Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Европейският съюз е в тежка криза, свързана с дълготрайната неспособност да бъде намерено адекватно решение на тъй наречения „проблем с мигрантите”. 
Впрочем, те първо бяха „бежанци” и затова отначало бе направен опит спрямо тях да се приложи Дъблинската конвенция. 
Опитът се оказа неуспешен по една основна причина – в голямата си част тълпите хора, които тръгнаха от Африка, Близкия и дори Далечния Изток, за да нахлуят в Европа през 2015-2016 година, не бяха бежанци. Така че, приложени спрямо тях, механизмите на Дъблинското споразумение напълно разбираемо се провалиха - те просто не са мислени и писани за подобни извънредни ситуации. 
Това скоро стана ясно и за слепите, така че дори най-измислените принципи на най-измислената политическа коректност не можеха вече да оправдаят 

замазването на истината

 Ето защо, независимо от съпротивата на крайните левичарски кръгове и популистки настроени европейски политици от всякакви цветове, постепенно в общото говорене по темата въпросните „бежанци” се превърнаха в „мигранти”. 
Това беше стъпка в правилната посока. По презумпция, смяната на терминологията, ако е направена в полза на по-правилното дефиниране на проблема, не е излишно упражнение, напротив, тя освежава погледа към него и често води до решение. В нашия случай обаче не стана така. Нещата зациклиха, според мен от инат. 
Сигурно не е точно от инат, сигурно има някакъв огромен комплекс причини, които за мен, невежата, си остават пълна тайна, но иначе реално оправдават поведението на някои водещи европейски политици. 
Докато тези причини не станат публични обаче, не знам как иначе, освен като „инат”, да определя изключително ирационалното поведение по темата на хора като Ангела Меркел и Еманюел Макрон.  
Да, френският президент е прав, когато твърди, че всички трябва да сме съпричастни към бежанците. Забележете обаче – към бежанците. 
Но не може правилното иначе твърдение „ние имаме ценности и трябва да се придържаме към тях”, което непрекъснато повтаря Макрон, да се използва като индулгенция за прилагането на въпросните ценности спрямо всеки, който просто е решил, че иска да отиде да живее на по-хубаво място, място, където ще го поят, хранят, къпят, учат, а ще му дават и джобни отгоре на това, само за да може да си прави той кефа. 
Щото при него в пустинята, джунглата, саваната, пещерата, колибата – изберете сами – ситуацията е кофти. А човекът има права, знае си ги и държи да си ги получи – понякога се тръшка, заплашва или дори вади нож с тази цел. 
Има той право например да бъде щастлив. А човек е най-щастлив, когато живее на гърба на някой друг. И тъй като в собствената му страна или няма от кого да поиска подобна идиотщина, или там така не дават и ще го бият заради наглите му претенции, вдига се и отива в Европа, която „има ценности и трябва да се придържа към тях”. 
Този тип, граждани, не е бежанец и не би трябвало да се третира по начина, който предвиждат нашите европейски ценности и документи.  
Той обаче 

дори не е мигрант,

 поне според речника на думите в българския език. Там е записано:”Мигрант е човек, който се преселва от една държава в друга; заселник, преселник”. Това определение предполага наличието на някаква легалност в цялата история, на някакво съобразяване със закони и правила. 
Ако продължим логиката на определението, мигрантът е човек, който първо се оглежда, после мисли, след това стяга куфарите, накрая си взима шапката и най-легално отива някъде другаде. Да, отива, за да живее по-добре, но той знае къде отива и какво ще прави там – ще работи, учи или просто живее, но така, че да се впише, да стане част от местната общност, да дава, а не само да взема от нея.  
В този смисъл – мигрантът не е човек, който се втурва с някаква тълпа себеподобни към място, за което дори не е чувал до вчера; не е човек, който плаща на каналджии и подкупва чиновници и полицаи, за да мине нелегално през десет граници и да се настани точно там, където дават най-много пари на калпак; не е човек, на когото изобщо не му пука за местния език, традиции и обичаи, но твърдо смята, че на всички местни трябва да им пука за неговия език, традиции и обичаи….. 
Всъщност последното, което описвам и което в огромната част от случаите наблюдаваме да ни се изсипва на главите от 2015 насам, може и трябва да се определи като „незаконен мигрант” - и мисля, че е крайно време това определение да бъде възприето. И оттам европейската реакция към случващото се да бъде бърза и адекватна, вместо ленива, хаотична и противоречива, каквато я наблюдаваме. 
В този случай няма да има нужда да си блъскаме главите защо не работи Дъблинската конвенция. И няма да има нужда от безкрайни брюкселски спорове дали тя трябва да бъде променена или не, как точно да бъде променена и прочие дивотии, които могат да отнемат още половин столетие, докато се стигне до решение. 
Ако започнем да използваме 

 ще си дадем сметка, че ситуацията е наистина извънредна и тогава сравнително бързо ще можем да вземем извънредни мерки, за да се справим с нея. 
Работата обаче няма да стане със сепаративни сбирки като тази миналата неделя в Брюксел. То че няма да стане веднага се видя и разбра, де, не е някаква тайна велика. 
„На този етап ЕС не може да намери общо решение по въпросите на миграцията и трябва да се работи в посока на локални споразумение между няколко държави” – заяви канцлерът Ангела Меркел. 
Това с локалните споразумения е голяма глупост. Не може ти да водиш сепаративни преговори, като изхвърляш зад борда страните от Вишеградската четворка. Те не са съгласни с позицията на Меркел и Макрон, които канят мигранти в собствените си страни, а после искат те да бъдат разпределени квотно и в останалата Европа - така че са изхвърлени зад борда, само защото…..не са съгласни с позицията на Меркел и Макрон. 
И е цинизъм в същото време да настояваш, че Европа не би била Европа, без споделените общи принципи и ценности. Ами дайте да ги споделим, де – или споделяне е само когато вие говорите, а ние мълчим?
Още по-парадоксалното в случая е, че безцеремонно се загърбва мнението на равнопоставени и равноправни европейски държави, рискува се европейското единство изобщо, за да се угоди на тълпи хора, които нямат нищо общо с Европа. И за които е ясно, че срещу всеки един от плюсовете, които /може би/ носят на континента, стоят поне по сто минуса. 
Ето защо споменах за ината като политическа концепция, с която май се сблъскваме в този случай – подобно отношение е необяснимо. 
Необяснимо е, още повече на фона на факта, че години наред след присъединяването си към ЕС, ние, гражданите на всички източно-европейски страни, като правило работливи и квалифицирани хора, имахме наложени ограничения и не можехме нито да започнем легално работа в Германия или Франция, нито да получаваме социални и други помощи там. За българи и румънци този „санитарен период” продължи цели 6 години, до 2013. 
Но тълпите незаконни мигранти, тръгнали откъде ли не, вече три години буквално са канени да дойдат тук, да работят /което те с удоволствие не правят/ и да се ползват от европейските социални фондове, натрупани от вноските на нас, европейските граждани. 

Егоизъм ли е това?

Нечувствителност към тежките проблеми на другия? Нехуманно отношение към бедстващите хора?

Нищо такова, просто призив за проява на разум и осъзнаване на факта, че едно е да помогнеш на някого, друго е да му помогнеш дотам, че да разрушиш себе си.  
С други думи - няма как, не бива, това изкуствено и неразумно налагане на френско-германските „правила” по отношение на мигрантите да продължава още дълго, защото то може не просто да нарани, а направо да убие европейското единство – най-лошият вариант за развитие, поне от гледна точка на България. 
В този смисъл, права беше Екатерина Захариева онзи ден, когато каза, че Европа трябва да опази външните си граници, а не да се огражда отвътре. 
Това обаче не е достатъчно – Европа трябва да погледне по абсолютно нов начин на проблема и да си подреди приоритетите реалистично, а не да оставя съдбата си в лапите на волунтаристи. Това вече го живяхме по комунистическите времена и ясно разбрахме, че желаното трудно се превръща в действително – още повече, ако то изначално няма нищо общо с действителността.