Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

За нормалните хора по света едно от най-привлекателните качества на алкохола е, че от него не ти остават парченца между зъбите. 
За руснаците обаче това не важи. 
Какво казваше покойната Маргарет Тачър: „Ние предпочитаме маслото пред оръжията, докато руснаците предпочитат оръжията пред маслото”. 
Така си е, а за да имат пари за оръжие, руските висши началници през вековете винаги държат народа си без масло, беден и гладен, затова руските хора предпочитат, ако може, винаги да дъвчат и предъвкват нещо – било замразен сибирски мамут, който там минава за телешко, било любими мисли на Сталин за СССР и на СССР за Сталин, било чужди територии, 

завладени от руското оръжие в името на руското величие

 Защото не могат да дъвчат алкохола, те целокупно го мразят и го унищожават до капка тутакси, щом им падне. И обратно - много обичат и веднага се нахвърлят да дъвчат всичко живо, което се опитва да съществува, мърда и се развива около тях във Вселената. 
Доказателство за това е и поредната безумна руска агресия в Керченския проток, който свързва Азовско с Черно море. При нея Русия нападна и плени три украински кораба, заедно с екипажите, включително стреля и рани няколко украински моряци. 
Доколкото става ясно от описаната картина, включително от самите руски медии, тази типично пиратска атака се реализира по типичния за руските страхливи миротворци начин – на глутница, с участието на десетина кораба, при това не само военни, а и граждански, доколкото в акцията е замесен огромен танкер, плюс сериозна въздушна подкрепа от бойни самолети и вертолети. Нищо чудно и подводници да са се мотали случайно наоколо, ама в суматохата никой не ги е видял.
Трудно ми е да си представя, че талантливите руски генерали са осъществили такава мащабна и добре координирана операция спонтанно, ей така, само половин-един час, след като са видели, че украинските кораби влизат в „руски” териториални води. Няма как подобна акция да не е планирана от руска страна седмици, а може би и месеци предварително – иначе щеше да се провали, вервайте ми. 
Тя би трябвало също да е санкционирана директно от най-високо място, от Кремъл и дори от самия Путин. Защото нали можете да си представите съдбата на даден генерал, който на своя глава вкарва императора в голям международен скандал и го поставя в поредното небрано лозе, ако самият император не иска и не търси скандала точно в най-подходящия според него момент. 
Можете да си представите, защото само преди дни в потьомкинското село имаше аналогичен случай – генералът, шеф на провалилото се неотдавна ГРУ, внезапно се помина. Оказа се, че цветущото му само преди ден здраве е героично прикритие за тежката болест, която отдавна го е мъчила, горкият човечец. 
Не знам за вас, граждани, но според мен тази съществена особеност в технологията на руското държавно управление – задължителното допитване до висшестоящия, преди да се предприеме каквато и да било самоинициатива, е буквално втъкана през вековете в крепостната душа на руския мужик. Не може той да си представи какво е това свободна воля и как се вършат свободноволия, особено на такова високо ниво, където са замесени международна политика, стратегически планове, големи пари, личен и държавен авторитет, икономически санкции и прочие. 
Веднага след пиратския акт в Керченския проток, разбира се, другата руска глутница – тази на манипулативната журналистика, се нахвърли на темата като куче на кокал и единодушно обяви, че цялата работа е 

провокация, организирана от украинския президент Петро Порошенко,

 който иска да повдигне авторитета си, защото му предстоят избори, а рейтингът му е нисък. 
Разбира се, всички руски официални лица, включително самият император Путин, единодушно се присъединиха към тази версия, няма разминаване. Нещо повече, тя бе упорито повтаряна от руския заместник-посланик в ООН Дмитрий Полянски, когато световната организация в спешен порядък се събра да обсъди тревожната ситуация в Азовско море. 
И – да, Съветът за сигурност на ООН не прие официална резолюция по случая, защото в него, парадоксално, участва точно основният производител на несигурност в света – Русия. Но останалите страни от Съвета осъдиха „използването на сила от страна на Русия” и я призоваха да върне на Украйна както ранените моряци, така и откраднатите кораби. 
Тази версия - за провокация от украинска страна в името на порошенковия рейтинг, е изключителна тъпа и то по няколко причини.
Първо, бих разбрал, ако Украйна беше задържала руски кораби в своите териториални води. Това е акт на силен и решителен президент, който би могъл да му прибави гласове. Обаче да пробуташ ти сам корабите си на руснаците с цел те да ги пленят, тоест, нарочно да проявиш слабост, некадърност или направо да стигнеш до откровено национално предателство, ми се струва доста нелепа идея. 
Според мен това е поредното свободно съчинение на руската пропаганда и то е от същия порядък като онова с двамата туристи и любители на готическите катедрали от ГРУ, на които дъждът попречил първият път да разгледат катедралата „Света Мария” в Солсбъри изтънко и изцяло, та затова се повърнали втори път. 
Второ, да организираш провокация с три кораба срещу руския флот си е сложна логистична операция, която едва ли може да се реализира пряко и само от президента, в нея би трябвало да участват твърде много хора и работата може лесно да се размирише. Особено ако президентът наистина си отива и някой полковник реши да го довърши, като се докара на следващия президент и така си осигури генералските лампази. Твърде лесно е. 
Трето, в международен и вътрешен план ми се струва, че в момента на Украйна не ѝ е точно до провокации срещу Русия, а обратно – Киев се чудом чуди как да се предпази от многобройните руски провокации, като в същото време им отговори хем достойно, хем без да се стига до крайности.  
Украинските власти прекрасно знаят, че Западът ще иска и ще може да им помогне повече като жертва на руска агресия, но ако вървят с рогата напред, ако те заиграят агресивна игра, Западът ще се отдръпне, защото това може да го въвлече в нежелан мащабен и тежък конфликт. 
Четвърто, ако си зададем класическия въпрос „кой има интерес от случилото се в Керченския проток” и погледнем по-внимателно към реалните ефекти от пиратската руска атака срещу украинските кораби, ще видим ясно отговора. 
Най-важният от тези ефекти е стратегически, доколкото с този акт в международен план Русия направи 

поредната важна стъпка към окончателното присвояване на Крим, 

независимо от принципите на международното право и позициите на останалите държави по света, които смятат това за неприемливо. 
С пряката агресия, извършена в международни води, определяни обаче от руснаците като „тяхна” 12-милна зона, те ясно показват, че са готови да минат от думи към дела в защита на заграбения и вече останал между зъбите им Крим. 
Кой занапред ще се осмели да предприеме нещо, след като знае, че директно ще се сблъска с руски военен отговор? 
Оттук нататък е ясно за например, че ако се стигне до по-мащабен конфликт между Русия и Украйна, което изобщо не е изключено, Азовско море ще се окаже изцяло затворено като възможност да се достави каквато и да било помощ за Киев. 
Друг, паралелен ефект от сценката, който напълно устройва Русия, е все по-пълно превръщане на конкурентните украинските пристанища на Азовско море в прости кейове за рибарски лодки. Както и на самото море в руско езеро. Прави се също пореден опит на ниво пропаганда да се вбие клин между Украйна и Запада. И така нататък. 
Трябва непременно да се отбележи обаче, че тази руска демонстрация на сила не е предназначена само за Украйна, тя е откровено предупреждение към всички страни от черноморския регион, включително към европейските и натовски държави България и Румъния, да внимават в картинката, тоест, да се съобразяват какво говорят, правят и мислят. 

Как трябва да реагираме в подобна ситуация ли? 

Ами нека вземем добър пример от първият руски приятел Ердоган, който веднага след пиратската руска акция скочи като ужилен и хукна да се консултира с американския президент Доналд Тръмп, с когото иначе трудно мелят брашно. 
Историята е доказала, че който не се учи от подобни добри практики в отношенията с Русия, рано или късно се превръща в парченце за додъвкване между хищните зъби на Московската империя, независимо дали начело в Кремъл е цар, генерален секретар или обикновен дребен кагебист с Наполеонов комплекс.