Петър Бояджиев, Франция

Българската православна църква е в плачевно състояние, което не може да убегне от ничие око. Причините разбира са много и една от тях е перманентната верига от кризи, в които продължава да се намира след провала от комунистическата безпътица и доброволното съгласие на клира да служи на един антинароден режим. Проблемите в църквата, които са наптрупани през годините, са много, но един от големите е неадекватното ѝ поведение вследствие протичащите вече 25 години промени в Европа и света. Родното духовенство сякаш не може и не иска да намери своята достойна автономност и предпочита да бъде обслужващ персонал на руската и гръцката църква. БПЦ дори не се е произнесла до днес по голямата и болезнена тема – „Комунизъм, комунистическа идеология и християнство“. Съществуват и ред проблеми, които са в дневният ред на Европа и Балканите, но за решаването им сякаш БПЦ е глуха, няма и сляпа, и не е в състояние да участва пълноценно за разрешаването им, 

обзета от вътрешен разпад

В тази критична обстановка се осъществи и посещението на Вселенския патриарх Вартоломей в България по покана на ръководството на БПЦ, но реално инициаторите бяха две спорни личности – академик Стефан Воденичаров, шеф на БАН и бившия служебен премиер Ренета Инджова. Но някой някъде е решил, че е уместно да се намеси и държавата по време на тази визита. Пълна недомислица, ако не е добре обмислена провокация, целяща за пореден път през последната година да дискредитира президента. Висящ остава и въпросът - как и кой от обкръжението му го е посъветвал да се намеси по този нелеп начин,  връчвайки на Вартоломей орден „Стара планина?

Ефектът от това отличие беше като нахлуване на слон в стъкларски магазин, защото предизвика бурна обществена реакция и дори протести на граждани пред хотела на госта. Но по-важното – тази визита и претенциите на Вартоломей оставиха в българите натрапчивото усещане за слаба Църква, за неадекватна държава, за невъзможност да пазим националното си достойнство. 

В сценария около гостуването на Вартоломей беше набутан бутафорно и самият президент Плевнелиев с раздаването на ордени. Седмица преди да награди Вселенския патриарх, държавният глава 

погази обявения от самият него принцип,

да не удостоява с държавни награди лица признати от Комисията по досиетата за агенти на комунистическите служби. Патриарх Неофит получи отличие, въпреки, че висшият духовен сан съвсем не го оневинява за съпричастността му към ДС. Но още по-тежкия казус при Неофит не е толкова прочистеното му досие, а твърде притеснителният факт, че той мълчи 25 години по чувствителните за българите теми – комунизъм, ДС, зависимост от Русия. Все още необяснимо защо патриархът отказва да говори за зловещото избиване без съд и присъда на над 120 православни духовници от комунистическия режим след 1944 г.

Но ако за отличаването на патриарх Неофит имаше широка обществена разгласа, ясно внесено предложение от Министерски съвет и формален повод 70-годишния му юбилей, то при Вартоломей всичко се случи конспиративно и задкулисно. Търсих, но не намерих информация - от къде идва предложението, да му бъде присъден орден „Стара планина, кой е инициаторът и най-важното – какви са били мотивите за тази награда. Във всеки случай скандалът, програмиран или не, от задкулисието, се разви и премиерът Борисов много политически уместно остана в сянка.

В цялата игра около ордена на Вартоломей виждам необясними сенки, които ме безпокоят. Спи ли огромният президентски екип от съветници и медиатори или са под програмирана упойка? При награждаването на Неофит преди седмица се открои присъствието на Стефан Воденичаров, председател на БАН, той сякаш бе от екипа на държавния глава. Той лъсна и при визитата на Вартоломей. Стефан Воденичаров е обграден от царисти и хора от задкулисието, които прокарват руските интереси у нас, а действията им могат да бъдат окачествени като хибридна война.

Академикът беше рупорът на БСП и Гоце

Първанов стоеше твърдо зад референдума за най-корупционния и тотално поставящ България в зависимост от Русия проект „Белене“. Той е рамо до рамо и със Сашо Дончев в БСК. А Дончев май е полумосковец. Воденичаров присъди почетна докторска титла на Вселенския патриарх, но също не разбрахме какви са мотивите и аргументите, сякаш Академията му е баищиния. Реално обаче с това академично признание може би трябваше да се изчерпи намесата на държавата в църковните дела на този етап. Да, ама не се случи това. Плевнелиев получи шамар от академика, който изненадващо обяви, че се кандидатира за президент на България и обяви инициативен комитет от стари номенклатури и агенти на ДС. Реално лъсна, че цялата бутафория с посещението на Вартоломей, отличията и забъркването на държавата е трябвало да бъдат фона за старта на президентската кампания на Воденичаров. Нещо повече – Плевнелиев беше използван като рекламно лице на тази пошла кампания. На този етап можем да кажем, че стартът беше даден с фал, защото българите ще помнят дълго скандалното посещение на Вартоломей и това ще носи само негативи на Воденичаров и кукловодите му, които вече са разбрали, че конят им е куц.

По-важната тема за държавата обаче остава - поредният шамар, който понесоха държавният глава и институцията, която представлява. Съвсем наскоро шамар му нанесе и парламентарната група на ГЕРБ чрез отмяната на ветото му за Закона за военното разузнаване. Жалко! Тази слабост на Плевнелиев е притеснителна след твърдата му позиция срещу руската агресия в Украйна и снетото доверие от олигархичното правителство на Орешарски. Само година преди важните избори за президент Плевнелиев, вместо да раздава шамари, защото има много поводи за това и да отстоява национални каузи и идеали, получава крошета и то от случайни улични играчи.