и бизнес елит ще изпепели децата си живеещи в имоти за десетки милиони в Ню-Йорк, Лондон и Париж? Или Путин и Лавров ще дадат пример с дъщерите си?

Московските управници се изправят и пред още едно огромно предизвикателство, за посрещането на което нямат абсолютно никаква стратегия. В коридорите на властта добре знаят, че цените на въглеводородните горива падат не защото някакви “капиталистически злодеи” са се втурнали да задушават Русия, а по чисто икономически причини. Политическата пропаганда за създаване на определени обществени нагласи е съвсем отделен въпрос.

В нашия глобален свят започва огромна промяна, толкова голяма, че съзнанието ни не е подготвено да я възприеме. Тя не се корени в настъплението на ислямския тероризъм, путиновия империализъм или миграция на милиони хора подгонени от локални войни.

Промяната е в енергетиката и тя е неизбежна

Нови постижения на науката и усъвършенстването на технологиите стигнаха до свободния пазар и нанасят смъртоносни удари на бъдещото потребление на нефт докато четете тези редове.

Понастоящем основният дял от добиваните въглеводороди се използва за гориво на автомобили, други транспортни средства и електроцентрали. Енергийната конюнктура обаче е на път да се промени драстично през следващото десетилетие, поради което в момента нефтените монархии и повечето износители на петрол го добиват и продават с ударни темпове за пари, които е съмнително да получат след 5 или 10 години. Първият пробив са електромобилите. Днес на пазара има 11 марки изцяло електрически електромобили на цени от 23 000$ до около 130 000$, но всъщност поради различни данъчни облекчения, свободно паркиране, неплащане на пътни такси и ниската цена за гориво (ток) сметката е друга. Те изминават от 100 до над 400 км. с едно зареждане в зависимост от модела. Използвайки открития през 2004 г. графен, испанската фирма Graphenano пуска на пазара акумулаторна батерия за електромобили, осигуряваща пробег от 1000 км. без презареждане на много по-ниска цена от нейния литиево-йонен конкурент. Ежедневно се изграждат зарядни станции, в Европа те са вече повече от 55 хиляди. При всеки полет между Москва и дома си в Амстердам дъщерята на Владимир Владимирович е посрещана от електротакситата на водещия производител Tesla motors. Холандските власти са ограничили достъпа на обикновенни таксиметрови автомобили до летището, а общият брой на електрическите возила в страната се очаква да достигне минимум 1 милион през следващите 10 години. Някои от най-реномираните автопроизводители временно се въздържат от пускане на собствени модели, за да използват пределно съществуващите конвенционални производствени мощности, в които са направени значителни инвестиции, така че бумът тепърва предстои.

Захранването на милиони електромобили обаче изисква огромно количество електроенергия и логично възниква въпросът дали всъщност изгарянето на въглеводородите няма само да бъде преместено от пътя в електроцентралите. Поради малката консумация за изминавания пробег ползата би била осезаема, но не това е решението на въпроса.

Допускате ли, че Германия напълно неоснователно закрива ядрените си централи и забрани със закон строежа на нови? Всеобщо известно е, че четвъртата по сила икономика в света и първата в Европа не разполага с никакви залежи на нефт и природен газ.

През този месец във федералната република бе пуснат в експлоатация първият плазмен термоядрен реактор от нов тип - стелараторът Венделщайн 7-Х. Построиха го за 9 години на цена 1 млрд. евро. При старта температурата на плазмата бе 1 милион градуса, при следващото пускане в близките дни тя ще достигне 100 милиона градуса, а проектната му мощност е 160 милиона - десет пъти по-висока температура от тази на слънцето. Плазмата се удържа от свръхмощно магнитно поле. За гориво се използват деутерий и тритий - изотопи на водорода, които се съдържат във водата. Според експертите от една чаша вода ще се добива толкова енергия, колкото от един барел петрол. Освен че е на ниска себестойност, получаваната огромна енергия е без съпътстваща радиация или друга опасност за околната среда. Единственият коментар, който ми идва наум е: “Шапки долу!” Този стеларатор не е предназначен за включване в електрозахранващата мрежа, той е прототип, по който ще се строят бъдещи електроцентрали. По сходни проекти работят в САЩ, Япония и Китай. В обобщение - водещите четири икономики в света са на път да доведат чистата енергия до градските улици и шосетата. След 10–15 години новите енергийни технологии ще променят не просто геополитическото устройство, а цялостния начин на живот.

Въглеводородите няма да изчезнат от пазара, но тяхната употреба постепенно ще се сведе до производството на пластмаси, промишлени химикали и други продукти, които не са предназначени за добив на енергия. Това не е мираж, това е началото на една реалност. И ако все пак някой отнася казаното към областта на фантастиката, то нека първо си отговори дали преди двайсетина години е имал представа какво е интернет? Или смартфон? Таблет? Защото днес дори децата в детската градина си служат с тях и то май по-добре от мнозина възрастни.

Енергийният скок е неизбежен и в Кремъл 

започват да разбират, че няма да имат петродоларов ресурс, за да изградят евразийска империя. Постепенно ще излизат от състоянието на мегаломанска обсесия и чрез тактически маневри ще се опитат да излъжат света. Ще действат подмолно и разрушително под маската на добронамереност и миротворчество, за да печелят време, да принудят Запада да свали ембаргото и някак да преустроят икономиката си като запазят териториалните придобивки. Заграбените земи са необходими на управляващите единствено за подържане на героичен образ за вътрешна консумация, който евентуално би ги задържал на власт. В противен случай Путин и компания се превръщат в излишни хора за собствения си народ. Или, както казва Олег Панфилов, Путин може да напусне Кремъл само мъртъв. За да покриват в някаква степен финансовия недостиг, ще се опитат да запазят статута на доминиращ доставчик на нефт и газ като попречат за изграждане на алтернативни газови трасета от държави в Близкия изток. Ще воюват в Сирия срещу Даеш, но без да допускат бързо ликвидиране на ислямските терористи. Вероятно ще разпалят затихналия арменско-азърбайджански конфликт, за да блокират перспективата за евентуалните бъдещи доставки на азерски газ през Турция, като същевременно увеличат военното си присъствие в Нагорни Карабах. Ще се опитват да намалят турската активност в региона, като продължат да изострят отношенията си с Анкара, като подбуждат сирийските кюрди да създадат собствена държава, избиват турското население в Сирия, увеличават притока на бежанци, подгонени от военните действия и насаждат в България враждебно отношение към Турция. Крайната цел е да принудят ЕС и САЩ да приемат анексията на Крим и правото на руския флот да използва военната база в Тартус независимо каква ще е съдбата на Асад. В България ще активират целия си ресурс за дестабилизация чрез хибридни мероприятия според раздадените вересии - да се чете приход от корупционни инвестиции.

Днес обаче не е 1945 г., цивилизованият свят не си прави илюзии за същността и последиците от тоталитарната власт и не разсъждава с категории: “А, вие колко дивизии имате?” През септември 1944 г. след нахлуването на Червената армия в страната ни Молотов заяви, че съветските интереси ще бъдат най-добре защитени, като се остави България “да се вари в собствен сос”. През март 2014 г. руският президент обрече страната си на бавно сваряване, давайки на военните паролата “Крим е наш!”. Жалко за хората, за всичко, което предстои да изтърпят.

Къде сме ние?

Опитват се да ни направят участници в последното съчинение по нарисувана в Москва картинка, изобразяваща Местан с турска горелка в ръка, насочена към “чергата на етническия мир”.

Турция има сериозни вътрешни проблеми с демокрацията и пълзящата ислямизация, така че водената от Ердоган политика не дава основание за адмирации. Шпионско-криминалната постановка на взаимна омраза, в която искат да ни вкарат обаче е нещо съвсем различно. Риториката за османската опасност не е нито нова, нито забравена. Комунистическият режим я въведе на въоръжение през 1945 г., за да мотивира съветската окупация на България и да подчертае вечното преклонение към “големия брат”. Още тогава секретарят на ЦК на БКП Цола Драгойчева започна да говори публично, че само идването на Червената армия е предотвратило турска окупация на страната ни. Това твърдение, подсказано от Москва, е стопроцентова лъжа, което е безспорно доказано от всички разсекретени документи. Страховата турска химера беше в обръщение през периода на цялото живково управление, подклаждана бе с различна интензивност и достигна своята кулминация с оправданията за престъпните издевателства срещу нашите съотечественици наречени “възродителен процес”. Днес нейни глашатаи са някогашните служители на ДС, назначени за щатен пропаганден персонал на московските управници. В тази връзка се развиват и внушенията им, че българските турци са агенти на Анкара, които работят срещу България. И който се поддава на тези пиар акции, трябва да си дава ясна сметка, че автоматично се поставя в тяхна услуга. Защото в конкретния случай, не прочетената от Местан декларация в парламента е заплаха за националната сигурност, а ченгеджийският опит за етническо взривяване на страната и нейното поставяне под руска опека. Това е кремълската цел – да бъдем разединени и озлобени един към друг, за да могат да ни управляват и употребяват за собствени нужди.

И изобщо не е толкова важно КОИ са местните герои на деня - Доган, Иван или Петкан. Важно е накъде отиваме. Продължаваме по европейския път на прогреса или се пъхаме в евразийския казан за варене в собствен сос?

Б.А. Линкове за електромобили и стелараторът:

http://electriclub.com/blog/

http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-335...

http://insights.globalspec.com/article/1879/plasma...