Таодор Чонов
Когато площадите и улиците кънтяха от "четирдесет и пет години стигат, времето е наше" аз бях точно на 45 по онова време и приемах текста на песента и скандиранията твърде лично. Комунистическите мойсеевци (беше пълно с такива, наричаха ги партийни секретари, които разцепваха морета с камшик и разговаряха с горящи къпинови храсти, ту размахваха над главите ни марксическите скрижали, ту ги прибираха в кивоти и скинии и ни водеха, водеха, водеха...) Беше им омръзнало да се въртят заедно с нас в пустинята, те самите знаеха къде са ханаанските земи бяха ходили там, върнаха се с прехапани езици, смотолевиха нещо от рода на "ний тва го не мойм" и ни пуснаха да вървим - кой накъдето му видят очите. И като тръгнахме накъдето ни видят очите, разбрахме, че ние сме били все още в Египет, че сега нагазваме в пустинята и че тепърва ни предстои да се въртим из библейския пустинен кръг. Още 45 години.
Още от Лачени цървули
Войната в Европа, току-що е започнала и изобщо не е на път да приключи
Цялата шумотевица около мащабното мобилизиране в Русия и плановете за установяване на контрол над региона на Одеса има за цел да принуди Зеленски да се поддаде на натиска на Тръмп и Путин, но досега те не са успели да постигнат това
Глупак умора няма...затова ще трябва да бъде озаптен
Българите носим жълтите фланелки - съзерцаваме глухо, нямо и сляпо как набутват Българи сред глобалните утайки, тласкат я към политическо и ментално дъно
Дали недоволството на Лавров от Радев не е заплаха!?
Поведението на премиера подсказва, че той е вече объркан и много съжалява че е спечелил изборите, но трябва да е разбрал, че да лъжеш всички е много опасна работа, защото те рано или късно ще поискат своето