Бисерка Борисова, Стокхолм

"Служителите, които е трябвало да са отговорни за безопасността на хората, да организират евакуация, първи са избягали. Избягали и са оставили деца и родители на произвола".. 
Това е фразата, която ме разтресе най-силно след трагедията в Кемерово. Със сигурност нередовните документи на мола, неработещите инсталации, корупционните разрешителни са важни елементи, довели до трагедията. Но спомената фраза е ключова. Защото показва нещо много по-съществено от липсваща или неработеща техника. Показва 

липсваща съвест и ръждясал, неработещият морал

 Показва духовната криза в едно общество. 
Показва нещо, което и ние, българите, до болка познаваме и все още изпитваме на гърба си – ефектът от онези 45 години комунизъм, погребали човещината...  
Но да са върнем към трагедията в Кемерово. 
Колкото и да е болезнено, опитайте се да си го представите: служител заключва киносалон с детска прожекция, избухва пожар, аларма няма, а споменатият служител си плюе на петите, знаейки, че е оставил деца и родители да пищят в адски мъки, докато изгарят живи..  Опитайте се да си представите плъзналите из мола пламъци и охраната, която осъзнава, че огънят ще погълне скоро хората, но първа се изнизва през изходите. 
Звучи толкова зловещо, че ако на Запад го видят на филм, ще решат, че режисьорът е идиот и това в реалността не може да се случи.  Защото там, в онези страни – с всичките им кусури,  които не са малко - от деца хората се учат да помагат в такива ситуации. Припомнете си само документалните филми за 11-ти септември и колко служители на горящите кули-близнаци можеха днес да са живи днес, ако не бяха решили да останат и да спасяват другите... Може би този западен манталитет донякъде е свързан със суетата - заради холивудската мания да бъдеш герой.  Може би понякога е откровено безразсъдство. Но, така или иначе,  част е от бита и съзнанието, 

от „кръвната група” на всеки средностатистически западняк

 В САЩ и Западна Европа ако някой се изниже  при такава трагедия като в Кемерово, без да опита да помогне, съседите му с години няма да говорят с него и най-вероятно ще му се наложи да смени квартала. Ако пък е бил на длъжност, на която ТРЯБВА да помогне, но реши първо да спаси собствената си кожа, тогава – освен, че ще бъде осъден от закона, ще получи и доживотна присъда от общественото мнение, почти като военен дезертьор. 
По принцип мразя да се набутва политика в битови човешки инциденти.  Но тук не може да подминем политическото минало на една страна и ефектът от него върху народопсихологията в настоящето й. И не само на една страна – в случая Русия, а на цяла една част от Европа.  Да си го кажем открито – това, което са направили служителите в мола в Кемерово може да е неразбираемо за западняка, но е напълно обяснимо за българина.  Защото 45 години гражданите и на Русия, и на България са вървяли през един и същи тунел. Тунел, в който пътят към „светлото бъдеще” е минавал през тресавището на доносите, на това да предадеш и най-близките си, за да отървеш себе си от репресии. Когато няколко поколения са били възпитавани така и са загубили представа за добро и лошо, за морал и за човещина – как да очаквате тези поколения днес да тръгнат да спасяват други хора?!  Една от най-големите вреди, които комунизмът е нанесъл в Източна Европа е това, че е превърнал голяма част от гражданите на бившите соц страни в 

сенки на човеци

 Когато десетилетия наред си очаквал всеки около теб да ти забие ножа, съвсем логично е да загубиш инстинкта да извадиш забития нож от гърба на друг... 
Уви, България също изпита на гърба си този ефект, по същия болезнен начин като в Кемерово, подпечатан с детска смърт. Спомнете си трагедията в Лим. Помните ли, че в тъмните води на реката тогава загинаха 11 деца, които се оказаха най-малките сред пътуващите? Помните ли, че разследването извади на показ най-противното и отблъскващо нещо: как трътлявите тетки-даскалици и по-големите ученици са припнали към люковете на потъващия автобус и са се спасили и никой от тях не се е опитал да помогне на най-малките и най-беззащитни дечица... Спомням си как се почувствах тогава. От малка съм възпитавана, че белег за цивилизованост на едно общество е това доколко по-силните помагат на по-слабите. Точно в този момент българското общество ми се видя като джунгла, порядките в която и Дарвин не би могъл да оправдае. 
Днес всички съчувстваме на близките на загиналите в Кемерово. И се надяваме такива трагедии повече да не се повтарят. На снимките от протестите гротесктно стърчеше и паметникът на Ленин. Историята неведнъж е показвала, че гневът на тълпата в Русия може да бъде страшен. Дано Путин също чете история – и то не само страниците, които му изнася! 
А иначе, случилото се в Кемерово припомни фразата на Радой Ралин „Мъртвите Бог да ги прости. Живите кой да ги свести”.  Не можем да се залъгваме: когато моралната картина в едно общество е такава, че тези, които трябва да оказват помощ, първи си бият камшика, то свестяването на вече създадените „празни души” ще е продължително и мъчително. Надеждата е поне държавата да не създава нови такива.