Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Тези дни имах “удоволствието“ да стана случаен свидетел на страстите на българската спортна радиожуналистика и безмерната й тъга по изваждането на Русия от зимните олимпийски игри в Пьончанг. Един от топ журналистите на Дарик Радио отиде толкова далеч в патоса си по отрицанието на това действие на МОК, че заплаши Григорий Родченков с убийство. 
Толкова много му се искало на водещия предаване да гледа Сборная срещу Канада или САЩ, пък МОК така грубо да пренебрегне желанията му.

 Истинската „гад“,

според журналиста, в случая е руският химик, шеф в допинг лабораторията, който разкри на света нечестния начин, по който руските спортисти трупаха медал след медал, и то в дисциплини без никакъв предишен исторически опит. Вместо да си трае, да защитава честта на Родината, този „предател“ взел че се закахърил за някаква там олимпийски принципи само и само да развали хатъра на българския спортен журнализъм.
Хората, които се занимават и коментират спорта, по принцип виждат света по друг начин, по опростенчески - „техни“ – „наши“, „победа-загуба“. Неусетно и естествено стават запалянковци. Като умножиш това с политика и става 

опасен микс от екстремизъм,

който е не само недопустим, но и в нормални общества престъпен.
Няма да спестя името на предаването и радиото – Дарик и Спортно Шоу „Гонг“, но не са само те. Не бих обърнал внимание на поредната изцепка на водещ. Волгин вдигна летвата толкова високо, че дори заканите вече не се смятат за екстремизъм. Но в този случай имаше зловещ контекст и индикация за словесен тероризъм. Както казах - няма смисъл да се спори с запалянковци. 
Всеки, който е минавал покрай запалянковските сбирки пред Банята, знае за безмислената енергия, която кипи в доказване на глобално значими теми като това през коя година, с кой крак еди кой си вкарал гол точно в 82-ра, а не в 83-та минута. Има микрофон журналистът, паднало му е да обработва общественото мнение. Чувства се звезда, няма лошо.
Но се очаква от него да даде контекст на случващото се, да разкаже предисторията на този финален акт на МОК, логиката и ескалацията на ситуацията, паралелно с разкритията и реакциите на спортната общественост по света. Да беше казал, че редица спортисти бяха се заканали да откажат участие, ако руските спортисти участват. И най-вече какви са били алтернативите и последствията от тях за МОК.
Да припомним, че никой, дори хората в Кремъл, не смятат шефа на МОК за антируски настроен. Напротив. Не случайно Владимир Путин предпочете да заеме нисък профил и да не реагира. Просто МОК нямат  някакъв друг вариант освен забраната. Проблемът не е само и толкова в това, че отделни спортисти са взели допинг и по този начин са убили идеята за честно състезания. Това става постоянно и вероятно ще става и в бъдеще. Проблемът е, че спечелването на Зимните олимпийски игри в Сочи е поставена като политическа задача от руското държавно ръководство, което организира допинговата операция и включва в нея руските специални служби. МОК санкционира държавата Русия, която 

спонсорира, финансира и организира допинга и го превръща в държавна политика
 
Руските спортисти, които са участвали в тази схема, също носят своята отговорност. Не само защото получиха огромни материални стимули и изгоди за тези медали, но и защото се съгласяват на подобни манипулации. 

Както казах, бях готов да приема още един Волгин в ефира. Не е приятно, но не е фатално. Но разпаленият пред микрофона Томислав Русев преминава всички мислими и немислими „червени“ линии, като атакува грубо и преднамерено Григорий Родченков - човекът, благодарение на който света узна за мафиотските методи на Путин, и го заплаши с убийство, както убития с полоний критик на Путин Литвиненко.

Пиша тези редове с надеждата, че спортните ни журналисти ще си свалят запалянковските очила и ще загърбят политическите си предразсъдици, като претеглят и преосмислят ситуацията с допинга, с нечестните методи и държавните политики, като информират балансирано слушателите си преди Зимните игри. И аз искам да гледам битки по спортните терени, включително и с участието на отборите и състезателите на Русия, защото спортът действително трябва да се освободи от политика. Именно това прави решението на МОК – опитва се да лиши руското ръководство от възможността 

да прави политика чрез спорта

Не си спомням някои от сега възмутените да реагира, когато руски състезатели печелеха „на едро“ медали в бобслея, дисциплина, в която нямат никаква традиция и история. 
Сляпото русофилство в средите на спорната журналистика не тр+ябва да изненадва –българския спорт и журналистиката, която го отразяваше, дълги години изповядваха ценностите и ползваха технологиите на печелене на медали на по-големия брат.  
Ефирът ще издържи всякакви крайности и глупости. Но да се слави убийството на Литвиненко и заплашва със същото друг беглец от режима на Путин и то по българско "национално" радио като Дарик - ми идват в повече. Ментално и ценностно тези хора никога не са напускали Съветския съюз, въпреки промените и новите ни членства в ЕС и НАТО.