5 Февруари, 2026

Чия оставка искаме?

Чия оставка искаме?

 

Едвин Сугарев, svobodata.com

Премиерът Орешарски успял да се изцепи пред “Монд”(виж ТУК стаята от френския вестник, б.р.): “протестиращите не знаят какво искат освен оставката ми”. Горкият! Той като че ли наистина вярва, че е в центъра на вниманието и че българите цели шест месеца трамбоват по жълтите павета, за да искат неговата оставка.

Същият този нещастник преди време заяви в прав текст, че не от него зависи дали и кога ще си подаде оставката. Зависело от БСП, щото те били мандатоносител. Сиреч – когато му кажат, тогава.

От което следва простия извод, че от него нищо не зависи. Че е просто наемник, изпълнител, сламен човек, зицпредседател – като знаменития зицпредседател Фунд от “Златния телец” на Илф и Петров.

Истина е, разбира се, че неговата оставка влиза в дневния ред на протестите. Че напъждането на неговото правителство е първата (но само първата!) цел, поради което възгласът “Оставка!” се скандира непрекъснато. Че за тази оставка жаждуват някъде към 75% от българите.

Налага се обаче да направим едно уточнение: логично е да се иска неговата оставка, тъй като един министър-председател, от когото нищо не зависи, който няма свободната воля дори да напусне своя пост, е просто опасен за страната, която се прави, че управлява. Но от това не следва, че искането на неговата оставка е единственото искане – и че хората не знаят какво искат. Следва, че това просто е първият резултат, който трябва да бъде постигнат, за да се продължи нататък – към голямата промяна в България.

Защото истината е, че хората реално искат не неговата персонална оставка – тъй като тя не значи нищо за никого. И няма как да значи – няма персона, няма собствена воля, няма нищо. Има обаче символика – и можете да я видите на всеки втори плакат:

министър-председателят на България като озъбен череп на подмяната

Прочее: Пацо да си върви в Дупница и да не си показва носа оттам. Подозирам, че вече му се иска. Но не смее да го поиска.

Неговата оставка е необходима, не не тя е важната. Хората искат не оставката на някакъв си сламен човек, а оставката на БСП. Тази допотопна и небългарска партия трябва да напусне политическата сцена на България. Да бъдепринудена да напусне. Задно с всичките си ченгета, с всичките си гангстери и всичките си червени олигарси. Заедно с целия си цинизъм, с подмените си, с лъжите си. Заедно с чуждите интереси, които реализира на гърба на всички българи вече повече от един век. Заедно с подмолната, тъмна мощ, която влече страната ни към дъното – и която сега се опитва да откъсне България от цивилизавана Европа, за да бъде отново в сила старата руска поговорка: “Курица не птица, Болгария не заграница”.

Това искат хората, които протестират по площадите – за голяма жалост на Орешарски и на онези, дето са го курдисали. Искат достойнство, искреност, морал в политиката. Отказват да се доверяват на мюрета, клонинги и Франкенщайни. Искат да бъдат граждани, а не поданици – и стопани на своето собствено бъдеще.

И не казвайте, че това няма как да стане. Защото това казване ви причислява към мародерите, които ни докараха дотук. Вместо това днес зарежете ракийката и салатката и излезте на протест. Не само срещу Орешарски, но и срещу всичко онова, което го крепи.  И знайте, че това е единствения начин, по който можем да променим България.

Сподели:

Коментари (0)

Хлябът, откраднат от февруари 2022 до днес, ще стане окончателната присъда за режима  в Кремъл

Хлябът, откраднат от февруари 2022 до днес, ще стане окончателната присъда за режима  в Кремъл

Обръщение към народа на Украйна на бившия президент на страната Виктор Юшченко*

Йотова се провали още на първия тест за обединител на нацията

Йотова се провали още на първия тест за обединител на нацията

За нея 1 февруари е празник, защото зарязването на лозето и напомня за порязаните милиони съдби на жертвите на комунизма

Румен Радев в огледалния свят на "чудесата"

Румен Радев в огледалния свят на "чудесата"

Предстоят избори – и е много вероятно тези „народни маси“ да бъдат излъгани – незнайно за кой пореден път, а това не е чудно:  популизмът вирее най-успешно в почвата на политическото невежество