Тимъти Шнайдер, The New York Times 

Президентът на Русия Владимир Путин нарече разпада на Съветския съюз "най-голямата геополитическа катастрофа". Но днес най-голямо влияние върху Путин и путинова Русия оказва не идеологът на диктатурата на пролетариата и създател на СССР Ленин, а политическият мислител и проповедник на руския фашизъм Иван Илин.

Илин умира преди повече от 60 години, но неговите идеи се възраждат в постсъветска Русия благодарение на Путин, който се възхищава от възгледите му и е негов последовател. Благодарение на Путин книгите на Иван Илин отново се издават и преиздават в огромни тиражи, а президентът Путин го цитира в своето годишно обръщение към Федералното събрание.

За да доведе до край 

реабилитацията на Илин, 

Путин се договори с Швейцария прахът му да бъде върнат и погребан в Русия, а със САЩ - архивът му да бъде пренесен в родината му. 

Но руският президент не е единственият привърженик на Илин сред кремълския елит. 

Главният руски пропагандист Владислав Сурков също се прекланя пред Илин, а премиерът Дмитрий Медведев препоръчва трудовете му на руските студенти. Името на Илин фигурира в речите на министъра на външните работи Сергей Лавров, на председателя на Конституционния съд и на руския патриарх Кирил.

Що за идеи пораждат такова уважение и възхищение в Кремъл? 

Илин е прогонен от Съветския съюз, а основните му философски трудове са писани между 20-те и 30-те години на ХХ век. Той е определял Мусолини и Хитлер като "образцови лидери", които са спасили Европа "разпускайки демокрацията". 

През 1927 година той пише програмна статия "За руския фашизъм", а по-късно, през 40-те и 50-те години подготвя проект за "Конституция на фашистката Света Рус", според която Русия трябва да бъде управлявана от "национален диктатор, вдъхновяван от духа на мнозинството".

Илин е смятал, че индивидуалността е зло, а "хорското разнообразие - демострация на неспособността на Бог да завъри работата си по сътворението на света, затова и смятал разнообразието за сатанинско по същността си. Съответно, според философията на Илин, средната класа, политическите партии и гражданското общество са сатаниско зло, защото способстват за развитието на личност, която излиза от рамките на единната самоидентификация на националната общност.

Според Илин, целта на политиката трябва да бъде преодоляването на индивидуалността и установявянето на "живата съвкупност на нацията". 

Илин смята, че "националният диктатор" трябва да носи отговорността за всички функции на властта в една напълно централизирана държава. Изборите, с гласуване и бюлетини, трябва да бъдат провеждани просто като ритуал в подкрепа на лидера. Броят на гласовете няма никакво значение: 

"Ние трябва да се откажем от сляпата вяра в количеството събрани гласове и в тяхното политическо значение", пише Илин.

Свързвайки реабилитацията на Илин от Путин като водещ идеолог на Русия, машинациите на Кремъл на изборите трябва да бъдат разглеждани не като отказ от реализиране на демократични принципи и ценности, а като 

низвергване на самата демокрация

 Нито парламентарните избори, нито президентските избори, на които Путин победи отново, всъщност дадоха мнозинство на руската партия "Единна Русия" или на самия Путин. Затова и бяха "добавени" гласове, за да се придаде легитимност на резултата.

Руснаците, които протестират против фалшификациите на изборите биват заклеймени, опозорени и наречени "врагове на нацията", неправителствените организации са принудени да се регистрират като "чуждестрани агенти", а опозицията е раздробена, манипулирана и лишена от влияние. 

Твърдението, че защитата на демокрацията е равносилна на "измяна на Родината", напълно съответства на възгледите на Илин.

Путин се осланя на авторитета на Иван Илин във всички преломни моменти в руската политика-от връщането му във властта през 2012 година до решението му да се намеси в Украйна и да анексира Крим през 2014 година. 

Спомнете си, че Путин твърдеше, че американските спецслужби се намесват в парламентарните и президентски избори в Русия. Въпросът дали изобщо някой в Кремъл вярва в това няма никакво значение. Твърденията за постоянната намеса на САЩ има за цел да докаже на руснаците, че демократичният процес не е нещо повече от геополитическа игра.

Кремъл съвсем съзнателно се старае да компрометира идеите на демокрацията в Русия и, заедно с това, да дискредитира демокрацията на Запад, което видяхме по време на президентските избори в САЩ и в демократичните процедури на други страни. Руската намеса в американските избори е не просто опортюнистически опит да бъде подпомогнат желаният от Кремъл кандидат Доналд Тръмп, който защитава външно-политическите действия на Русия. Това е и напълно логично проектиране на нова идеология, която гласи: демокрацията не е средство за смяна на властта вътре в страната, а начин да бъдат отслабени враговете в чужбина. 

Ако гледаме на политиката с очите на Илин, то превръщането на изборите в Русия в ритуал е достойнство, а не порок. А 

разрушаването на демокрацията в света е услуга на човечеството

Ако демокрацията е просто само покана за чуждестранно влияние, то хакерската атака срещу чужда политическа партия е най-естественото нещо на света. Ако гражданското общество е само пагубна възможност за развращаване на народа с чуждестранно влияние, то постоянното тролене в медиите е напълно уместно. Ако, както е писал Илин, "аритметичното разбиране на политиката" е вредно, то цифровата намеса в чужди избори е точно каквото трябва да се направи.

Вече 10 години Кремъл финансира десни екстремисти, наричайки ги "наблюдатели на изборите", за да дискредитира и самите избори, и процесът на наблюдение на изборите. 

Доколкото демокрацията е лъжа, както смятал Илин, то е правилно и похвално да се подражава на нейния език и процедури, за да бъде дискредитирана същата тази демокрация. 

Дискредитирането на демокрацията на Запад има за цел да породи съмнение там, където преди е имало увереност. Ако демократичните процедури започнат да ни се струват съмнителни, то същото се случва и с демократичните идеи. 

От гледна точка на Москва е по-лесно да разрушиш демокрацията навсякъде, отколкото да проведе свободни и честни избори в страната. 

Но Русия ще става все по-силна, ако и други страни започнат да следват нейния курс на развитие, като позволят на авторитаризма да процъфтява, докато те цинично говорят за демокрация.

Превод: Faktor.bg