Огнян Минчев
Гражданският протест никога не е безсмислен - и никога не е излишен. Ценността на настоящия протест не е в съдържанието на исканията, които едни или други протестиращи могат да издигнат. Обикновените хора не са длъжни да бъдат експерти по политически системи. Ценността на протеста е в социализацията на една нова култура на гражданска активност, която да замени културата на зависимостта и пасивното подчинение. На голяма част от сънародниците ни властта на държавата все още "им се случва", идва им някъде отвън и отгоре. Те не вярват в своята способност и и в своето право да създават и да контролират властта. Затова я търпят. Отказът на стотици хиляди българи днес да понесат последствията на държавното управление - не само в цените на тока, но и по отношение на целокупния си живот - е училище за гражданска отговорност, особено за младите поколения. Хората трябва да поискат своите права от държавата и да се убедят, че могат да й наложат волята си. Тогава ще научат - и ще знаят, че носят отговорност не само за своя частен живот, но и за тези общи - обществени условия, които правят нормалния частен живот възможен. Не се страхувайте, че протестиращите могат да наложат глупави искания на държавните институции. Страхувайте се ако протестите приключат без участниците в тях да са удовлетворили своето чувство за справедливост и без да са получили увереност, че могат да влияят върху решенията на тяхната държава. Много ни е необходима гражданска победа - победа на обикновения гражданин, която го превръща в стопанин на собствената му държава.
Още от Лачени цървули
Правителството на Радев: Управление в стил „мижи да те лажем“!
Пълната безпомощност на властта личи от напъните да предоговорят с турската компания Боташ, а Радев преди твърдеше, че договорът е изгоден, сега моли за нов, а Турция поставя условия
Кой изпусна файтона от коневръза?
Такива впрегатни коне сме имали отколе, които никога няма да се обърнат с гняв към кочияша и по това ще познаете кой е файтонджията
Балансът между доброто и злото
Става дума, разбира се, за Путин и Тръмп – и именно това прави ситуацията толкова опасна – тъй като, както никога досега в историята, Русия, традиционно мислена като империя на злото, и САЩ, традиционно мислени като люлка на световната демокрация, се оказаха на една страна, провиждайки като свой враг именно солидарността и международната архитектура на сигурността, както и хуманитарните ценности, които осигуриха на човечеството осем десетилетия мирно съвместно съществуване