Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Образованието и културата създават величието на една държава”. Давам последните си пет кинта, ако някой познае автора на това умно твърдение.

Не се мъчете, няма да познаете. Според Айнхард, летописец от ІХ век, така реагира Карл Велики, когато за първи път вижда Рим. Вечният град отдавна е превзет от варварите и вече цели пет века не е столица на нищо съществено – но величието на образованата и културна античност в него продължава да е потресаващо.

Самият Карл Велики пък е франкски селяндур, който не може да чете и пише. Но той е толкова умен, че учи с чужда помощ, говори прекрасно няколко езика, занимава се с математика и други науки. На всичкото отгоре се сприятелява с образования и мъдър монах Алкуин от Йорк и го поставя начело на образованието и културата в постоянно разширяващата се нова европейска империя. Така се стига до Каролингския Ренесанс, който предхожда познатата ни класическа епоха на Възраждане с около пет века.

Какво е общото на тази история със сегашната ситуация в България – ще попита някой по-нетърпелив. Общото е, че

ние правим обратното

Не просто затриваме културата и образованието си, а, колкото повече ги затриваме, толкова повече искаме да превърнем онова, което идва на тяхно място, във водещ фактор за развитието ни.

Пък после се чудим, защо развитието ни всъщност е пропадане.

Примерите са страшно много, но в случая визирам само изключително лошата идея да има референдум за въвеждане не задължително гласуване. Да оставим настрани, че за България, поради високото естествено ниво на простотията, самата идея за пряка демокрация е пагубна и не знам защо иначе умни хора се възторгват от нея. При референдума ще стане така, че някакво малцинство – защото не може да се очаква хората масово да хукнат към урните, нали – ще отнеме от мнозинството едно конституционно право, за да го превърне в задължение с неясни отговорности, но твърде ясни резултати.

Само по себе си това е нонсенс. А още по-голяма става глупостта, щом наистина си представим резултата – като прибавяш нула върху нула, от това ползите не стават повече, а вредите не стават по-малко. Тоест, ако приемем, че сега до урните по един или друг начин стигат 50 на сто от формално и функционално - да не говорим за политически - неграмотните българи, то с какво ще се подобри ситуацията, ако утре отидат сто процента от тях.

Ще се избегне ли купуването на гласове или ще се увеличи? Ще се вземат ли по-мъдри решения – или по-глупави? Ще се избират ли по-кадърни и неподкупни депутати и откъде ще дойдат, от чужбина?

Затова аз очаквам, вместо да се пуска пара от свирката чрез подобни глупости, да се направи една поне средносрочна и финансово добре обезпечена програма за развитие на образованието и културата, със заложени в нея „спешни клинични пътеки” за реално ограмотяване на неграмотните. Знае се, че всеки механизъм се движи най-бързо със скоростта на своята най-бавна част, така че това е единственият начин 

да превърнем българския обществен охлюв в някакъв вид кон

То лесно може да стане, дори ако страната няма своя Карл Велики, при демокрацията той не е чак толкова необходим. Невъзможно е да стане обаче, ако ни липсва мъдрият монах Алкуин, какъвто, изглежда, е българският случай.

ХХХ

Сигурен съм и неведнъж съм го казвал - по отношение на простотията и лакомията за власт и пари, българският случай е като скачен съд с руския. Това е, защото петата колона тук се състои от всичките първи четири колони, плюс сляпата готовност на участващите в тях плазмодии да следват изцяло указанията на Москва.

Забележка за несведущите: Когато подобни указания идват от страна на Москва, те не са намеса във вътрешните работи на България, защото ние с руснаците сме братя, дори ако трябва да им плащаме за братството. Ако Европейският съюз ни плаща с години и безвъзмездно, но изисква от нас просто да си оправим живота, трябва да се внимава, ЕС е коварен и подмолен враг. А ако пък гадното НАТО, командваното от Вашингтон пък ни помага за нашата сигурност, то е откровен международен престъпник…..

Казвам това, защото очаквам в най-скоро време да се тръгне към преструктуриране на българското ляво политическо пространство. Основание за подобно предположение ми дават последните визити на български русо-ляви дейци в Москва.

Крак повлече Ивайло Калфин, заместник-председател на АБВ. Посещението му беше на знаковата дата 3 март, но остана незабелязано от основните български медии. Дотам незабелязано, че някакви мижави информации за него се появиха чак два дни по-късно, а коленопреклонните интервюта на Калфин за руски средства за информация не бяха цитирани изобщо. С други думи, посещението му се покри и човек неизбежно си задава въпроса – защо. 

Какво толкова е правил той в Москва

Една от възможностите, плод на нормална логика и последвали развития, е, че посещението му е свързано със стягане на редиците в българската левица. Руснаците са очевидно недоволни - и не го крият - че, въпреки голямата подкрепа, която имат в България, въпреки кохортите хранени хора тук, въпреки парите, които са давали и дават, те не вкусват плодовете на тази подкрепа.

Взимам само последните развития – с влиянието на Атака в българското общество нещата буксуват, БСП е фактически в разпад и няма влияние, а когато имаше, се туткаше, АБВ тръгна също да се разпада покрай оставката на Георги Първанов. Това сериозна работа ли е?

И така – Калфин отива полулегално в Москва, там му се дръпват юздите и, щом се връща в България, той веднага патетично заявява отказ от претенции към партийната власт и пълна подкрепа за Първанов като бъдещ стар лидер на партията. След което към Москва с прибежки и припълзявания се изнася шефът на БСП Михаил Миков. Там той свършва едно изключително важно нещо – публично мълчи като пукал, докато председателят на Думата Наришкин го навиква заради позицията на София по европейските санкции срещу Русия. После Миков се връща в България и публично мълчи като пукал по въпроса какво друго е правил в братската Рус.

Това, което наистина очаквам, е, че още щом се реши въпроса за статута на Първанов в собствената му партия, ще започне отчетливо сближаване между БСП и АБВ. Не може руските сили, особено в този важен момент, да се делят заради постове, пари, влияния. Как в тази кампания ще се включи третата основна карта от руската колода, партия Атака, всъщност не е трудно да се предскаже – всякак. Вече видяхме как се прави при кабинета Орешарски, има и други технологии. И нищо, че Атака, която не е дясна, а крайно лява партия, отново бе поставена от кремълските магьосници при кафявата, откровено нацистка десница. Това се случи онзи ден в Санкт Петербург, при опита да се създаде доминиран от Москва нацистки алианс с участието на европейски и руски партии от крайната десница. Но на кого в случая му пука за ляво и дясно – важното е работата на Кремъл да се върши.

ХХХ

Очаквам да видя също каква работа за Кремъл ще трябва да свърши петата колона тук по отношение на президента Росен Плевнелиев. С точните си позиции за политиката на Русия и Путин, той очевидно става все по-голям трън в очите на Москва. Последният случай е по повод отказа на президента да отиде в Москва на 9 май за тъй наречения Парад на победата, който руснаците очевидно приемат за страшно предизвикателство. Или се правят, че го приемат така, за да си продължават започнатата антибългарска кампания

„България се държи отвратително, ще им припомним, че не са били на парада в Москва” – избухна по този повод Владимир Жириновски.

`Ма ние не се интересуваме от вашите оценки за нас, бе, г-н Хлевоустов.

Нито искаме да ни припомняте каквото и да било, нито искаме изобщо да си имаме вземане-даване с вас, най-добре е да ни оставите на мира сами да решаваме собствените си дела. Не ви щем ни меда, ни жилото. Останете си самодостатъчни, за каквито уж се представяте, продължете

да затъвате в собственото си бесовско повръщано,

правете каквото щете – само не ни казвайте какво ние да правим или да не правим.

И кога ще ни напомните за отсъствието ни от парада в Москва? Като направите още един парад на победата насред София ли? А на него ще поканите ли другаря Ким Чен Ун да ни даде нагледен урок как прасетата ядат виновни политици или няма да го поканите?

Защото той май е единствения наистина доблестен световен вожд, който ще ви посети на 9 май. Иначе разните другари от Монголия, Куба, Венецуела и прочие тути кванти, които също ще дойдат, са дребна риба. А и някои от тях вече почти напълно са предали руските интереси, сега само се мазнят за последно.

Подобни словесно безчинстващи руснаци като Жириновски дори не са интересни като предизвикателство за професионално противопоставяне. Техните изяви те карат да се сведеш до тяхното ниво, което е толкова ниско, че скоро ще се настъпи само, ако успее да си вдигне достатъчно високо единия крак.

Но факт е, че подобни киликандзери със „собствено” мнение срещу България, което много държат да изразят, в Русия напоследък са все повече и повече.

Те са опасни не защото там говорят глупости, а защото тук простотията и чистата неграмотност ги слуша и запомня лесно, тъй като няма друго в главата си.

Както казах в началото – очаквам това да се промени.

Ама друг път.