Най-тежкият провал очаква Слави - когато лъсне образът на господаря му

Цветанка Андреева, политолог

Ставаме свидетели на поредната заявка на Слави Трифонов да се прехвърли на политическия фронт. Той натрупа опит от горчиви уроци, но явно те не го отказват, а само ще коригират стратегията на евентуалния му успех.
Отсега е ясно, че след провала на дългоoчаквания сблъсък с обекта на голямата му омраза, Слави ще избягва терена на политическите дебати и ще се ограничи само в сферата на шоуто. За дискурса на реалната политика Слави няма нито език, нито нерви, нито сърце. След публичната битка с Бойко Борисов стана ясно кой е силният и кой може да прави едновременно шоу и политика.
Затова оттук нататък  Слави ще „хваща“ определени обществени нагласи и ще прави от тях „собствено виждане“ на езика на хумора и популярната чалга.
Слави и екипът му отдавна тичат в 

опасната писта на популизма, 

който  изстрелва във властта, но който не ражда нищо полезно освен личната консумация на тази власт.
Слави бавно научи две истини: Първо, да не бърза и да избира само подходящи моменти, така че да играе само на комфортна негова територия – скечове и концерти. Второ, да не позволява да го вкарват в политически дискусии – там той и хората му са компрометиращо слаби.
Слави има и две огромни слабости. Първата е, че не е нов за аудиторията. Той е по-скоро износен образ на уморен шоумен, отколкото ново лице. Трудно ще надтича амбициозните млади устати популистчета, готови да се спазарят с всеки на не особено висока цена. След битката му за мажоритарност в изборите и политическите ангажименти се оказа, че и той не може да привлече качествени личности. Кастингите му явно са пълен провал. Такива формати събират само хора с болни амбиции. Ясно е, че лидерите, родени със заложба за политика, не ходят по чалга-кастинги. Тях Слави няма къде да срещне. Затова разчита само на сценаристите си, които безспорно са умни и атрактивни критици, но са разпознаваеми единствено на жаргона на телевизионното студио.  Извън блясъка на камерите - са хора с празни и неумели тези.

Слави и сценаристите му са във възрастта на консерваторите, а не на бунтарите

Трифонов с тузарския си образ трудно ще поведе социално недоволство и обществени бунтове срещу статуквото по образа  на „жълтите жилетки“ в Европа. Стабилните икономически показатели в държавата не позволяват хората да бъдат изведени на улицата с политически искания. Само безплатната чалга може да блокира масово Орлов мост, но лириката на Слави вече не е социално адекватна. Той не е бунтарят от мазето – критикуващ властта, а бетонирал се в статуквото на халтурата мъж  – вече без опашка и протрито кожено яке. 
Втората му слабост е, че бързо ще се компрометира, след като стане ясно кой го финансира и кого обслужва. А тези отговори ще са лесни. Публичността на социалните медии вече позволява разобличаване, което разнищва всеки политически проект. Разследванията на лицата от политиката вече са опасно разраснала се мода, в която Слави вероятно ще потъне бързо – имоти, апартаменти, всякакви компрометиращи връзки. Той е човек с дълга биография, което за българската политика е равнозначно на множество компрометиращи лични истории.
От шоубизнеса можеш да се оттеглиш, но 

за лошите актьори краят в политиката винаги е провал

По-важният въпрос ще е КОЙ обслужва политическия проект на Слави? Отговорът, дори и все още без конкретика, ще води в една позната посока. Зад бомбастичните политически проекти на популистите винаги стоят милионите на олигарси. Популистите са временни слуги, не господари на политическа воля. Те обират протестен вот, за да го подарят за инструмент на нечие чуждо влияние. 
Разбрахме го по финансирането и знамената на италианските популисти, вероятно скоро ще го разберем и за украинските. Френските отдавна вече не могат да го скрият. Следователно и за Слави най-тежкият провал ще е образът на господаря му – тогава хората ще осъзнаят, че 

дават гласа си не за бунта, а за дадена олигархия

Така че не всяко шоу е политика и не всеки шоумен е Доналд Тръмп.