Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Ако преди срещата Обама - Путин имаше съмнение относно това колко зле са отношенията между Запада и Русия, то след нея отпаднаха и последните съмнения, а пазарите реагираха мигновено. Това означа, че ни предстоят нови пикове в хибридната война и ние като фронтова територия ще бъдем въвлечени.

Наличието на отворени канали за чуждо влияние в българската медийна среда не е новост. Без значение откъде идва влиянието, свободата на словото предостави безвъзмездно терен за медийни кампании и атаки, включително срещу българските власти. В това едва ли би имало нещо особено тревожно в условията на нормален и балансиран политически и обществен процес, но в екстремни моменти като сегашния, при съчетание на много външни деструктивни вълни, нещата излизат от понятието "демократична толерантност" и опират все повече до темите за защита на националната сигурност.

С пренасянето на медийните акценти от Украйна към Сирия пропагандната канонада придобива 

невиждана острота и интензивност

Не минава и ден, в който да няма открит някакъв нов фронт - нямали сме право да ремонтираме МИГ-овете в Полша, президентът и силовите министри в кабинета - външния, на отбраната и на вътрешните работи, са постоянен обект на атаки, в това число и от местно издание на руския масов тиражник "Космомолская правда". На територията на туристически комплекс, собственост на московската община у нас, се открива бюст на маршал Толбухин, без никакво зачитане на режима за разрешение и издигане на паметници. Представител на руският консул слага венец върху венеца на държавния глава, пренебрегвайки ако не протокол, то елементарно възпитание - поне такава е медийната интерпретация. Щом и Пловдивският Митрополит Николай, известен с близките се връзки с Руската православна църква, успя да включи и Българската Православна Църква в канонадата по бежанската тема, винаги съчетана с рефрена - Америка е виновна, значи навлизаме успешно в епицентъра на пропагандната и хибридна война, която Путин отвори на Европейския съюз. Ние сме част от фронтовата линия в Новата Отечествена Хибридна Война, основен залог в която е оставането на руския президент на власт.

Психозата около бежанците неизбежно ще отмине не само поради настъпването на зимния сезон и ниските температури, но и защото тя има определен вътрешен потенциал за автономно развитие и ескалация, който е до голяма степен изчерпан. Това е утре, днес бежанската тема прелива по новинарските канали и коментаторите се лутат между двете крайности - "оградната" реакция - да се изолираме и издигнем стена срещу бежанците и другата - да ги приемем и обслужим на път към Европа.

С речта на руския президент пред Общото събрание информационно-пропагандните въздействия ще се издигнат в по-висока орбита. Полето, на която се разгръща кампанията, основно е Сирия, не случайно са алюзиите с антихитлеристката коалиция, но истинският театър на хибридните действия е Украйна и политиката на санкциите. Пропастта между Русия и Запада е толкова дълбока, че никакви мостове около съвместните действия срещу ИДИЛ не могат да я запълнят. И все пак ще бъде грешка, ако не се анализират силните и слаби страни на руската инициатива и най-вече шансовете и за успех.

Какви са силните страни на руската инициатива в Сирия?

Въпреки, че приходите от нефт и газ се сриват, Путин успя през последните няколко години да вкара непознати за най-новата руската история средства във военни бюджети, при това не толкова за военен персонал, колкото за нови въоръжения. Равнището на бойната подготовка и най-вече проведените учения, почти в непрекъснат режим и в непознати от времената на Студената война мащаби, без съмнение се отразиха положително на боеспособността на руската армия. Военният бюджет продължава да бъде свещена крава, макар че през следващите години той също ще претърпи промени надолу.

Общественото мнение в Европейския съюз е относително благосклонно към ангажиментите на Русия спрямо Ислямска държава, не само защото Европа е доволна да види Русия ангажирана надалеч от континента, но и защото темата бежанци и Ислямска държава е твърде чувствителна за европейското ухо. Европейският съюз се провали в изграждането на балансирана и адекватна във военно-политическо и икономическо отношения стратегия към конфликта в Сирия. Плахите реакции на западните лидери контрастират с "храбрите" заклинания на руския президент, който едновременно заявява, че ще брани християнските ценности, изоставени от Запада и че ще се прегърне с исляма, с когото неговото лично православие има повече общо, отколкото с католицизма. Не се стремете да разберете и съвместите всичко казано от Путин в логическа обвързаност - такава няма. Руският президент прави "многовекторна" политика, което означава, че може едновременно да защитава две взаимноизключващи се тези в рамките на съзнателно 

внушавана от Кремъл "непредсказуемост"

Усилието да се държат руските ислямски радикали ангажирани в Сирия и надалеч от Русия е логично, макар че шансовете за успех при самостоятелни действия не са високи. Да не говорим, че ако две хиляди екстремисти воюващи за Ислямска държава в Сирия могат да бъдат голям проблем, ако се върнат в Русия, то несравнимо по-радикално ще бъде предизвикателството, ако Централна Азия и Кавказ се "подпали" от връщането на талибаните на власт в Афганистан.

Путин има едно несравнимо предимство пред западните лидери - каквито и пълномощия да имат западните лидери, включително президентът Обама, те не са царе и не могат да вземат еднолични решения. Путин може.

С вероятното изключение на САЩ, западните общества не са готови да стигнат до край, до битка, до жертви, за да защитят своите интереси. Демокрацията дава огромни възможности за хибридни въздействия на противника, в това число и за манипулиране на обществените страхове и нагласи, които да блокират или поне ограничат възможностите за избор и свободата на решения на всеки западен лидер.

Руският президент може утре да атакува и Източна Украйна, и Сирия без да се страхува, че това може да коства живота на много руски войници. Руското общество е толерантно към жертви в името на Отечеството - каквото и това да значи.

Украинската авантюра на Путин струва живота на хиляди руски военни, но истината за това, по руска традиция - както за толкова много престъпления - ще се разкрие след години, при поредната перестройка, последвана от либерални реформи и 

връщане към "силната" ръка

Предимството в предложението на Путин е още по-очевидно на фона на безалтернативността на сухоземната операция срещу Ислямската държавата като метод на решение на проблема. Нито европейските лидери, нито президентът Обама – ако оставим реториката настрана - горят от желание да рискуват живота на своите военни. Погледнете съдбата на злополучната програма за обучение на бойци от опозицията, която потроши половин милиард долара без никакъв резултат. Не по-добри са изгледите за намиране на местни съюзници, които да са готови да воюват, макар че изглежда e най-логично именно арабските страни да изпратят свои военни контингенти. Едни от малкото готови да воюват срещу ислямистите са кюрдите, но това е "червена" линия за основния западен съюзник в района - Турция.

На този фон - готовността и желанието на Путин да си плати сметката и да хвърли свои момчета в жертвения котел Сирия - просто трудно може да бъде конкурирано като оферта.

Освен всичко друго, Кремъл има интерес чрез пряка намеса в Сирия, да блокира излаза на нелегален суров нефт от райони контролирани от Ислямска държава. Макар и неголеми количества - оценяват се приблизително на 300 хиляди барела на ден - те имат своето влияние върху нефтения пазар, още повече че се търгуват със значителни отстъпки.

Затова не трябва да се изненадваме, че Москва търси да постави под свой контрол износа на нефт през пристанищата на Сирия като намери и общ език със страните, които добиват петрол. Режимът на Асад загуби преди три седмици контрол върху последния добиващ кладенец и няма средства да си плаща за военна помощ на Русия. Парите винаги са били водещ мотив на руския президент, не случайно го наричат "корпоративния президент" на Русия.

Путин успя поне медийно да си осигури подкрепа - материална и вербална - на важни съюзници - през Китай до Иран, възстанови диалога с Турция, Саудитска Арабия и Египет. Някои от тези страни са готови да участват в регионални формати на сътрудничество срещу ИДИЛ, макар да съзнават, че Русия сама не може да запълни вакума оставен от оттеглянето на САЩ от района.

Действително бумът на шистовата революция лиши САЩ от ключово основание за безусловна и пряка намеса в Близкия изток всеки път, когато са заплашени стратегически маршрути за износ на суров нефт. Ако все пак Вашингтон изглежда решен да се намеси в случай на военни действия в Ормузкия пролив, тъй като през него минават почти една пета от суровия петрол в света, то Сирия не е този случай.

И все пак, рисковете при играта на Владимин Путин са повече от възможностите.

Защо?

Каквито и средства да се влагат в руския военен бюджет, в поддържането и най-вече в демонстрирането на сила във въздуха, по море и на сушата, цялостно превъоръжаване на армията и подмяна на въоръженията е невъзможно в близко време и в рамките на прогнозируемите военни бюджети. По оценка на руски военни експерти, почти постоянните ангажименти на руските ВВС по целия свят не само струват огромни ресурси, но са изчерпали в значителна степен леталния ресурс. Вкарването в употреба на стара и амортизирана техника е увеличило рязко и инцидентите и катастрофите, включително и човешките жертви. Тези "дефекти" са видими, което прави твърде спорна оценката за възможността на руския президент да осигури достатъчно военен ресурс за справяне с ИДИЛ толкова далеч от Русия

Второ, президентът Асад е неустойчива котва за руското присъствие не само поради фактическото състояние на нещата и ограничения му контрол върху територията на Сирия, но защото той не е част от дългосрочното решение за Сирия - стъпва върху подкрепата на свиващо се малцинство и има непреклонни врагове - и у дома, и зад граница. Той ще има нужда от все по-значителна подкрепа - и материална и финансова - особено на фона на свиващите се и изчезващи собствени ресурси. Тоест сирийската сметка на Путин - освен за издръжка на собствените войски и оръжия - неизбежно ще расте в прогресия.

В този смисъл президентът Асад ще бъде все повече пасив, отколкото актив в сложните комбинации около Сирия.

Трето, каквито и отвличащи маневри да провежда Кремъл, той не може да отклони вниманието от Украйна, най-вече поради нейното централно стратегическо позициониране в конфликта Запад-Русия.

Използването на "попътния" вятър на бежанския проблем, който определено шокира и стресира Европа и в по-общ план Запада, е също с ограничено действие в перспектива. ЕС се оказа неподготвен, но по традиция, макар бавно и мъчително, успява да намери решения. Те не винаги изглеждат на съвременниците си оптимални, но почти винаги са достатъчно, за да позволят на страните от ЕС да се върнат към нормалния си дневен ред и приоритети, т.е. извън 

зоната на въздействие на бежанските шокови терапии

Ако трябва да измерим и сравним способността на Европа да издържи на външни трусове, в това число и на бежанската вълна, и на Русия да издържи на задълбочаваща се криза при свиващите се ресурси от продажбите на нефт и газ на фона на растящи нужди, то точката на пречупване е вероятно да настъпи много по-скоро в Русия отколкото в Европейския съюз. Така че времето не е съюзник на руския президент и той много добре го съзнава.

Четвърто, какъвто и натиск да се прилага спрямо ЕС, ключът към цените на суровия петрол се държи от САЩ, а те на този етап изглеждат далеч от обсега на действие на хибридните оръжия на нефтодобиващите страни от Близкия изток и Русия.

Демонстрираната готовност за битка срещу Ислямска държава от страна на Русия е "удар във въздуха" без цялостна международна рамка и най-вече споразумение за взаимна подкрепа с коалиционните сили. Русия няма никакъв шанс да се справи с ИДИЛ сама - каквото и да говорят руските медии. Влизането в Сирия е относително лесно, излизането е много по-трудно. На този етап не се виждат дори наченки на стратегия.

Успехът в Сирия зависи от дългосрочен и цялостен ангажимент на Запада, при това не само във военно-политическо отношения. Без негово съгласие всяка едностранна операция може да се окаже самоубийствена.

Няма вероятност руската операция в Сирия да излезе извън рамките на пряка помощ за стабилизация на режима на Асад и ограничени въздушни удари по цели на Ислямската държава.

В заключение, шансовете на Владимир Путин да успее в Сирия и да обърне негативната тенденция за него след налагането на санкциите на Запада и тоталната му изолация не са за пренебрегване, поне в краткосрочен аспект. Но доверието между него и западните му партньори е разрушено и дори възможно добри намерения не могат да превърнат тяхната подозрителност в желание за сътрудничество.