Стефан Гамизов
Всяко чудо за три дни в България. Но едно от чудесата е вечно - краденето. Толкова много енергия се влага да се спори за неща, които нямат никакво реално отношение към основните въпроси на страданието на българската нация. Едната седмица се занимаваме с подслушвания, другата с референдуми, следващата с някакво друго "кьоспе" за българските шарани за комунистически тигани. В това време, нито една от големите смазващи и ограбващи далавери не се закача. Продължаваме да плащаме за Белене, Марица Изток 1 и 3, на Ковачки, на енергийната мафия, парите от ЕС се "стичат" в "правилните" джобове и подминават нормалните българи, няма пазарни отношения и възможност за изява на умните и честните, контрабандата се вихри, синтетичните наркотици се произвеждат в десетки до стотици тонове, ДАНС покровителства организираната престъпност, прокуратурата се занимава с репресия в подкрепа на "нашите" хора и си "затваря" очите за "правилните" престъпници,
съдебната система е частен бизнес с акционери от работещите в нея,
българите умират и изчезват, деца не се раждат, останалите оцелели млади бягат в емиграция...И независимо от този кошмар, българите не желаят да се борят с всичко това, а настояват цялата нация да се занимава с "кьоспетата" на сътворилите всичко изброено - подслушвания, референдуми, словоблудството на 50-ната обичайно поканени по телевизиите. Не, това не се търпи! Рано или късно, "лудите" глави ще измият този позор...
Още от Лачени цървули
Закриването на Комисията за досиетата и липсата на мяра в наглостта - мястото ни е на жълтите павета
Българинът е търпелив, много търпелив, зверски търпелив – но до една граница, отвъд която се разбеснява и помита всички тарикати, които се опитват да го яхнат. Тази граница може да настъпи след години, но може и да настъпи буквално в близките дни
Затварят и комисията по досиетата - ще "скрият" стореното от бащи и деди - слуги на Кремъл
С правителството на „Прогресивна България“ ни очаква пореден провал - както в 1990-та, 1996-та, 2009-та...
Руснаците бягат, а ние чакаме да бъдем отново „освободени“
Добре радев да си спомни за поговорката, според която който седи на два стола, винаги пада от тях. И колкото по-усукани са лъжите му, толкова по-болезнено е това падане