Нора Кристиян*

Един скорпион трябвало да премине реката, но не можел да плува. Видял жабата и я помолил: Моля те, пренеси ме на другия бряг. Не мога, отговорила тя, ще ме ухапеш и ще умра. Няма, обещал скорпионът, нали и аз ще потъна с теб. Повярвала му жабата и го качила на гърба си. Малко преди брега скорпионът забил жилото си в тялото на жабата. Преди да умре, тя изумена попитала: Но защо го направи, сега и двамата ще потънем. Такъв ми е нравът, отговорил скорпионът и потънал заедно с жабата.

Тази поучителна притча важи със страшна сила за ГЕРБ. Нравът на тази странна партия е да разрушава всeuи свой политически приятел и противник. А след това да се чуди защо няма с кого да направи коалиция, когато има най-много мандати в парламента. На практика след приятелството и/или враждата с ГЕРБ оцеля само Атака. Вече е история РЗС, от СДС и ДСБ, събрани в Синята коалиция, останаха нули, които трудно ще се превърнат в цяло число, каквито и единици да му слагат отпред.

В сряда ГЕРБ с един замах уби и протеста на НПО-ата, и Реформаторския блок. Това стана само с едно ръкуване - на Цветанов и Борисов с протестиращи, явно доведени пред парламента специално за случая от София и други градове на страната. Защото кой ще дели протестиращите на автентични и герберски. За страничния наблюдател протестът просто целуна пръстена, както би се изразил Марио Пузо, и издъхна. 

Защо ли? Защото страшно много хора не желаят с недоволството си отново да върнат ГЕРБ на власт. Това са точно онези млади, красиви и умни българи, които отказват да приемат, че мутренското отношение към властта и гражданите може да направи България нормална държава. 

Протестната мрежа също има вина за провала. Гръмко разгласяваната през социалните мрежи революция, която точно на 4 септември ще измете от парламента и Министерския съвет новата тройна коалиция, не се състоя. Все още не е ясно защо не успяха да се възползват от натрупаната критична маса недоволство. Провалът разочарова младите, красивите и умните от провинцията, които бяха повярвали и бяха дошли за собствена сметка да подкрепят столичните протестиращи. Безславният край на несбъдналата се революция пред Народното събрание попари надеждите им и те, разбити на групи, тъй като не се познаваха помежду си, тръгнаха да спасяват останките от народното недоволство пред партийния дом, сградата на правителството и отделни министерства.

„Комунистите са купили НПО-ата…” или „Сорос им спрял парите и те омекнаха, защото без мангизи не протестират…” са само част от горчивите думи, които можеха да се чуят из София от представители от Велинград, Разлог, Видин, Лом, Велико Търново, Попово и други градове. Движеха се на групи от 4-5 до 10-15 човека и споделяха разочарованието си с всеки журналист, който въобще спре да говори с тях. Някои си бяха взели отпуск, за да дойдат до столицата. Бяха събрали пари, за да платят бензина за леките коли, които бяха успели да осигурят. Това е цяло едно поколение, излъгаkо подобно на своите родители, които преди 24 години повярваха, че промяната може да дойде със стратегията, писана по поръчка на Андрей Луканов. То нито ще забрави, нито ще прости на Реформаторския блок, поставен от ГЕРБ в ролята на жабата от притчата.

Историята на провала

Всъщност, тя започва някъде в края на юли. Тогава Европейската народна партия (ЕНП) покани лидерите на политическите сили от Реформаторския блок. Според източник, присъствал на срещата, в нея са участвали Божидар Лукарски, лидер на СДС, Радан Кънев – на ДСБ, Миглена Кунев – на Движение „България на гражданите”, Касим Дал - на Народна партия „Център - Свобода и достойнство", Христо Панчугов от „Синьо единство” и представители на Партия „Зелените”. Те направили презентация на своите политически сили и обяснили отношението си към протеста в България. Всички от Реформаторския блок се обединили около намерението през септември да оглавят недоволството и буквално за броени дни да свалят кабинета на Пламен Орешарски. Слeдва познатата процедура - служебен кабинет в споразумение с президента Росен Плевнелиев, насрочване на нови избори и спечелването им, размечтало се старото ново дясно. 

Задължително трябва да отбележим, че ГЕРБ не е бил поканен на срещата. Независимо, че от политическата сила заявили желание да присъстват. С вас и с Реформаторския блок ще бъде направена друга среща през октомври, информирали бившите управляващи от ЕНП. Причината? Твърди се, че Радан Кънев категорично е отказал да участва в свиждане с европейските народняци в присъствието на Бойко Борисов и/или Цветан Цветанов. Нещо повече, на срещата с ЕНП той категорично заявил, че няма да участва в каквито и да било преговори с ГЕРБ. Категоричен отказ е получен и от Кунева. Май и от Пънчугов.

Тъй като и в ЕНП, както и във всяка друга формация, създадена от човека, има интриганти, цялата тази информация е била светкавично споделена с Бойко Борисов. Подозираме, че дори и Бог не знае какво се върти в главата на лидера на ГЕРБ. Допускаме обаче, че той е съзрял в задаващите се събития възможността с един куршум да удари два заека – да оглави протеста, да свали правителството и да спечели изборите; а също така да сложи ръка на Реформаторския блок още преди да се е стигнало до предсрочен вот. И да се върне на бял кон във властта. 

Като изключим някои лекоатлетически дисциплини и финансовите пазари, бързането рядко е било полезно за някого. За ГЕРБ може да се окаже пагубно. Днес вече спокойно можем да наречем протеста история, а възможната прегръдка между ГЕРБ и Реформаторския блок – утопия. Но на нашата географска ширина непрекъснато се случват невероятни събития – като например цар да стане премиер на република. 

Защо имаме съмнения ли? Защото недоволството на българите срещу предишните и сегашните управляващи дава големи надежди на Реформаторския блок. Проблемът им е, че нямат пари за избори. Разбира се, има шанс формированието на Касим Дал да осигури средства, но надали ще толкова, че да има за всички. (Да не забравяме, че Народна партия „Център – Свобода и достойнство“ е много близка с управляващата политическа формация на турския премиер Реджеп Таип Ердоган. Противно на всякаква логика тя е член на ЕНП, макар Турция да не е членка на ЕС, а за партията му и за него да се говори, че трудно скриват ислямисгките си уклони.) В този смисъл всеки, който извади пари, има шанс да се скрие зад Реформаторския блок. Известни надежди за това, че все пак ще имаме за кого да гласуваме на следващия вот, ни дава мълвата, че бившият премиер не познава аритметичното действие изваждане. Най-вече на пари. Но пък ако много му се иска още малко да поиграе на бащица, може и да го усвои на зрели години.

Европейски тест за Реформаторския блок

Не бива да има съмнение, че от Реформаторския блок са помолили ЕНП да им помогне с каквото може, но най-вече със средства. Надеждите им обаче били попарени. От партията им обяснили, че не могат да се месят във вътрешните работи на суверенна държава. Това подействало като яка тояга по гърбината на родните десни политици. Отделно от това им било препоръчано да работят за избори през май догодина. Ясно им е било намекнато, че протестът и последвалия го вот ще бъдат своеобразен тест за Реформаторския блок. Ако успеете да осигурите 7 депутата за ЕНП в следващия парламент на ЕС, тогава ще получите пълен съпорт за свалянето на социалистите в България, казали от братската дясна управляваща сила в Европа. Тази част от обещанието е трябвало да изиграе ролята на моркова за Реформаторския блок. 

Какво следва оттук нататък?

По всяка вероятност протестът ще затихне и отмре от самосебе си когато стане студено. След него обаче е пълен мрак. Защото когато народното недоволство отново прелее чашата, трудно ще се съберат толкова много хора на протест. НПО-ата, ГЕРБ и неумелите действия на Реформаторския блок убиха порива на българина за демократичен начин на изразяване на несъгласието с управляващите. Плащането за участие в протести до болка заприлича на купуването на гласове по изборите. Човек трудно може да си представи откъде ще намерим трети и то демократичен вариант да заявим позицията си срещу олигархията, яхнала управляващите и народа.

*Текстът е препечатан от страницата на автора във Фейсбук