Провалът на опита да се установи открита полицейска диктатура с назначаването на Дилян Пеевски накара управляващия режим да премине към установяване на пълзяща диктатура, коментира на страницата си във Фейсбук политологът Огнян Минчев. Според него всеки ден имаме свидетелства за това.
Всеобхватният контрол върху институциите (с изключение на Президентството), грабежът в администрацията и поставянето в силовите институции само на "наши хора" се съчетава с брутални опити за монополизация на цялото публично пространство. Репресиите и предстоящото закриване на НЦИОМ водят до реална заплаха за монопол върху публичната социология - изследванеията на общественото мнение. Бесният вой на властовата глутница срещу президента Плевнелиев е все по-гръмогласен - той за зла участ е единствената прилична - демократична фигура, представляваща днес България. В днешната Неделя 150 по БНР отново бе демонстрирано, че там където са журналисти като Лили Маринква трудно може да се говори за "обществена медия". В разговора си с Румен Петков Лили Маринкова съзнателно и целенасочено изрече неистини и премълча изговорени в ефира пред нея лъжи. Маринкова не знае кой е организирал вечерята "ифтар" в Пловдив с участието на президента. Ние всички знаем - Главното мюфтийство я организира. Маринкова смята, че отговорност за тази вечеря поема "протоколът на президента". Ако политически журналист от десетилетия като Маринкова не знае, че в България има единен държавен протокол в рамките на МВнР - може би трябва да смени попрището си. Навлизаме в сезона на големите лъжи. Не бива да спираме да ги разобличаваме, предупреждава политологът.
Още от Лачени цървули
Задава се кръстопът
Пъплим по земното кълбо и се налага да пресичаме нерегулирани кръстовища, да изчакваме бариери, а който сбърка прави наказателни обиколки от един-два века
25 октомври: Да си купим свобода или да подарим цялата власт на „прогресистите“?
Който иска България да остане европейска демократична страна, с национален интерес, гарантиран от членството ни в двата мощни клуба НАТО и ЕС, с перспектива за бъдещето на децата ни - изборът е тандемът Гюров-Кандев
Парадоксът "Български народ"
Парадоксалното на парадокса, е че, той (българският народ) не е в състояние да излъчи смислена интелигентна опозиция и отхвърля всякаква идея за меритокрация