Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Не съм толкова тъп, че да се мисля за умен, но явно съм достатъчно тъп, че да не разбирам защо някои се мислят за умни, след като очевидно не са.

Ето ви го например другарят Станишев – опитва твърде настойчиво да ни убеди, че ей сега на, като гласуваме за него на евроизборите, оттам нататък нещата ще тръгнат по мед и масло. Като се има предвид, че справедливата България от предизборния му лозунг е медът, а социалната Европа – маслото. Или обратно, няма значение.

Важното е друго – лозунгът „Грабвайте филиите и мажете!”

Само внимавайте да не се покапете!

Ама то така лесно ако ставаше, досега щеше да станало. Защото нито на другаря Станишев лично, а още по-малко пък на неговата партия любима, им е първица да показват кукиш на целокупния български народ, след като той самоотвержено гласува за тях, без значение на какви избори.

Разбира се, и в сегашната кампания, както всеки друг път, другарят Станишев не казва как точно ще се случи обещаната бърза промяна. Не открива секрета – по какъв начин той, застанал в героична поза начело на цялата европейска левица, още щом вземе властта в Брюксел, ще промени световната икономическа конюнктура дотам, че Европа ще цъфне и ще започне да раздава още повече социални помощи. А България пък ще върже – изневиделица ще си оправи съдебната и правоохранителната система, като така се превърне в нещо от сорта на балкански, ако не и направо европейски, център на справедливостта.

Няма да питам защо Станишев не го направи това миналия път, когато управляваше България като премиер. Знам отговора – той го е направил, но после Борисов го е развалил. Другият възможен отговор е, че този негов брилянтен план тогава още не е бил готов, а сега вече е.

Но непременно ще попитам какво пречеше на другаря Станишев да реализира поне българската половина от този си прекрасен план през последната една година, откак отново е на власт чрез марионетката Пламен Орешарски?

Или просто да попитам – защо ни заглавичква тоз` мислител чутовен?

А аз, наивникът, си мислех, че в тази кампания най-после и ние, българите, ще вземем да разискваме истинските въпроси от общия европейски дневен ред. Например, как Европа да задълбочи сътрудничеството си със Съединените щати – защото в сегашната ситуация все по-добре се вижда колко важно е това сътрудничество за опазване на мира и демокрацията в света, на общия ни живот и на общите ни ценности. Интересна тема е също как възможно най-бързо да се реализират механизмите на единната европейска енергийна политика, за която настояват страните от Вишеградската четворка, балтийските републики и други. България обаче не настоява за нищо такова, даже обратно, гледа да не засяга темата – въпреки, че точно нас това изключително много ни засяга. Важно е също как Европа да разшири и задълбочи общата си отбрана; какви санкции да приложи спрямо агресивната Русия, че поне да и покаже ясните граници, които тя не може да пристъпва; как занапред да се държи спрямо фашизоидната руска върхушка и нейната дясна ръка – руския бизнес, чрез който Кремъл целенасочено се опитва да подравя демократичните европейски ценности. В края на краищата, напоследък, с избуяването на повече националистически страсти, съществува дори въпросът за оцеляването на Европейския съюз изобщо.

По всичките тези теми другарят Станишев в сегашната, уж европейска предизборна кампания, мълчи като пукал.

За сметка на това пък другият велик българо-руски мислител, другарят Волен Сидеров, гърми като пльокал за това, че всички трябва да станем православни християни и руски подлоги.

Акъл ми дава, моля ви се, Волен, какъв трябва аз да бъда. И дори нещо повече - какъв искам да бъда ми внушава. Иначе…..Нали чувате това „иначе” как звучи някъде отзад всеки път, щом този достоен герой на нашето време си отвори устата. Та очевидно Волен трябва да е далеч по-голям патриот от мен, щом се е наел по такъв категоричен начин да ме учи. И трябва също да е далеч по-умен от мен, щом не вижда колко е тъп.

Нищо, де, другите нали виждат.

Но на него не му пука от това. Той си знае какво са му казали господарите да върши и го върши с характерното за руснаците „неистовство”. Достоевски, доколкото помня, много обичаше тази дума.

Само че ние сме българи. И европейци.

Такива руски песнички, каквито ни пее Волен, на нас не ни минават. 

Всъщност, минават ни, но влизат през едното ухо и бързо излизат през в другото. Защото, след повече от сто години политически простотии в тази държава, хората би трябвало да са научили, че такива руски подлоги свършват на едно и също място – на бунището на историята. И стигат дотам по най-стандартния начин – когато си изпълнят ангажиментите към господарите, те стават ненужни и господарите им ги зарязват. Ако не ги гръмнат, за да си мълчат, разбира се. А дори и да ги гръмнат, народът пък ги забравя тутакси, защото инстинктивно разбира, че те по начало са му били ненужни. Дори вредни.

Някой сеща ли се още за един човек, наречен Луканов?

Въпреки тези простички уроци от историята обаче, с просто око се вижда, че кандидати да се реализират като нечии политически палячовци тук изобщо не липсват. Сигурно паричките, които им дават, не са малко.

А колкото до спасението на душата…..е, то е твърде абстрактно нещо, за да се занимаваме с него в този напрегнат политически момент.

Но, така или иначе, още Волен не си е отишъл изцяло от политическата сцена и ето ви го Никито Бареков, лапнал дудука или каквото там е лапнал, свири и танцува – библейски Давид сущий, след победата над Голиат. Тоя пък ме убеждава, че с казарма било по-хубаво, отколкото без казарма. И че в Народната република България било по-хубаво отколкото в Република България.

Гаче ли аз съм мижал, докато съм живял в Народната цели 32 години.

Този не е в час. А ако все пак случайно се окаже, че е в час - значи не е в ред.

Много ми се иска да кажа няколко прости думи за еврокампанията на ДПС и лично за моя политически приятел Лютви Местан. Но няма да кажа нищо, защото беше време, години наред, когато аз говорех принципно в защита на правата на малцинствата, включително в защита на правото на ДПС да съществува като политическа партия. А сега ме е срам от това, в което се превърна ДПС оттогава, затова ще замълча.

Тях обаче – имам предвид върхушката на тази партия – не ги е срам ни най-малко и продължават да говорят за себе си като за добродетелната дружина, докато в същото време продължават да гледат на общата българска и европейска политика като на чист бизнес.

Тяхната цел не е Европа, а еврофондовете. Тяхната болка не са правата на хората, а това хората им да не вземат да прекаляват с правата си и да им потърсят сметка. Такива неща.

Из целокупното политическо пространство напоследък се мотаят и някакви типове, които наричат себе си „Национален фронт за спасение на България”.

От кого ще я спасявате, бе, майни? Не знаете ли, че тя е неспасяема?

Добре де, шегувам се. Малко. Все пак - ако ще я спасяват от реалната руска заплаха, ОК, но се съмнявам, че е така. Както върви политическият пазар напоследък, подозирам, че и тези са зяпнали да ни спасяват от европейската заплаха.

Чрез руските рубли.

Защо тогава се явяват на европейски избори, акълът ми не го побира. Да си направят руски. Или каквито там избори смятат за необходимо - и да си се явяват на тях колкото си искат.

Покрай всичко казано се сетих за едно наблюдение. Забелязвам, че когато аз, човек сравнително честен и със стремеж да бъде обективен, кажа някакви истина, хората викат: „Абе кой си ти, та да ми кажеш?” Когато обаче някой изпечен лъжец ги излъже едно хубаво, те го гледат с влажен кравешки поглед и го възхваляват колко е добър, честен, праведен и прочие.

Последният светъл пример в това отношение дойде не от кой да е, а от самия император Путин, Владимир Владимирович. Онзи ден той отговорно заяви, че Русия изтегля войските си, струпани на украинската граница, които бяха там уж за провеждане на учения. И заради това изявление Путин веднага биде провъзгласен за миротворец и добър човек, който прави всичко възможно за успокояване на напрежението.

Обаче как така Русия изтегля от границата си войски, които всъщност не са там? Защото тези войски, доколкото си спомням, бяха изтеглени още преди около двадесет дни. Според най-официални източници от Москва. И когато генералният секретар на НАТО Расмусен каза, че по данни на алианса те всъщност не са изтеглени, от руското военно министерство го нападнаха и му препоръчаха да сложи очила, за да вижда по-добре.

Тогава всички добродетелни хора по света като един повярваха, че Расмусен, а не Путин лъже. И сега пред очите ни се случва още един път същото – Путин твърди, че се изтеглят, Расмусен казва, че това не е истина. А добродетелните хора отново вярват на Путин.

Ето, това не ми е ясно как става. И защо.

Та и с управляващите български политици така – вярваме им само когато ни лъжат. А когато кажат истината…..е, това още не се е случило, та да разберем тогава дали да им вярваме.