Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ, 

специално за Faktor.bg

Може да звучи странно, но има прилика между Далай Лама и временно управляващите в Киев. Приликата се дължи на това, че и двата случая са следствие на амбициозни, но не дотам успешни операции на Съединените щати. Под влияние на ЦРУ, през 1959 г. в Тибет има въстание, което дава повод на Китай да присъедини областта, и въпреки че днес Далай Лама е световно известен, едва ли някой си мисли, че „покривът на света“ може да бъде нещо по-различно от територия на Китай. В наши дни, нещо подобно се случи след завземане от Майдана на властта в Киев. Само че този път с помощта не само на САЩ, но и на страни от Европейския съюз. Резултатът обаче е, че Русия си върна контрола над Крим. При това е много малко вероятно управляващите в Кремъл отново да допуснат грешката да отстъпят суверенитета над този стратегически полуостров на друга държава. За да се разбере това, е достатъчно да се погледне картата на Черно море и да се припомни политиката на Русия от векове за излаз на топло море. След като тя е била там още от времената на княз Потьомкин и е създаден руският черноморски флот, едва ли е допустимо да се излага на риск тази стратегическа позиция след идването на крайно антируски политици на власт в Украйна, дори с риск да си навлече гнева на Запада, който при това не се съобразява с нейните интереси.

Новото е, че в момента светът навлиза в периода на голямото противостоене - нещо много различно от това, което се прогнозираше в политическите анализи преди двадесет години. Тогава беше модерно да се пише за еднополярен свят, за 21 век като век на Америка, та дори за „края на историята“. Наистина, това беше реалността от разпадането на Съветския съюз до Майдана. Русия преглътна ориентацията на Източна Европа към структурите на Запада, преглътна също розовата и оранжевата революции в държави, които исторически се възприемат като нейна сфера на влияние. Това може би е разумна политика, защото Съветският съюз след Втората световна война интегрира територии исторически и културно несвързани с Русия до момента, когато се осъществи преструктурирането на държавата след сбогуването с комунизма. Точно това е причината 

западната пропаганда да демонизира Путин, 

защото той, посредством провежданата политика завръща Русия като фактор на световната сцена. Резултатът е не биполярен свят, а многополюсен, защото във времето, когато Западът се концентрираше на случващото се в бившия Съветски съюз, Китай се оформи като третият фактор в световната политика. И когато в Пекин завършат и четвъртата модернизация на Дън Сяо Пин, китайският флот, който в момента превъзхожда руския тихоокеански флот и е съизмерим с японския, ще конкурира американския в Тихия и Индийския океан. Това е причината, поради която в Съвета за сигурност на ООН Китай се въздържа по резолюцията за Украйна. За да се разбере всичко това, е прeпоръчително да се излезе от стереотипите на моментната пропагандата, стереотипи като „от Крим започва Третата руска империя“, „конрареволюцията на лузърите“ и „петото колело“ на не знам си какво. Защото светът вече не е същия, какъвто го знаем от последните двадесет години. И ако Франсис Фукуяма беше писал не за „края на историята“ а за края на идеологията в международните отношения, прогнозата му би била по-точна за това, което предстои в 21 век. Разпадането на Съветския съюз уби това, което се наричаше комунистическа идеология, а политиката на САЩ не остави място за либерализма. За какъв свободен пазар може да става дума, когато може да се налагат санкции за „лошо поведение“? Каква неприкосновеност на частната собственост може да има, като замразяване на авоари може да се осъществи по политически причини? Просто Реалполитик се завръща в цeлия си блясък. Всичко, което остава, е стратегически интереси и възможности за тяхното отстояване. В момента идеологически различия между Русия и Съединените щати няма, а комунистическата идеология в Китай е само за вътрешна употреба. Има само геостратегическо съперничество. В тази връзка, случващото се в Украйна е повече от илюстративно. Контролираните световни медии оглушиха медийното пространство с руската окупация на Крим, но фактът, че на полуострова има около 25 000 украински военнослужещи, които не изстреляха и един патрон в защита на суверенитета на Украйна, поражда лавина от въпроси. Лоялна ли е армията на властта в Киев или временно управляващите там нямат волята за съпротива, или става дума за сделка, която обслужва и двете страни? А може би нещата са много по-комплексни. От друга страна, пропагандата проглуши света, че една просперираща, европейска 

Украйна е най-голямото предизвикателство за Путин

Просперитетът е следствие от финансова и икономическа мощ. В същото време Сенатът на САЩ още не е одобрил скромния 1 милиард гаранции за заем, а Европа от обещаните 20 милиарда реално отпусна за сега малко повече от милиард евро. Само че на Украйна, за да започне да диша, са й необходими минимум 33 милиарда, които като че ли няма от къде да дойдат. В допълнение Русия ще денонсира Харковското споразумение за продажба на газ на цени с 30% по-ниски от световните и като че ли бъдещето в тази страна става по-ясно. Украйна ще бъде жертвата на противопоставянето в един многополюсен свят, в който основните играчи вече са се оформили и жалкото е, че в тези първи дни на противостоенето Европа не издържа изпита за идентичност.