Александър Йорданов, Специално за „Faktor.bg”

В речта си пред 73-та Генерална асамблея  на ООН американският президент Доналд Тръмп направи апология на патриотизма. А това ми дава повод да припомня, че в САЩ  над 20 населени места носят името Москва. Има Москва в щата Тенеси, има в Индиана и в Канзас. Първите заселници на канзаската Москва избрали за име на града фамилията на испанския конквистадор Луис де Москосо, но съкратили фамилията на Mosco. Когато обаче чиновниците във Вашингтон е трябвало да издадат разрешение за откриване на пощенска станция в градчето, те сметнали,  че в името има грешка и решили да я поправят добавяки в края едно W. Така се появил град Moscow. В Тенеси пък обясняват, че Moscow означава „между две реки”.  Москва е наистина реката около която е живеело финското племе мокши. А колко са големи двете реки край градчето Москва в Тенеси нямам представа. В Индиана си обясняват Москва като „крава”  (cow), която яде "мъх" (moss).
Когато през 1980 г. в съветската столица Москва трябваше да се проведат летните олимпийски игри те бяха бойкотирани от много спортисти и държави по света, защото СССР, който бе домакин на игрите, бе осъществил военна инвазия в Афганистан.  А добре известно е, че по време на олимпийски игри войни не трябва да се водят.  Но малцина знаят, че малкото градче Москва в щата Канзас, със  своите 228 жители,  тогава е предложило заместващо домакинство на олимпиадата. Но защо давам тези примери? 
Защото в САЩ – страната на многото народности и култури, на многообразието от етноси, нрави, вери и обичаи, живеят и много московчани, т.е. американски московчани. Живеят и руски московчани, т.е бежанци от съветска и руска Москва. Близо 4 милиона са гражданите в САЩ от руски произход. Приемам, че те са забравили за „съветския” си произход. Новодошлите все още развяват руски знамена и изглеждат доста „патриотично” настроени. Впрочем, руснаците мило и драго дават, за да стигнат до Америка, до свободния свят, да учат, работят и живеят в него. Ако не в Америка, то поне в Западна Европа да се курдисат. Ясно е, че тия, които са доплавали или прелетели до САЩ, са днес американски граждани, т.е. американски руснаци  или руски американци. Но чии патриоти са? Според  Доналд Тръмп като част от американската нация те са американски патриоти. Но какво означава руснак – патриот на Америка?  Означава, че за руснаците патриотизмът е синоним на келепира. Защото, що за патриоти са тия, които са си оставили „матушката Русь” и във „враждебната” Америка домашно гнездо са свили? Какво търсят там? А на чия държава са патриоти мексиканците в САЩ?  А американските българи? А български патриоти ли са заселелите се у нас по Черноморието руски „бежанци”? Или са руски патриоти. И как ние да си развиваме патриотизма като у нас „патриоти” развяват руски знамена? 

Няма къде да срещна Доналд Тръмп, за да му кажа, че Америка е необходима на света не защото е патриотична. 

На патриотични държави се нагледахме през ХХ век.  На „велики сили” и „велики нации”  – също. Сърбахме им попарата. Милиони млади хора си отидоха от живота без да го изживеят. Те така и не разбраха колко е хубаво да имаш семейство, деца, да гледаш стари родители. Изгниха от патриотизъм по фронтовете на световните патриотични войни. Защото всяка държава си има своите патриоти. Няма непатриотични държави. Така че Доналд Тръмп чука на опасно отворена врата. Неговият патриотизъм е притоплена манджа от нов готвач. Стара песен с нов изпълнител.  
Няма спор, че Америка е необходима на своите граждани, но не само на тях. Тя е необходима на света, защото:  

„всички хора са създадени равни, те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, а сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.” 

Това е написал Томас Джеферсън в преамбюла към Декларацията за независимостта на САЩ от 1776 г.  Именно свободата, правата и щастието, а не американският патриотизъм, са привличали, привличат и ще продължат да привличат милиони хора по света към Америка. Милиони хора ще продължат да очакват Америка да им помогне да открият своя път към свободата, към гражданските права, към щастието и благоденствието.  С каква надежда само през Втората световна война руснаците са  приемали всяка помощ от Америка? Но защо не оцениха свободата, а след войната продължиха да я карат по старому, по сталински, по диктаторски. Дори си харесваха тоталитарната система. Успяха да я наложат със сила и на други страни.  Истинското „отечество” на нашите комунисти бе Съветския съюз. А кое е отечеството на онези нашенци днес,  които развяват руски и съветски знамена?  

Заради „неотчуждаемите” човешки  права, които диктаторски режими  „отчуждавах”, американците воюваха в горещи и в студени войни. Ето защо съм убеден, че  въпреки внушението на Доналд Тръмп, че е патриотично всеки сам да се оправя в този свят, ще се наложи американците  отново да воюват. Защото техният истински патриотизъм се нарича свобода. Защото все още има самозабравили се  диктатори и авторитарни режими по света. 

Свободата няма „патриотични” и национални граници. За свободата на човека се воюва в целия свят. Борбата за свобода няма почивен ден. Свободата не може да бъде беззащитна. 

На нас, българите, това ни го е обяснил с думи прости още нашият Апостол на свободата Васил Левски. Обяснил го е близо 100 години след Джеферсън, но е важно, че го е обяснил навреме. А дали сме го разбрали говорят следните думи на Пенчо Славейков: „освободените имат повече нужда от свобода отколкото робът”. 

Не може Доналд Тръмп да затвори свободата само в Америка

Нима на „Острова на свободата” не желаят свобода? А  шушу-мушуто със севернокорейския диктатор не бе ли заради свободата?  Сълзите в очите на сирийските майки за какво са – за „патриотизъм” или за спокоен живот, мир и свобода. Накъде искат да поведат света „патриотите” Ердоган и Путин? Нима към свободата? 

Америка е  важна за света не като защитник на патриотични идеи, а като стожер на демокрацията, на универсални човешки ценности, свободи и права. 

 Днес патриоти има под път и над път. И Орбан е патриот, и Джамбазки, и Башар Асад. И Ким Чен Ун е патриот. А Путин нима не е патриот?  Не бе ли той който изпрати смърт за хиляди хора в Украйна? А какви  само „прекрасни” патриоти бяха Хитлер и Сталин?  
Доналд Тръмп не пропусна да посочи  някои от днешните заплахи за човечеството. Откри ги в страни, където още има диктаторски и авторитарни режими. Изказването му в тази си част бе напълно в духа на Декларацията за независимостта, в която и днес четем: 

„Но когато дълга върволица от измами и грабежи, преследващи неизменно една и съща цел, ясно говори за замисъл, предвиждащ да доведе човеците до абсолютен деспотизъм, то тяхно право и техен дълг е да свалят такова управление и да потърсят нови закрилници за своята безопасност в бъдеще.” 
Томас Джеферсън е много по-ясен от Доналд Тръмп. Затова пък ще се запомни предупреждението на Тръмп  европейските страни да отхвърлят зависимостта си от руските енергоносители. В тази част на изказването на Тръмп, макар и да не бе спомената, присъстваше и България. Присъстваше на принципа „думам ти дъще, сещай се снахо”. 

Най-гъсто населеният  град Москва се намира в щата Айдахо. Но Москва има още и в Пенсилвания, както и в Охайо.  В САЩ има и град Санкт Петербург. Той е в щата Флорида. Днес в него живеят 250 000 американски патриоти.  В калифорнийския Севастопол живеят  8 000 американски патриоти. 
В САЩ има градове и с името Волга – в Южна Дакота и Айова. Град Толстой пък е в Южна Дакота. Представям си каква патриотична олелия би настъпила у нас, ако решим да именуваме някое наше, кръстено на терорист градче или селце, на американски град, река, писател. Затова и в патриотична България  градове и села носят имена на национални предатели, но нямаме шанс да имаме своя Вашингтон или Ню Йорк. Няма да имаме и град Хемингуей, защото този американски писател ни е казал, че „човек може да бъде унищожен, но не и победен.”  Или защо да няма град Лондон? Та нали у нас живеем според  Закона на хищниците формулиран отДжек Лондон: 

"Изяж или ще бъдеш изяден"

 Американците са пей сърце народ. Затова и са оставили руснаците да си построят две Русии в САЩ. В щата Ню Йорк има град Русия, има такъв и в щата Охайо.  В САЩ съществуват четири Лондона, тринадесет Берлина, четиринадесет  Атини, по девет  Рима и Варшави, единадесет Парижа. Всички те са създавани от европейски бежанци избягали в САЩ от своите патриотични национални държави, а и от икономическия недоимък. В американските Москва, Санкт Петербург, Лондон, Берлин, Атина, Рим, Варшава и Париж днес живеят, работят, създават семейства американски патриоти. 
А кой живее в София? В София в щата Ню Мексико.  Основал е това градче поповчанецът Георги Белчев в годината на българската независимост – 1908 г. Бил е земеделски стопанин. След него идват Димитър и Иван Костадинови, Ганчо Белчев, Иван Стоянов, Христо Наумов, Коста Димитров, Кольо Илиев, Цочеви, Дойчинови и др. А който не вярва да провери координатите: 36.452°N 103.829°W. 

„Ние отхвърляме идеите на глобализма и подкрепяме доктрината на патриотизма", заяви Доналд Тръмп в речта си пред 73-та Генерална асамблея на ООН. 

И поясни:  "САЩ винаги ще избират независимостта и сътрудничеството пред глобалното управление, контрол и доминация.... САЩ няма да ви казват как да живеете, работите или как да почитате вярата си. Само ви молим да уважавате суверенитета ни в замяна". 
Проблемът е, че свободата е универсална, глобална идея. Патриотизмът е винаги национален.  Да бъдеш свободен човек в свят на свободата е щастие. Да бъдеш патриот в свят на несвободата е нещастие. Защото може да се окаже, че обичаш не родината, а нейните рушители. Кои бяха тези нашенци, които „обичаха” комунистическа България управлявана и владяна незаконно от „престъпната организация” БКП?  Какво „патриотично” имаше в крепенето на нацисткия или на комунистическите режими? Що за „патриотизъм” е да те управлява Саддам Хюсеин или Тодор Живков? Нима нацистите не бяха „патриоти”? Но можем ли да ги наречем свободни хора? 

Истинският патриотизъм може да цъфти само на почвата на свободата.

Патриотизмът се доказва чрез свободата 

„Молбата” изречена от Доналд Тръмп – да се уважава „суверенитета”,  би трябвало да означава уважение към свободата. „Глобалното управление, контрол и доминация” са несъвместими не толкова с патриотизма, колкото с идеите на свободата. Но нима антидемократичните и антилибералните, т.е. антисвободолюбивите доктрини, не са също глобални в своите претенции за доминация? Нима нямат амбицията да „контролират” мисленето и поведението на „поданиците” . Защото там където свободата не е универсална, не е доминираща ценност, там няма граждани. Има „поданици” и пушечно патриотично месо. Затова и двете големи войни през ХХ век избухнаха от прилив на патриотизъм и национализъм. Това бяха глобални войни, милитарен глобализъм.  В този контекст президентът Тръмп постави верен акцент като отправи призив да не се бяга от „своите родини”, а да се вложат усилия те да станат „велики”.  Проблемът е, че Тръмп спря дотук. А трябваше да продължи: и  „по-свободни”!  Защото бежанци ще има докато съществува светът на несвободата. Движението на бежанците е мъчителен преход от несвобода към свобода. Бягство от  земята на тиранията към земята на свободата. Факторът, който тласка милиони хора към света на свободата не е само икономически. Живот се живее и с много, и с малко. Но животът не е живот, когато няма свобода. 

А в речта си Доналд Тръмп сякаш забрави за свободата! Забрави и за правото на живот и щастие.  Забрави Тръмп за смисъла на живота. Освен, ако не приемем твърдението му, че Америка ще помага на тези, които я уважават. Но свободата и солидарността със страдащите по света са безкористни ценности. Уважението идва след това. След помощта. Но президентът Тръмп мисли за държавите, а моята тревога е за живота на човека в тези държави. За човека, който мечтае и търси път към свободата.  На този човек трябва да се помогне. Как се сменя диктаторски режим без чужда помощ? Нима Америка ще стои безучастна и от своята патриотична камбанария ще гледа сеира как тиранинът „върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен!”?  

Опитвам се да разбера патриотизма на Доналд Тръмп. Вероятно го разбират американските граждани от градчетата с „патриотичните” имена:  Москва, Берлин, Атина, Варшава, Париж, Санкт Петербург, Волга. Но мнението ми е, че в речта на Доналд Тръмп пред 73-та Генерална асамблея на ООН свободата  се чувстваше в клетка. На нея и бе тясно, задушно.  Доналд Тръмп просто забрави за нея. 

Америка е друг свят. Много нашенци стоят пред думите на Томас Джеферсън като пред  непреодолима стена: „Моята родина е там, където има свобода.” Сега се оказа, че не са сами пред нея. И Доналд Тръмп не успя да преодолее стената.