Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Светът се смалява, господа съдебни заседатели!

Съдя по факта, че някога нашите деди си живееха нормално на земята, а странните събития им се случваха само откъм небето – огнени топки, кървави дъждове, вещици, които джиткат с моторни метли, такива работи. От известно време насам обаче става обратно – небето си е спокойно, а долу, на земята, направо го закъсахме. Което ще рече, че Вселената все повече ни притиска да не творим глупости.

Ама ние продължаваме да ги творим!

Изключително странно е например, че България преживя най-предвидимите си избори от времената на Тато насам, независимо от факта, че в тях участваха около 77 партии и коалиции. Математиците ряпа да ядат с тяхната теория на вероятностите, която казва, че прагът на непредвидимостта се увеличава с нарастване броя на идиотите, които се забъркват в дадена работа.

Отделна тема е откъде в активната българска политика се навъдиха толкоз много мишки, кой ги финансира и стимулира да си лепят физиономиите по дуварите, защо с такава страст периодично изпълзяват от политическите потайности и се нахвърлят на властта като на бучка сирене, въпреки че прекрасно знаят нулевите си шансове да я докопат.

77 партии и коалиции! Само за сравнение – в неделята на нашия първи тур, 40-милионна Полша проведе парламентарни избори. В тях участваха седем партии. Да, цифром и словом – седем /7/.

Умни хора са поляците, знаят, че политическите идеи за нормално съществуване на една държава, се свеждат до около два комплекта, условно наречени ляв и десен. Даже реално правилният е един, но да речем – два, за да има движение на идеи и място за лични закачки. С малко зелени и пембени нюанси, тези комплекти могат за станат три-четири. До седем ще ги докараме само с доза снизхождение – доколкото сме хора от бившите еднопартийни соцдържави, които все още разбират твърде механично многопартийната система като наличие на много партии.

Участието на единайсет пъти повече от седем партии в дадени избори обаче може да се обясни само с две неща – алчност на кандидатите и глупост на избирателите. Това насочва и към правилното обяснение на често наблюдавания феномен, че в България никой не се интересува от принципни политически идеи и такива, дори по време на избори, не се обсъждат, а хората гласуват, водени от някакви странни, неизвестни на политическата наука критерии.

Още много странности се случиха около последните български избори. Например Бойко Борисов дебело намекна, че постоянно е насилвал ситуацията, само и само да не спечели ГЕРБ кметските места във всички областни центрове, защото това би било неприлично.

И така си е, неприлично би било! Поне от гледна точка на здравия политически разум. Макар че би било напълно нормално от гледна точка на безпомощното състояние, в което се намират останалите политически партии.

РБ взе Плевен и опита по този повод да пукне здраво с топчето, само че то се оказа черешово и просто се спука. Защото не може, колкото политически умен и праведен да си, да се биеш в гърдите така, че да те заболи чак г…за. Даже някои твърдят, че колкото си по-умен, толкова по-малко правиш подобна глупост.

Комунистите от БСП тотално се провалиха на тези избори, като не взеха кметско място в нито един областен град и получиха едва 390 хиляди пропорционални гласа. Но по странната логика, с която са отдавна известни, те продължават да твърдят, че са втора политическа сила.

С други думи – ако ГЕРБ не съществуваше, щяха да бъдат първа!

Така си е – и аз ако бях с 25 години по-млад, щях да гоня девойките, а не да бягам от бабите им, но какво да се прави, Вселената ни е с ограничен ресурс, за да даде на някого, трябва да вземе от друг…..

Българският Иля Муромец, известният политически богатир Волен Сидеров, също се опита да се представи достойно на изборите. Като не му стигнаха силите за това обаче, представи се недостойно. С цел да поправи нещата, в последния момент той вилня из НАТФИЗ и околностите му като библейски скакалец из Египет, но въпреки положените усили, партията му се спихна съвсем. И като се почувства за пореден път тъжен, самотен, а вероятно вече и безпаричен, чутовният херой Сидеров пак отиде да се жалва в съветското посолство, че българите го репресират, задето е руски патриот.

Като се замисля, има нещо вярно в това – но ако си беше останал български патриот, никой нямаше да го репресира. Е, нямаше също и никой да му плаща, вероятно защото българите са скръндзи. Или защото сред тях е силно разпространен предразсъдъкът, че за патриотизъм не се плаща. Или защото неистово завиждат на онзи, когото трябва да боготворят. Абе изобщо, изчанчена работа – с такива сънародници човек направо е принуден заради единия залък да се продава на московците.

Като заговорихме за плащане, трябва да си призная, че много се притесних онзи ден за момчетата, на които е платено да гръмнат Алексей Петров, а те не успяха, защото и двете гранати от РПГ-то не се взривиха. Подозирам, че сега тях ще ги гръмнат, само че не с РПГ, а с нещо по-ефективно.

Ама как става така, бе, господа съдебни заседатели? Виждал съм РПГ да гърми. На живо съм го виждал, не само на филм – и ми се струва, че няма как да е истина тая работа. Дори да приемем, че и двете гранати са произведени в държавата Того някой понеделник сутрин, когато всички пъшкат от местната шльокавица, пак няма шанс и двете да не гръмнат в един и същи момент. Дори да приемем, че наетите за работата хора никога не са виждали гранатомет, то би трябвало да се справят, защото боравенето с този инструмент е работа толкова проста, че и Мишо Миков би се справил, даже без да е цапнал нещо против сутрешния тремор.

Така че – не знам, неясноти има в тази картинка и странни съвпадения.

За сметка на това обаче, колкото и да е странно, никакви неясноти няма за решението на СЕМ да накаже Вики Петрова, задето споменала в ефир, че ни чака „циганско лято”. Това наказание е поредният данък, платен от българското общество на тъпата мания за политическа коректност дори там, където изобщо не е необходимо.

Преди 30 години, по време на тъй наречения „възродителен процес”, комунистите смениха не само имената на живите хора, а посегнаха на имената и от надгробните паметници на техните деди и прадеди. Какво направиха по този начин? Едно голямо лайно направиха – ако ми позволите да цитирам Хашек. Та и нашите семкаджии така – изказаха се по въпроса за политическата коректност като папагали, без да се замислят, че дори българският Парламент не въвежда закони със задна дата.

Освен понякога.

Добре, де, те и в Щатите вече издават редактирана версия на „Чичо Томовата колиба”, като романът е изчистен от всякакви словоблудства, изтървани преди 165 години от Хариет Бичър Стоу по отношение на негрите и тяхното негърско. Вярно, не съм чувал още в Англия някой да редактира „Десет малки негърчета” на Агата Кристи, но книгата е толкова английска, че изобщо не върви да я прекръстиш на „Десет малки афро-американчета”. И май нещата така ще си останат, поне докато умниците в Европа не измислят политически коректния израз афро-европейчета.

Засега май никой още не е пипнал и шекспировия мавър Отело, но това не бива да ни заблуждава, плесента на политическата коректност обхваща все повече кьошета на дребния ни свят и идиотите се надпреварват кой ще е по-отгоре в измислянето на нелепи ситуации. Момчета, работата ни е спукана – скоро ще трябва да викаме на жените „господине”, да се правим, че красивите им форми са грозни или че изобщо не съществуват, както и да не поглеждаме с мерак към тях, а в тавана, като си бъркаме в носа за по-достоверно непоглеждане.

Идиоти!

Първо място в класацията ми за странно поведение напоследък обаче държи онази група от 60-тина „бежанци”, които, настанени в Швеция, отказват да стоят там, а настояват да бъдат върнати в Германия. Ей така, седят си в автобусите, с които са пристигнали, демонстративно не искат да ги напуснат и да заживеят по къщите, осигурени им безплатно от добрите шведи.

Аргументите? Климатът бил твърде студен и неподходящ за изтънчени бежанци като тях, къщите били извън града, а те искали да са вътре, за да са по-близо до забавленията, в гората наоколо имало мечки и лосове, а те били свикнали само камили и магарета да им се мотаят…..

Сигурен съм, че не е особено разумно да произнеса единственото разумно нещо, което ми идва на ум по този повод.

Само се чудя обаче дали след този случая и мама Меркел ще продължи да се чуди защо бежанците не искат да дойдат в България?

Както и защо аз искам да отида в Швеция.