Калин Манолов*, специално за Faktor.bg

За четвъртък, 28 януари 2016, в София бе обявен национален протест срещу безобразията в България. Опасенията, че на него се готвят безредици, очаквано не се оправдаха. Аналогиите с 28 януари 2013, когато започнаха протестите срещу първото правителство на ГЕРБ също увиснаха във въздуха. Единственият верен аналог между 2013 и 2016-та бе, че тези, които искаха тогава и искат да свалят правителството сега, не се борят нито за правосъдие, нито срещу безобразията. Борят се за запазването на едно статукво, което подалият оставка правосъден министър Христо Иванов нарече „прокурорска република“. По аналогия със самоотвержените бойци на все по-укрепващата Ислямска държава, бих нарекъл тези, които организират провокативните протести, които захранват старателно подрбрани „медии“ с бизнес и секс-компромати, които размахват съдебната власт като бухалка, „муджахидини“. Муджахидините на Прокурорска република България. Или за да е още по-пълна аналогията – муджахидините на Прокурорска държава.

Двестатината протестиращи на 28 януари 2016 несъмнено са част от тях. Вчера те не получиха нищо – нито оставката на правителството, нито развалянето на „всички договори за концесии, които ни ограбват всеки ден“ и „на всички договори с ЕРП-тата“, нито „разследване на банките в България за последните 20 години“. Да не говорим за увеличение на минималната заплата до 800 лв. и на минималната пенсия до 600 лв, или за Националния Съвет „от седем човека, избрани директно от хората“, които трябва да ни управляват, след като правителството подаде оставка, и които трябва да взимат решения само в съотношение 5 към 2...

Не трябва обаче да се отнасяме лекомислено към тези протести, независимо че в момента полицаите са повече от протестиращите. Сигурен съм, че по

примера на истинските муджахидини, те тепърва ще се радикализират. 

Още по-сериозно трябва да се отнасяме към посланията от плакатите, които носеха. Не заради оригиналността, от която определено са лишени, а заради адресатите им. Към кого са насочени призиви като: „Партиите вън“, „НАТО вън“, „Стоп на окупацията“, „Бъдещето е на суверенните държави“? И защо вместо далеч по-логичните червени знамена със сърп и чук, в четвъртък се вееха трибагреници с кръстосани нацистки чук и меч? Вярно, че нацизмът и комунизмът винаги са били двете страни на една и съща монета, но защо е избран нацизмът? Кой би подкрепил тези послания? На какви избори?

Без съмнение целта е да се внуши, че България е държава, окупирана от НАТО и с отнет от Европейския съюз суверенитет. Това е теза, която руската пета колона в България усилено лансира от анексията на Крим насам. И за съжаление се приема вече не само от българските крайни левичари и от българските крайни националисти. Заради недалновидната политика на Брюксел спрямо бежанците, антиевропейски вече се настройват и идентифициращи се като десни формации и личности. Дали защото не съзнават, че така наливат вода в мелницата на Москва, или защото приемат Путин за по-малко зло от Меркел или Ердоган, не е толкова важно. Важно е, че лявото набира скорост и репетира не за извънредни парламентарни, а за редовните избори за президент. Може би дори е намерило своя кандидат в лицето на сегашния вицепрезидент.

Разбира се, както Маргарита Попова, така и Росен Плевнелиев не казват дали ще се кандидатират през октомври. Или по-точно – „не потвърждават, но и не отричат“. Нормално – такива заявки наистина не се правят година по-рано, особено когато „врагът е в твоето легло“. Президентът и неговото вице отдавна не са двойка. Те със сигурност ще излязат заедно от „Дондуков“ този ноември, но ще се опитат да влязат поотделно следващия януари. След като през изминалите 4 години оспорваше поста на Плевнелиев само на думи, през есента Попова може би ще пробва и на дело. Решението обаче няма да е само нейно. 

Последната дума ще има Москва.

Маргарита Попова даде много поводи за подобно заключение. Когато президентът налагаше вето на закон, обикновено засягащ бившата Държавна сигурност, вицепрезидентката го призоваваше да се мотивира по-добре. Докато БСП, ДПС и Атака бяха на власт, Попова директно обвини Плевнелиев за разделението на хората на протестиращи и контрапротестиращи и се самооцени с думите „една група харесва президента, а друга група харесва принципните послания на вицепрезидента“. Пак по това време тя официално приветства руския външен министър Сергей Лавров, дошъл да представи книгата си „Между миналото и бъдещето. Руската дипломация в променящия се свят”. (От своя страна Лавров я похвали, че е първият човек, прочел книгата му в България). Твърди се, че по време на правителството на Орешарски контрапротестиращи са кроели таен план за импийчмънт на президента Плевнелиев и поемането на властта от Попова. Нищо чудно, след като през ноември 2015 г. червеният депутат Кирил Добрев открито лансира същата теза след интервюто на Плевнелиев пред английския „Индипендънт“. Когато президентът отказа да се яви пред специално създадена парламентарна комисия по повод противоконституционната прокурорска проверка срещу него, Попова изрази надежда, че „ще премисли“. Докато Плевнелиев отказваше да назначава посланици от ДС, заместничката му записа докторантура в областта на националната сигурност в „Магнаурската школа на ДС“- Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ). УНИБИТ, или Библиотекарския, както го помнят старите софиянци, често се сочи като задкулисен център на властта в държавата, контролиран от Сараите на Доган. Когато управляващите ковяха „историческия компромис“ за съдебната реформа, Попова заяви, че с гласуваното разпределение на политическата и професионална квота в прокурорската колегия на ВСС „се гази конституцията“. Позицията й поразително съвпадаше с тази на главния прокурор Сотир Цацаров, и припомни на хората с по-дълга памет, че преди да стане правосъден министър в правителството на ГЕРБ, бъдещата вицепрезидентка бе прокурор във Върховната касационна прокуратура и говорител на предшественика на Цацаров - Борис Велчев. Велчев пък, внук на член на Политбюро на ЦК на БКП, „лично бе избран“ за главен прокурор от предшественика на Плевнелиев - Георги Първанов.

Нищо от това не е компромат, още по-малко грях. 

Но е точен партийно-политически ориентир. На 21 януари 2016 г. г-жа Попова ни даде и „идеологически такъв“. На отчета на четвъртата година от мандата тя произнесе самостоятелна реч, в която 14 пъти употреби израза „социална държава“, и свърза стабилността в България със създаването на социална и правова държава. Възкреси и най-старата комунистическа парадигма – тази за „националния консенсус“, призовавайки „цвета на нацията да се събере на една маса и в сговор да и в съгласие да се постигне това, което е необходимо“. „Необходимото“ се оказа национална доктрина и национален план. На следващия ден в интервю за притежавания от Делян Пеевски „Канал 3“ Попова конкретизира плана като „национални каузи, които да носят благоденствие на народа ни, за да участваме достойно като нация и регион в изграждането на Европейския съюз, както е записано и в нашата Конституция“. Формално това е проевропейска позиция. Но две години по-рано на форум за българите в чужбина Попова отправи сериозни критики срещу Брюксел. „Не съм доволна, че откакто сме в ЕС, а и преди това, ни се натрапват клишета – безплътни и без измерения. Никой не ни пита и не иска да се задълбочи в националните ни традиции и да ни приемат такива, каквито сме били и заедно да станем такива, каквито трябва да сме“, заяви тогава тя. Не съм чул или чел да се е отрекла от тези си думи или да е казала нещо подобно по адрес на Москва.

Ако се кандидатира, г-жа Попова със сигурност ще бъде подкрепена от левите във всички БСП-та и всички ДПС-та. Ще бъде подкрепена и от медийното им крило - сайтовете „Пик“, „Блиц“ и телевизията „Канал 3“, която я обявиха за Желязна лейди и я нарекоха „истинският президент“. Ще бъде подкрепена от „протестиращите срещу безобразията“ националисти.

Ще бъде подкрепена от „задкулисието“, чието съществуване отрече. 

Ще бъде подкрепена от (комунистическите) служби за сигурност, чието обругаване категорично не прие, защото „спрямо тях преходът бил извършил много грехове“. Ще бъде подкрепена от УНИБИТ, чиито докторант е. Ще бъде подкрепена от Ордена на Тамплиерите на Йерусалим, чийто Рицар на 2015 година е.

От кого ще бъде подкрен десният кандидат-президент? И кой изобщо ще е той?

Десните нямат много време за мислене и по двата въпроса.

*Калин Манолов е журналист с над 25 години опит в радио, телевизионни и печатни медии. От 2011 г. е автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо“ по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всяка неделя от 11.00 часа. Председател е на УС на Института за свободен капитализъм „Атлас”. Издател е на български език на трудовете на Айн Ранд и други философи на свободата.