Доц. д-р Евгения Горюнова,

Руската анексия на Крим драстично промени геополитическата ситуация в Черноморския басейн и нанесе значителни корекции върху геоикономическите процеси в региона.
С анексирането на Крим Русия получи удобен плацдарм, откъдето може да застрашава не само черноморските държави, но и  цяла Европа, Кавказ и Близкия изток. Военните сили, разположени в Крим, се използват и в сирийската кампания, с което РФ увеличава влиянието си в Средиземно море.

Крим – най-милитаризираната територия в Европа

Руската военна групировка в Крим се състои от база на военно-морския флот, армейски корпус, военновъздушна дивизия и дивизия за противовъздушна отбрана (ПВО). След началото на агресията броят на руските военнослужещи в Крим скочи от 12 500 до 32 000 души. До 2025 г. Кремъл планира числеността на войските да достигне  43 000 военнослужещи.
През 2014-2018 г. оръжейните системи и бойната техника на окупирания полуостров бяха увеличени неколкократно, а при отделни оръжия – до десет пъти. По данни на украинското разузнаване, броят на танковете е нараснал 40 пъти (от 1 до 40), на артилерийски системи – 6,8 пъти (от 24 до 62), на бронетранспортьори – 6,3 пъти (от 92 до 583), на самолети – 5,5 пъти (от 22 до 122), хеликоптери – почти два пъти (от 37 до 62), военни кораби – 3 пъти (броят на фрегатите се удвои), подводници – 7 пъти (от 1 до 7 ). Броят на бронирананите машини ще достигне 1 150 единици, а на танковете – до 100.
Новите руски фрегати и подводници, пристигнали в Севастопол, са въоръжени с ракети клас „Калибър“ и могат да носят ядрени бойни глави. До 2020 г. корабите с крилати ракети трябва да достигнат до 21.
На полуострова са дислоцирани системи за ПВО „Бал“ (мобилна система за контрол на териториалните води с ракети с обхват до 260 км) и „Бастион“ (далечина на стрелба до 600 км). През  2017-18 г. близо до Феодосия, Севастопол и Евпатория започна разполагането на едни от най-новите комплекси за ПВО С-400.
Руското военно командване планира да прехвърли в Крим и стационарен противоракетен комплекс „Бастион-С“: 36 ракети „Оникс”, разположени в силози, чиято мобилна версия може да носи ядрени бойни глави.
В началото на 2018 г. на окупирания полуостров  са прехвърлени радиолокационни станции (РЛС) „Небе-М“, контролиращи въздушното пространство не само над Крим, но и над цялото Черно море до проливната зона.
Русия изрази амбиции да дислоцира на претъпкания с оръжие полуостров и бомбардировъчен полк Ту-22M3 с обхват до 5 000 км, чийто самолети също могат да носят бомби с ядрени бойни глави.
При анексията на Крим Украйна загуби значителна част от Военно-морския си флот и друго военно оборудване, което бе завзето от Русия. Преди агресията украинските ВМС разполагаха с 60 бойни и спомагателни кораба, от които Русия върна само 35. Най-мощните украински кораби (голям противодесантен кораб „Константин Олшански“, корветите „Тернопил“ и „Луцк“, ракетните кораби „Прилуки“ и „Приднипровие“) остават в окупирания полуостров заедно с цялата военноморска инфраструктура на Украйна.

Анексията на Крим и милитаризацията на черноморската акватория

значително ограничи геоикономическите възможности на Украйна в региона и по-специално в сферата на добива на природен газ.

Доказани залежи на природен газ в акваторията на Черно море

Доказаните запаси от природен газ в украинската част се оценяват на 80-300 милиарда куб. м. През 2011-13 г. Украйна бе подписала договори с водещи световни компании като ExxonMobile, Shell, OMV, ENI, EDF за проучване и добив на газ. След анексията на Крим Русия обяви водите в близост до полуострова за руска икономическа зона. Това доведе до трикратно свиване на украинските морски сектори от 130 до 40 хиляди кв. км.
Русия „национализира“, а всъщност заграби „Чорноморнафтогаз“ (дъщерна фирма на украинската компания„Нафтогаз“) и оборудването му, включително и действащите сондажни платформи в Черно море. До този момент РФ е заграбила от Крим над 7,2 милиарда куб. м украински газ.

Руски радио-локационни станции поставени върху заграбените украински платформи за добив на газ, контролират целия трафик на кораби до украинските пристанища на Черно море

Освен че добива природен газ от украинските платформи, Русия поставя върху тях РЛС, за да води наблюдение на морската повърхност. Някои от посочените РЛС имат възможности да засичат до 200 цели. Обхватът на РЛС е от 15 км за малки цели и до 55,5 км за по-големи кораби. Това осигурява почти пълен контрол върху трафика на търговски и военни кораби, движещи се към украински пристанища.
От 2018  г. завзетите украински платформи са под охраната на бригада ракетни кораби, които носят денонощно дежурство и извършват  ротация на две седмици.
Втората сфера от антиукраинския план на Русия в Черно море е

лишаването на Украйна от статута на транзитна страна

чрез изграждане на газопроводи към Европа. През 2014 г. след противодействие от ЕС Русия не успя да построи газопровода „Южен поток“. Частичното изграждане на газопровода започна през декември 2012 г., но след анексията на Крим руският газов монополист смяташе да промени маршрута, като го насочи през полуострова. Това значително би намалило стойността на строителството чрез избягване на турската икономическа зона.
След намесата на ЕС и разкриването на редица нарушения на европейското законодателство от страна на Газпром, през декември 2014 г. Русия обяви прекратяването на проекта. На негово място изникна „Турски поток“ с два пъти по-малък капацитет: два клона до 15,75 млрд. куб. м газ,  един от които е насочен към Турция, а друг – към турско-гръцката граница. Този проект засега не среща съпротива от ЕС, тъй като Газпром не притежава монопол върху транспортирането на газ, а смята да използва инфраструктурата на Трансадриатическия газопровод.
(бел. ред. – Газпром търси възможности да използва и част от българската инфраструктура на сега действащия „Трансбалкански газопоровод“ от Русия през Украйна, Румъния и България до Турция, но вече в обратна посока на движение на газа – от Турция към Провадия в България.  Русия в този случай  настоява да договори запълването на  целия  преносен капацитет на газопровода т.е. да не могат да се включват в него други доставчици от югоизточната граница на България. Планът на Газпром е от Провадия руския газ да се движи по построена от България нова тръба до Сърбия, след което газа да стигне до Унгария и Австрия, като напълно заобиколи Украйна.  Целите са най-малко три. Първо, Газпром да спре транспортиране на газ през  територията на Украйна без да се лишава от приходи за доставки на газ до Централна и Южна Европа, второ да спре плащането на транзитни такси на Украйна, които са приход за нейния бюджет. Третата цел е Русия да не плати на България договорените и задължителни за плащане  такси по договора за транзит по „Трансбалканския газопровод“ към Турция от 2020 до 2030 г. в размер на над 1.2 милиарда евро. Но дори и България, чисто хипотетично да си ги поиска някога, то Арбитражния съд при спорове по договора за транзит е в….Москва ).

Трасетата на руските газопроводи през Черно море, заобикалящи Украйна са „Син поток“ и новопостроената първа тръба на „Турски поток“

Но изграждането на газопровода се натъкна на други трудности: след като турски изтребители свалиха руски боен самолет до турско-сирийската граница, проектът бе замразен. През лятото на 2016 г., след затопляне на отношенията между Москва и Анкара, строителството бе подновено, но Турция си издейства отстъпка от цената на руския газ в размер 1 млрд. долара ретроактивно плащане. Изграждането на газопровода започна през май 2017 г. с намерения да бъде завършен през 2019 г. Според „Газпром“ са положени 1 775 км тръби, което представлява 95 % от двата клона.
През лятото на 2018 г. Турция и Азербайджан съвместно с други европейски държави (Гърция, България, Албания и Италия) стартираха първата част на Трансанадолския газопровод (TANAP), по който се предвижда природен газ от азербайджанското находище Шах-Дениз да стига до Южна Европа, като преминава през Турция.
Капацитетът на този клон достига 16 млрд. куб. м, от които през 2020 г. Южна Европа ще получава 10 млрд. В бъдеще се планира доставките да бъдат увеличени до 31 млрд куб. м за сметка на допълнителни газокомпресорни станции.
(Бел. ред – От българска гледна точка трябва да отбележим сериозния капацитет на добива в източното Средиземноморие (Гърция-Кипър-Израел) и огромната важност на проекта за терминал за втечнен газ в Александруполис, Северна Гърция)

След анексията на Крим и особено след изграждането на мост над Керченския проток Русия пристъпва и към заграбване на Азовско море, с което нарушава двустранното споразумение от 2003 г. Мостът ограничи възможностите за корабоплаване в Азовско море:
под арката на моста не могат да минават кораби, чиято височина достига 33 м и дължина 160 м.
Такива ограничения са наложени специално от Министерството на транспорта на РФ. Вследствие на което „случайно” няма да могат да влизат в Азовско море 144 кораба, които по-рано са осъществявали превози до украинските пристанища Мариупол и Бердянск.

Технология на умишленото блокиране на украинските пристанища в Азовско море Мариупол и Бердянск намиращи се в близост до временно завладения от руските терористи Донбас , окупирания от Русия Крим и 12 милната зона на т. нар. „руски териториални води“ около тях

Политика с пиратска превръзка

Зад паравана на мерки за сигурността на Керченския мост бреговата охрана на ФСБ (КГБ) на РФ задържа кораби, които влизат или излизат от украинските пристанища в Азовско море. От 1 юли до 15 септември 2018 г. в Керченския проток са задържани 159 чуждестранни кораби (повечето от тях под флагове на страни от ЕС). Средното време на забавяне варира от 28,4 часа през юли до 67-73 часа през август-септември. Преди агресията престоят на корабите бе от 2 до 4 часа, докато трае преминаването на един кораб през Керченския проток. Общата загуба на време за три месеца достигна 8,6 хиляди часа.
От 17 май до 20 септември 2018 г. бреговата охрана на ФСБ арестува 106 кораба, от които 65 % по обратния път, след като са приели товари в украински пристанища. Дори най-късата инспекция трае 4-5 часа.
По време на инспекциите в обратна посока (от Азовско към Черно море) корабите са изгубили от 57,5 часа през юли до 125,7 часа през септември. Общата загуба на време, за два и половина месеца, е 12,8 хиляди часа. Това означава, че средното време на изчакване по пътя до Азовско море и при излизане от него е 8 дни, което носи сериозни икономически загуби.
Според украинското Министерство на инфраструктурата, предварителните щети, нанесени от моста над Керченския проток, достигат 0,5 милиарда гривни годишно. Приходите на пристанището в Мариупол са намалели с 20 % в сравнение с миналата година, а в Бердянск – с 43%. Но най-големите загуби се очакват през второто полугодие.
Руската анексия на Крим драстично промени ситуацията в Черноморския регион. Ускорената милитаризация на полуострова и възможностите за използване на ядрено оръжие заплашват не само  черноморските държави, но и редица други страни от ЕС.
Превръщането на Крим в руска военна база създава предпоставки и отваря апетита на руските стратези за все по-честа и нагла намеса в живота на държави и хора в Близкия изток и Средиземно море.

Анализът е публикуван в atlantic-council.bg