Таодор Чонов
Когато площадите и улиците кънтяха от "четирдесет и пет години стигат, времето е наше" аз бях точно на 45 по онова време и приемах текста на песента и скандиранията твърде лично. Комунистическите мойсеевци (беше пълно с такива, наричаха ги партийни секретари, които разцепваха морета с камшик и разговаряха с горящи къпинови храсти, ту размахваха над главите ни марксическите скрижали, ту ги прибираха в кивоти и скинии и ни водеха, водеха, водеха...) Беше им омръзнало да се въртят заедно с нас в пустинята, те самите знаеха къде са ханаанските земи бяха ходили там, върнаха се с прехапани езици, смотолевиха нещо от рода на "ний тва го не мойм" и ни пуснаха да вървим - кой накъдето му видят очите. И като тръгнахме накъдето ни видят очите, разбрахме, че ние сме били все още в Египет, че сега нагазваме в пустинята и че тепърва ни предстои да се въртим из библейския пустинен кръг. Още 45 години.
Още от Лачени цървули
Елементарна демагогия в страната на канарчетата или как се проповядва национален интерес без да се отстоява
Но часовникът тиктака и времето на политическите фокусници изтича, а бъдещето ще покаже до каква степен българите ще продължат да не анализират обективно ситуацията и да вярват на своите зависими лидери, които се възползват от тяхната лековерност
Докато Гърция се превръща във фактор на Балканите, България се управлява от „теляци и крадци“, които местят пешките
Спрете да се доверявате на случайни хора, спрете да слушате и да вярвате на прозрачни лъжи! Това, от което България има нужда, е да гласуваш отговорно
Време е за нов политически проект, който да сложи край на "прогресивния" експеримент, завихрил се около Радев
Партиите на демократичната общност като ПП и ДБ трябва да бъдат съставна част от алтернативата на статуквото, защото не могат да бъдат цялостната алтернатива