«Наши» означава не просто проруските сили в някоя страна, а консервативните, национално ориентираните, традиционалистите в целия свят, включително и в България

Политиците, които говорят, че «Русия е враг», че тя «ще ви бомбардира»: това не са българи, а особена секта русофоби, пише шаманът на Путин 

Б.Р. За пореден път публикуваме скандален и предизвикателен текст отнасящ се към България на кремълския идеолог Александър Дугин, но не за да го рекламираме, а за да отворим очите за поредната руска манипулация. През 90-те години в интервю за българска медия с неприкрита злоба и агресивност той заяви: «Дори когато Русия е по лице в калта, вие българите ще си останете едни джуджета спрямо нас». Сега Дугин рязко е сменил тона и вместо заплахи се кълне в любов към българския народ от името на Русия, руските политици и руските граждани, кара ни да прогледнем, че истинският ни враг са НАТО  и Запада. 

Няколко акцента от този текст подсказват «опорните точки» на руската хибридна и пропагандна война, която Кремъл води срещу България: 

- Многократното повторение на твърдението, че щом сме «православни славяни» няма как да не сме едно с Русия и руснаците и това автоматично ни отделя от Западна Европа и САЩ.

- България трябва непрекъснато да благодари вечно на Русия заради Освобождението

- Прокарването на идеята, че руснаците стават и лягат с любовта си към българите и снизходително се отнасят към «забежките» ни към западните демокрации

- Налагането на тезата, че българите и прозападният политически елит са две различни и противоположни по интересите си групи

- В края на текста ескалацията стига до бруталното откровение на Дугин: «Който не обича Русия, не е българин, противоестествено явление, болест, патология».

Трябва да отбележим и още един факт – твърдението «България е наша» идва след като наскоро две поредни седмици Нова телевизия излъчи услужливото и безлично  пропагандно интервю с Дугин.

Последният му коментар «България е наша» също е насочен повече към българската, отколкото към руската аудитория, и то към специфична прослойка от нея, която трябва да бъде манипулирана и с промити мозъци.

Александър Дугин, geopolitika.ru

България и Русия са два православни славянски народа с изключително тесни връзки в миналото. Не трябва да забравяме, че Русия е положила огромни усилия, за да има изобщо българска държава: България е била част от Османската империя, и Русия, която  е водила с империята много и кървави войни, си поставя за цел освобождението на православните славяни, в частност на българите.
Много е приятно, когато българите помнят, че руският цар е стоял при извора на тяхната свобода. Руснаците са платили цената за това, но исторически се е случвало така, че 

българите често са заемали противниковата страна 

в различни политически ситуации.

За да бъде разбрана политиката на България, близостта на отношенията ни или проблемите с нея, трябва да разгледаме ситуацията на две нива. От гледна точка на културата и религията, от гледна точка на единния славянски народ, ние сме много близки, имаме подобна история, ние се обичаме и разбираме. Между народите и културите отношенията винаги са топли, но между държавите е напълно различно. Избирайки Запада за свой геополитически партньор, българите се оказаха на противниковата страна – защото войната между евразийците и атлантиците продължава, излизайки на нов етап.

И България, отново е разделена.

Политическият елит, както често се е случвало в историята и, се ориентира на Запад, а народът съхранява любовта, уважението, паметта и положителното отношение към Русия.  Елитът избира ту Русия, ту България -  това е свойствено за политическия истаблишмент, но не и на българския народ и затова се отнасяме с разбиране към всички нападки и конфликти.

Русия не се е променила – ние винаги протягаме ръка за приятелство на българите и нашата позиция остава повече или по-малко стабилна. 
Ние не сме Западът, ние сме Евразия, 

ние сме Изтокът

Съответно, ако българите имат възможност да си избират лагера (западния или руския), то Русия няма такъв избор. Русия не може да си «тръгне» от своята територия – тя остава постоянна, също както нашата любов към българския народ. Народът не ни е враг, дори когато българският елит или политическо ръководство  вижда Русия като враг.

Когато се разпадна Варшавският договор, Русия не беше нито идеологически център, нито полюс на суверенитет. Ние не можехме нищо да предложим и дори искахме да влезем в НАТО, затова и много страни от Източна Европа влязоха в НАТО. Не защото те предадоха Русия, а защото тогава Русия предаде сама себе си, изгуби своята идентичност. Затова не трябва да бъдем твърде строги и да разглеждаме това като предателство.

Друг въпрос е, че сега, когато Русия стана полюс на суверенитет, символ на консерватизма, традициите (включително и на православните традиции), мисля, че отношението към Запада и към Изтока трябва да се промени. 

Влизането в НАТО е исторически момент, но ние виждаме, че западната цивилизация все повече се отдалечава от своите консервативни идеи, откъсва се от консервативните си корени. Самият Запад се променя и губи всякакви връзки с традицията. 

Затова да се намираш в НАТО сега не е същото, както влизането в него през 90-те години. Влизането в НАТО не е предателство, но да остава тази сега е 

предателство от страна на България

 И при това не толкова към Русия, колкото към самия български народ, доколкото в процеса на интерграция в западната култура България ще загуби своята национална идентичност.

Така че, НАТО не спасява България от заплахи, той създава заплахи. Впрочем с такъв проблем се сблъска и президентът на Турция Реджеп Ердоган: Турция е член на НАТО, но Америка стоеше зад опита за държавен преврат през 2016 година. 

Затова НАТО не е инструмент за сигурност, а главен източник на заплаха за България – и от стратегическа гледна точка, и от гледна точка на културната перспектива това е предателство към българския народ.

Но Русия заема по-неутрална позиция и, разбира се, не изпитва никаква враждебност към България, нито обвинява в нещо българския народ.
В някакъв момент изглеждаше, че евразийският модел, който се противопоставя на глобализацията и атлантизма побеждава: на изборите в България победи политик, който се застъпва за добри отношения с Русия, в САЩ победи Доналд Тръмп, който обещаваше добри отношения с Русия, а в Молдова победи Игор Додон, който е приятелски настроен към руснаците. 

Това беше момент на големи успехи. Впрочем, впоследствие се оказа, че Тръмп не е в състояние да води такава политика, защото е заложник на глобалисктия елит, Додон е блокиран от парламента, а и в България нещата не потръгнаха гладко.

Но има един важен момент: това, че Тръмп е наш, Додон е наш, българските политици биха могли да бъдат наши, не означава, че те са агенти на Кремъл. Не разполагаме с такива сили, за да разгърнем агентурна мрежа в целия свят. Това означава, че те избират многополюсния, а не еднополюсния свят, избират консервативната, а не ултралибералната идеология. «Наши» означава не просто проруски сили, а консервативните и национално ориентирани, традиционалистите в целия свят, включително и в България, Молдова и Америка. Там, където има традиционалисти има и наши - независимо как се отнасят към Русия. Но като правило, виждайки, че Русия е форпост на консервативната идеология, националистите изпитват симпатия към нас.

Консерватизъм и Русия, традиционализъм и Русия, съвременна Русия, путинова Русия, суверенна, многополярна Русия – всичко това са синоними.
Русия е далеч от възможността да нахлува във вътрешната политика на другите държави, още повече на приятелски или неутрални държави.
Русия разглежда България или като приятелска, или като неутрална държава, защото България не представлява заплаха за националните ни интереси, не защитава русофобията, а българският народ е един от най-приятелските и близките до нас. Затова ние не можем да имаме нито възможност, нито желание да се намесваме в българсдката политика. Ако България се грижи за българските национални интереси, за нас това е достатъчно.

Никой руснак или руски политик няма да разбере, ако по време на избори им зададат въпроса как се отнася към България. И всички партии, всички кандидати, дори най-либералните и прозападните, ще отговорят: «добре». В Русия няма разделение по отношение на България, всички са българофили. Ние консерваторите обичаме българите, защото те са православен славянски народ, либералите ги обичат защото са членове НАТО.
Затова и когато ни кажат, че в България някой не ни обича, има някакви русофоби, ни е сложно да разберем. Защо? Какво е лошо? Руският цар или Руската православна църква, руският народ или руският войник, нашите предци, които са загинали – 
какво лошо сме направили на българите,  за да има за какво да ни мразят? 

В съветско време ние помагахме на българите. Сега не сме комунистическа държава, а страна с консервативна ценностна система. 
Когато ми кажат, че в България има русофили, това е разбираемо. Но когато ми кажат, че в България има 

русофоби – това е противоестествено

За това трябва да има някакво изкуствено политическо направление или това са хора, които са получили западно възпитание и, които гледат и на Русия, и на България с очите на Запада.

Затова към хората в България, които мразят Русия, трябва да се вглеждаме не от гледна точка на това как се отнасят към Русия, а как се отнасят към самата България. 

От българската история и българската идентичност по никакъв начин не може да произлезе неприязън към Русия. Такива основания има само западната цивилизация. Така че се взрете към политиците, които говорят, че «Русия е враг», че тя «ще ви бомбардира»: това не са българи, а особена секта русофоби. Това са някакви колониални сили които установяват в България не тази политика, която биха провеждали истинските българи. 
С други думи, русофобията в България е противоестествено явление, болест, патология.

Превод: Faktor.bg