Руският политолог в изгнание проф. Андрей Пионтковски и неговият сънародник  Марк Фейгин, правозащитник,  обсъдиха основните теми около войната на Русия срещу Украйна, както и водещите новини на международната сцена. По-специално, Пионтковски разказа за текущата ситуация на фронта и какво следва да се очаква по-нататък от руския диктатор Владимир Путин.

— Сега ситуацията е такава, че дори западната преса, колкото и скептично настроена да беше към възможностите на Украйна, в продължение на доста време — поне месец според мен — една след друга излизат публикации, които отразяват и позициите на различни политически сили, както и на ръководители, особено в Европа, а до известна степен и в САЩ, относно новите възможности, които се откриха пред Украйна и които тя реализира. Разбира се, това е свързано и с последните събития около 9 май и парада, но и с онова, което последва след това.

Москва си отмъсти за унижението — очевидно Путин организира серия атаки срещу украински градове. В Киев беше ударен жилищен блок, 24 души станаха жертви в Днепър. Но и Украйна не остана без отговор.

Тя, като цяло, проведе аналогични атаки — естествено, срещу редица енергийни, а отчасти и военни обекти. И от това беше направен навременният извод, че сега именно Украйна разполага с инициативата за атаки. Очевидно това е и технологичен, и аритметичен въпрос, свързан с новите безпилотни средства. Говори се за някакъв „марсианец“, създаден с помощта на Ерик Шулц — не знам какво точно е това — устройства, които летят със скорост 300 км/ч, поразяват цели на голяма дълбочина, носят над 200 килограма товар и така нататък. Какво може да се каже по този повод и как да се оцени?

— Да, прав сте. Тонът на западната преса се промени. Колко години тези доброжелатели повтаряха един и същ наратив: „Да, разбира се, Украйна е жертва на агресия, съчувстваме ѝ, но те така или иначе не могат да победят руснаците“ и така нататък.

Случиха се — правилно отбелязахте — цяла поредица технологични пробиви на Украйна. Но аз смятам, че най-силният, най-решаващият и променящ картината на войната пробив е политическият.

Аз го формулирах така: „НАТО умря. Да живее НАТО 2.0.“

Това означава, че предателството доведе до пълно размиване на задълженията на НАТО и така наречените гаранции по член 5. Но реакцията на предателството на Тръмп беше създаването на новото НАТО 2.0, както аз го наричам.

Тази организация не е фиксирана на хартия. Няма декларация за създаването ѝ. Дори няма точно определен брой членове. Но тя действа. И действа много ефективно.

Член на тази нова организация е преди всичко Украйна — нейната най-решителна бойна сила. И държави като Германия, Англия, Франция, Полша и редица други, с много ясно и оптимално разпределение на задълженията.

Функцията на това НАТО 2.0 е същата, каквато беше и на първоначалното НАТО — защита на Европа от нашествието на източната рашистка орда.

Но ако преди всичко висеше върху обещания и имаше съмнения дали НАТО ще изпълни задълженията си… В продължение на 50 години Европа търсеше така наречената европейска армия. Имаше скептици, които казваха, че рано или късно в Белия дом може да се появи човек, който няма да изпълнява гаранциите за сигурност по член 5. И какво ще правим тогава?

Е, такъв човек се появи, а армия нямаше. Положението изглеждаше отчаяно. Но те се огледаха около себе си и видяха, че европейска армия има. Това е армията на Въоръжените сили на Украйна.

Те са европейската армия — ядрото на това ново, прекрасно функциониращо НАТО 2.0. А европейските държави поеха ролята на огромен общоевропейски военно-промишлен комплекс за тази армия.

И всички тези технологични неща, за които говорите — огромното количество дронове и всичко останало — всичко това се разработва в Европа.

Ако казах, че няма никакви писмени декларации за съществуването на НАТО 2.0, една все пак има. Това е заявлението на Министерството на отбраната на Руската федерация със списък на предприятията, които снабдяват Украйна с оръжие.

Между другото, след това един след друг започнаха да се изказват руски патриотични дейци, които казват: „Публикувахме списъка и сега ще нанасяме удари по тези предприятия.“

Скъпи мои, погледнете собствения си списък и вижте с какво започва той. Това е парадоксално. Вероятно някакви вредители са го съставяли.

Списъкът започва с две предприятия, намиращи се в Турция, в Истанбул. И там буквално е написано: „Е, опитайте да нанесете удар по Истанбул, интересно какво ще получите.“

И същото важи за всички останали. Русия попадна в капан.

Това е класическата ситуация с латинската фраза: „Ето Родос, тук скачай.“

Ето ги 55-те „Родоса“, изброени от руското министерство. Хайде, скачайте, удряйте.

И това вече е победна комбинация.

Разбира се, може да се упреква Европа, че значителна част от тежестта се носи от Украйна — те проливат кръвта си, а Европа не изпраща войски.

Но това, което Европа прави сега, е повече от изпращане на редовни войски.

Първо — цялата технологична помощ, великолепната организация на разузнавателните данни. Смятам, че американците също продължават да предоставят разузнавателна информация благодарение на работата на наши приятели в американската политика и дори в самата администрация.

Но Европа става все по-самостоятелна в това отношение.

Украйна решително превъзхожда Русия интелектуално. За нея работи система от доброволци, свързани с американския изкуствен интелект.

И това не изисква санкция от американското правителство. Частни компании работят по това.

Тоест Украйна има интелектуално превъзходство над тази стара съветска армия. Погледнете само тъпите физиономии на руските генерали алкохолици. Нима могат да се сражават с блестящите млади интелектуалци от украинска страна?

А що се отнася до европейците и американците — те се сражават в Украйна като доброволци, специалисти по обслужване на самолети. Украйна вече разполага с над сто съвременни самолета. Със сигурност част от тях се пилотират от граждани на европейски държави.

Тоест има всичко, освен редовни части.

Първо, Европа и без това няма достатъчно такива части. И второ — те биха били безпомощни в украинската ситуация. Там се води съвсем различна война — такава, за която класическите европейски армии нямат опит.

Сега те подготвят нови армии за бъдещето.

Така че днес имаме комбинация от интелектуално превъзхождаща Русия украинска армия плюс огромния военно-промишлен комплекс не само на Европа, но и на Канада, Япония и други държави, които доставят техника. Това е решаващото дългосрочно предимство на Украйна.

Между другото, често ми се налага да говоря в жанра „ако аз бях лидер на свободния свят“. Но какво да се прави, когато няма лидер на свободния свят?

Ето, той отново се появи в Китай.

След завръщането си Тръмп изнесе много сурова лекция по темата Тайван. А след това направи удивително изявление — не знам дали в него има повече интелектуален или морален идиотизъм.

Той каза: „Продажбата на оръжие на Тайван за 14 милиарда долара е моят коз в търговията с Китай.“

Тоест той разглежда подкрепата за Тайван на нивото на интересите на своя производител.

Аз не просто предсказвам — убеден съм, че блестящият успех на НАТО 2.0 ще вдъхнови държавите в Югоизточна Азия.

Те трябва да защитават Тайван. Първо, Тайван е прекрасна държава. Второ, падането на този остров отваря пътя на Китай към Тихия океан и засилва натиска срещу Филипините, Япония и останалите.

В Япония сега има много решително правителство. Мисля, че прекрасният опит на НАТО 2.0 в Европа още в най-близките дни ще бъде повторен в Югоизточна Азия, където Япония, Тайван, Филипините, дори Индия, Австралия и други държави прекрасно разбират какво представлява Китай.

Те ще оформят този съюз без Съединените щати.

Европа сравнително бързо се справи със загубата на САЩ. Мисля, че Югоизточна Азия също ще се справи.

Там ще възникне много силен японско-тайвански съюз.

— Какво друго да кажем? След като заговорихме за Тръмп, днес целият свят отново му се подиграва. Иранците днес коментираха, че Тръмп пак се е изложил на срещата. Той отказа да проведе удари под претекст, че съюзниците го помолили.

Но съюзниците вече опровергаха това. В какво състояние е Тръмп? Той се страхува да възобнови атаките, които бяха спрени по неясна причина.

— Абсолютно. Това не доведе до никакъв резултат. Атаките рано или късно биха довели до резултат.

Но американският обикновен човек се вълнува от цените на бензина. Освен това проруското крило на Демократическата партия започна яростна кампания срещу Тръмп като „агресор“ срещу прекрасния ирански народ.

Ако той сега възобнови атаките, недоволството ще се усили и в крайна сметка може да загуби изборите през ноември.

Но, по дяволите, залозите са много по-големи от тези проклети ноемврийски избори.

Ако отстъпи, както вече десетки пъти се е опитвал да направи, и подпише някакво празно споразумение, което оставя режима на аятоласите на власт, това ще бъде колосално поражение за Америка и за свободния свят като цяло.

Сега ситуацията в Иран е много проста. Ако режимът остане на власт — това е негова победа и поражение за Съединените щати и свободния свят, както и продължение на огромната заплаха за Израел.

Ако режимът бъде унищожен — това ще бъде победа за свободния свят и за Израел. И това ще има огромно значение и за украинския фронт.

Вече говорихме, че ситуацията там се развива благоприятно, но такъв морален удар като падането на иранския режим би ускорил разложението на путинския режим и би направил края му много по-бърз.

Победата е необходима именно като отстраняване на режима от власт.

А как ще стане това? Много просто.

Не трябваше да се спира операцията. Трябва да продължат точковите удари по ключови фигури и структури.

Има голяма вероятност в някакъв момент режимът да падне под натиска на иранския народ.

Ако не — тогава може би ще е нужно следващо усилване: отделни сухопътни операции по овладяване на острови, завзети от Иран още при шахския режим от Обединените арабски емирства.

Но това, което Тръмп трябва да избягва, е пълномащабна сухопътна операция. Тя би довела до огромни американски жертви, а съвременното американско общество не може да приеме това.

Интересен е историческият въпрос: защо американците издържаха Корейската война, но не издържаха Виетнамската?

Защото Корейската война беше последната война на САЩ в условията на индустриално общество.

А Виетнамската вече се случи в постиндустриалната епоха.

В постиндустриалното общество хората не приемат задължителната военна служба. Там може да действа само професионална наемна армия.

Но аз смятам, че още не са изчерпани всички междинни варианти.

Предполагам, че режимът може да падне след още седмица интензивни бомбардировки или продължаване на блокадата върху износа на петрол.

Но ако режимът се окаже толкова железен, тогава проблемът ще трябва да се решава „на земята“.

Аз неведнъж съм казвал в рубриката си „ако аз бях лидер на свободния свят“, че трябва просто да бъдат поканени в Белия дом двама много видни членове на „съвета на мира“, формиран от Тръмп — президентът Ердоган и президентът Алиев.

И да им бъде предложено да осъществят вековната мечта на турско-азербайджанската нация — обединението ѝ.

Ясно е, че ситуацията в Иран е нестабилна и възниква въпросът за сигурността на азербайджанското малцинство, което е 30% от населението.

Естествено, господата Ердоган и Алиев трябва да се погрижат за сигурността на своите сънародници. В тази връзка могат да въведат ограничен контингент изключително за гарантиране безопасността на своите сънародници.

Така че този път на отстраняване на режима на аятоласите от власт може да бъде извървян докрай — до победния край.

— Остава последният въпрос, който активно се обсъжда във връзка с напрежението, което Москва създава в Европа на фона на липсата на успехи на украинския фронт. Много експерти прогнозират поведението на Путин спрямо балтийските страни — Латвия, Естония и Литва. Смятате ли, че Путин може да реши да атакува някоя от тези държави, за да компенсира неуспеха си в Украйна?

— Путин е вдъхновен от поведението на Тръмп.  Той разбра само първата част от формулата: „НАТО умря. Да живее НАТО 2.0.“

Той вижда, че Съединените щати вече не са гаранция за сигурността на съюзниците. Но не разбра втората част.

Да, САЩ може и да не си мръднат пръста за защита на Балтика. Но Европа сама ще защитава Балтика.

Всички изброени държави плюс Финландия, Швеция, Нидерландия и останалите европейски страни няма просто да доставят оръжие на Украйна — те директно ще използват собственото си оръжие за удари по руска територия.

Това рязко ще влоши положението на Русия.

А ядреното изнудване — вече много пъти сме го обсъждали — е напълно празно.

Путин сега много се грижи за личната си безопасност.

Видяхте ли парада? Около него непрекъснато вървяха четири огромни мутри — лични охранители.

Особено позорно беше, когато минаваше покрай редицата така наречени чуждестранни гости — президенти на Науру, Абхазия и други — и зад тях крачеше двуметров охранител с оръжие, готов при нужда да застреля всеки.

При такова ниво на страх за собствената си сигурност Путин никога няма да нареди реално използване на ядрено оръжие.

— Да, напълно съм съгласен. Той разбира, че в момента, в който го направи, самият той се превръща в мишена и ще бъде ликвидиран незабавно.