Таодор Чонов
Когато площадите и улиците кънтяха от "четирдесет и пет години стигат, времето е наше" аз бях точно на 45 по онова време и приемах текста на песента и скандиранията твърде лично. Комунистическите мойсеевци (беше пълно с такива, наричаха ги партийни секретари, които разцепваха морета с камшик и разговаряха с горящи къпинови храсти, ту размахваха над главите ни марксическите скрижали, ту ги прибираха в кивоти и скинии и ни водеха, водеха, водеха...) Беше им омръзнало да се въртят заедно с нас в пустинята, те самите знаеха къде са ханаанските земи бяха ходили там, върнаха се с прехапани езици, смотолевиха нещо от рода на "ний тва го не мойм" и ни пуснаха да вървим - кой накъдето му видят очите. И като тръгнахме накъдето ни видят очите, разбрахме, че ние сме били все още в Египет, че сега нагазваме в пустинята и че тепърва ни предстои да се въртим из библейския пустинен кръг. Още 45 години.
Още от Лачени цървули
Прогноза: Президентските избори ще бъдат служебна победа на Кремъл!
Търси се държавник, а той за разлика от масовия българин, е длъжен да се идентифицира с държавата. Когато той се снишава, снишава държавата. И когато целува крака, държавата ги целува
Закриването на Комисията за досиетата и липсата на мяра в наглостта - мястото ни е на жълтите павета
Българинът е търпелив, много търпелив, зверски търпелив – но до една граница, отвъд която се разбеснява и помита всички тарикати, които се опитват да го яхнат. Тази граница може да настъпи след години, но може и да настъпи буквално в близките дни
Затварят и комисията по досиетата - ще "скрият" стореното от бащи и деди - слуги на Кремъл
С правителството на „Прогресивна България“ ни очаква пореден провал - както в 1990-та, 1996-та, 2009-та...