Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Сред множеството жалки и болезнени случки в живота на д-р Зигмунд Фройд, великият човешки мислител и прочут баща на психоанализата, е опитът му да излекува един свой приятел от морфинова зависимост чрез замяната на морфина с кокаин. Както се сещате, това е не само пълен медицински, а и пълен човешки провал - приятелят му се самоубива.

По същия начин стоят нещата и с опита да се лекуват световните проблеми, създадени от Русия, чрез участието на самата Русия.

Страхувам се – ама наистина много се страхувам - че легитимирането на засиленото руско военно присъствие в Сирия от страна на САЩ и международната общност, което се случва през последните дни, ще доведе свободния и демократичен свят точно до същия жалък резултат, до какъвто стигна приятелят на д-р Фройд.
Само за броени дни станахме свидетели на няколко ужасяващи стъпки в тази посока. Първо дойде изявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че без Русия кризата в Сирия няма решение. Така тя най-папагалски повтори версията от руския сценарий за хибридна война срещу нормалния свят и за пореден път даде да са разбере, че 

Европа или е изключително глупава,

за да не схваща какво наистина става в момента и какво и се гласи, или е още по-глупава, ако все пак схваща, но не реагира адекватно и навреме на това.

После се насладихме на наивната заявка на американския държавен секретар Джон Кери, че Русия и Иран могат да помогнат за привличането на сирийския диктатор Асад към преговори. Това е като да чакаш невъзпитано улично куче доброволно да ти донесе кренвирша, който си му подхвърлил вместо пръчка за игра.

След това чухме за телефонни и предположихме за кой знае още какви форми на разговори между руския и американския военни министри, съобщения, с които се подплатиха думите на същия този Кери, че Щатите биха приветствали помощ от Русия срещу Ислямска държава. Към думата „помощ” обаче държавният секретар не добави думи като „доброволна” или „безвъзмездна”, което означава, че тя няма да е такава, а руснаците ще искат нещо в замяна. Мога да се обзаложа и ще спечеля.

Какво вече е поискал Кремъл от американците и какво предстои да поиска в близките месеци, когато застане 

в още по-силна позиция насред Близкия изток,

това са неща, за които Кери, пък и цялата американска дипломация, засега скромно мълчи. Дано не и се наложи по-късно да мълчи и гузно, но май няма как да се избегне подобно развитие на нещата.

Пък версията, че тези разговори между военните министри се водят най-вече, за да се избегне пряк военен конфликт между американски и руски сили в Сирия, прилича точно на онази част от истината, която обикновено се пробутва на публиката, за да се скрие по-добре останалата част от истината. Или за да се скрие някаква лъжа - както пише във всички учебници по манипулация.

След тези руско-американски потупвания по гърба, последва лично посещение на Путин в Израел. Той отиде там, за да успокои разбираемите тревоги на Тел Авив, че пряката руска военна намеса в сирийския конфликт ще донесе на Израел само беди. Та по този повод Путин трябваше да увери, че присъствието на руснаците в Сирия няма да даде нов тласък на антиизраелските настроения в района и няма да засили военните атаки срещу еврейската държава от страна на „Хизбула” и безчет други арабски милиции, армии или както там се водят.

Не знам дали от МОСАД повярваха на искрения поглед и каменната физиономия на Путин. Съмнявам се - но засега поне дадоха вид, че му вярват.

За капак на всичко, през последните дни руската пропагандна машина чрез своите платени и неплатени рупори по цял свят, продължава да ни пробутва и версията как днес ще станем свидетели на триумфалното участие на император Путин в сесията на ООН.
Ама `айде спрете се малко всички, де! Проявете малко самоуважение, малко достойнство, 

различавайте истината от тъпите руски внушения

Не преставам да се изумявам как само за нула време сегашната твърде безпомощна в международните дела американска администрация успя да оплеска онова, което американската политика гради и поддържа не с години, а с десетилетия – изолирането на Русия от каквото и да било сериозно участие в Близкоизточната криза.

Да, през годините на Студената война Кремъл опита какво ли не, за да влезе здраво и да стане сериозен играч на това световно политическо поле, но – ядец. Руснаците не се вписаха в държавата Израел още от самото нейно начало – колкото и социалистическа да беше тя, затова бързо се преориентираха към поддръжка на арабските режими и терористични организации, които нападат Израел.

Имаше подкрепяни от СССР „революции” на Насър в Египет и Кадафи в Либия, имаше войни на Ирак срещу Иран, имаше разни Ясерарафати, кюрдската марксистка ПКК и други терористични вождове – всички тях Кремъл поддържаше през годините, даваше им пари, оръжие, международна легитимност, гарантираше им политическа, а понякога и чисто физическа закрила.

И всички те, като едни истински черни неблагодарници, в даден момент предаваха кремълските интереси, за да опазят своите.

Всъщност своя най-голям успех в арабския свят руснаците наистина постигнаха с режима в Сирия, където династията Асад управлява вече сума години и приятелството между двете страни крепне постоянно. Там е и Тартус, единствената руска база в Средиземно море, която направи възможно наблюдаването в момента засилване на руското военно присъствие в страната.
Знаете ли обаче защо фамилията Асад се задържа толкова дълго в Сирия?

Да, отговорът не е еднозначен, има редица значими вътрешни и външни фактори за това. Но сред тях при всички случаи трябва да се отчита, че този режим не сътвори чак толкова големи идиотщини както в международен план, така и спрямо собствения си народ. Твореше – но не чак такива видими магарии, каквито правеше Кадафи например.

Просто през цялото време руснаците явно си даваха сметка, че ако натискат Асад за повече екшън, ще загубят поредния си арабски съюзник и относително кротуваха, държаха се по-умерено.

Тъй наречената „арабска пролет” обаче промени нещата и Асад се развилня, което доведе до ескалация на ситуацията в Сирия. Войната там продължава повече от четири години и мнозина се питат – защо чак сега Русия се намесва толкова решително и открито.

Отговорът на този въпрос изглежда лесен – за да запази марионетката си.

Той обаче не е съвсем верен, доколкото на руснаците им е абсолютно все едно дали начело на Сирия е Асад или някое друго нищожно величество, те просто държат да са там. Тоест, през цялото време досега не толкова Русия подкрепя режима на Асад, колкото Асад подкрепя руското присъствие в региона.

Това е истината и тя трябва да се има предвид от коментатори и политици, иначе, както забелязваме напоследък, те се забъркват в такива мисловни каши, че решават да 

лекуват морфина с кокаин

С други думи, сегашната ситуация в Сирия може да се развие така, че в тактически план Джон Кери да се окаже прав и Русия не просто да се съгласи с оттеглянето на Башар Асад, но дори да подпомогне процеса. Само че в стратегически план това няма да доведе до отслабване, а до засилване на руското военно и политическо присъствие в региона.

Очаквам в най-скоро време свободният и демократичен свят, начело с Барак Обама и Ангела Меркел, тоест, още в следващата година, да види как Кремъл запъва здраво копита в пръстта и се превръща в незаобиколим политически и военен фактор на място, където доскоро беше само наблюдател.

Да не говорим за онова, което Путин може да изкрънка по отношение на Украйна и Крим, в замяна на доброволното американско самозалъгване за новата роля на Кремъл в Сирия.

Всъщност ако човек погледне реалистично на ситуацията, ще си даде сметка, че тя се развива почти като в историята за Давид и Голиат.

Виждаме как огромният и силен, но тромав и не особено решителен западен свят се поддава на пъргавите и добре координирани манипулации на кремълското градинско джудже в ролята на Давид. Демократичният свят може лесно да го постави на мястото му, но не го прави, защото изповядва принцип за политическа коректност към по-дребния и слабия. Обаче дребният и слабият не изповядва нищо подобно, затова той вече е приготвил камъка и го слага в прашката.

Съвсем скоро ще я завърти и Голият може да рухне, ако продължава да е глупав.