Андрей Пионтковски, Радио Свобода

Санкциите срещу режима на Кремъл, наложени главно заради агресията му срещу Украйна, са в сила от почти четири години. Руската суровинна клептокрация е в стагнация от  2010 г. насам и не е способна да намери полезен ход за своето по-нататъшно развитие.  Санкциите, които ограничават достъпа до външно финансиране и западните технологии, изострят този проблем. В тази връзка сривът на икономиката може да настъпи много по-бързо, например не за 6 години, а за 3 години. Теоретично това е притеснително, но по никакъв начин не се отразява на сегашното поведение на управляващите в Кремъл.
Още повече, че пропагандата на Кремъл доскоро блестящо се справяше със санкциите, превръщайки денонощно 

в телевизионен наркотик националната гордост,

 арогантността и победобесието – бездушният Запад напразно се опитва да унижи и да спре неудържимо надигащата се Велика Русия, която бе поставена на колене. Нещо повече, управляващият елит, който създаде този опиат, за да упоява масите, го консумира в изобилие, давейки в него болезнения си комплекс за малоценност.
Но в хибридната информационна война за сърцата и умовете на руските граждани, се оказа, че мръсната игра бе спечелена от кремълската клептокрация, създавайки своите „чудеса на Марн и Висла“. Да го наречем „чудо на потомците“. Уинстън Чърчил отново ще се окаже прав, заявявайки, че американците със сигурност ще намерят правилното решение, след като са опитали всичко останало. Като се има предвид, че едно десетилетие руската опозиция призовава за борба с прането на незаконните руски пари в САЩ, на 6 април американското  Министерството на финансите най-накрая замрази активите на 24 представители на Путиновия "елит". 

Драмата е в това, че вече повече от три седмици пропагандата на Кремъл не може да избере "правилния" тон, за да отговори на санкциите от 6 април, а напротив, изпаднала е в състояние да буксува, правейки постоянно политически и психологически грешки. Санкциите, казано най-общо и дори не точно санкциите, а просто рутинното прилагане на отдавна съществуващото законодателството на САЩ нанесе болезнен удар върху най-уязвимите структури на системата на властта на Путин. Нашето духовно каляване, това което създава сцеплението в руското общество, почива на два задължителни постулата на вярата: има олигарси, които ограбват държавата и национален лидер в продължение на 18 години, който води методична борба с тях и техните западни покровители. В този крехък когнитивен дисонанс страната живее през всичките тези 18 години, което, разбира се, е изключително технологично постижение на националното социално инженерство.
Сега нека разгледаме стъпка по стъпка как тази спойка между общество и власт се унищожава систематично и  последователно от самия Кремъл. Първата спонтанна реакция на управляващите към прессъобщението на американското Министерство на финансите на 6 април беше възмущение от жестокото нарушаване на свещеното право на частна собственост  на олигарсите в руския бизнес, осигуряващи десетки хиляди работни места на обикновените американци; внасяне в руската Думата на Закона за контрасанкциите срещу САЩ; изявления на високопоставени служители за готовността им да изплатят от руския бюджет финансовите загуби на 24-мата осветени и компрометирани от САЩ момченца олигарси. Но това са едни лица, които са ужасно далеч от хората и живеят, без да чувстват съпричастни към тази страна. Те обаче незабавно се хвърлиха към първата опора на нашето сакрално национално съгласие. Чиновници и бизнесмени, които безскрупулно са ограбвали народа, 

отмъквайки  $ 1,000,000,000,000 в САЩ,

 никога в името на народа няма да ги превърнат в капитал за руския бизнес.
Под заплаха е поставена и втората ни опора - безкористната вяра в баща на нацията, безкомпромисния борец срещу корупцията. Ако Министерството на външните работи, Държавната дума, правителството защитава ограбения народ от олигарсите, защо Владимир Владимирович мълчи?! Къде е Путин? Путин мълчи по този въпрос досега, което е характерно за него в трудни ситуации. Но на 8 април, двама висши служители на правоприлагащите органи -  главният прокурор Юрий Чайка и председателят на Комисията за разследване  Александър Бастрикин, предложиха радикално различна гледна точка за действията на САЩ и сходните с тях планове на британските власти във връзка с частните руски активи, които са под юрисдикцията на Обединеното кралство. 24 руски топбизнесмени (според Министерството на външните работи и Държавната дума) за Чайка и Бастрякин се превърнаха в престъпници: "Тези хора разполагат с огромни богатства, които са изнесли в Съединените щати, във Великобритания.  Е, поне могат да бъдат блокирани техните сметки, а те – да бъдат върнати тук. Разстрели няма да има и  слава Богу ".
Тази нова позиция (неочаквано прекалено ласкава за действията на САЩ и Великобритания) беше посрещната в социалните мрежи много по-доброжелателно от очакваното, но в същото време е отражение на фаталния удар върху политическата стабилност на режима. На първо място, това засяга фигурата на нашия главен непремирим борец срещу корупцията. Всички тези 24, наречени от Чайка и Бастрикин 

престъпници, са хора, близки до Путин,

 а 4-ма от тях са всъщност членове на неговото семейство: зетът   (или бивш зет) Кирил Шамалов; личният му бодигард – генерал Виктор Золотов, с 25-годишен стаж в армията; синът на неговия приятел от детството и особено близък партньор Аркадий Ротенберг, и накрая, най-важният, личният ковчежник на Путин -  едноличният собственик на "Сургутнефтегаз" Владимир Богданов.
Освен това, обявайки съвсем справедливо за престъпници измамниците от първата група, включени в списъка на американците от 6 април, Чайка и Бастрякин в аванс обявяват за престъпен целия криминализиран руски политическия елит, финансови подробности за когото постепенно ще бъдат осветени от засекретената част в " Кремълския  доклад" в следващото прессъобщение на Министерството на финансите.
Така че санкциите на 6 април за пръв път предизвикаха объркване, смут и дори разкол в Кремъл. Променени бяха две диаметрално противоположни позиции по отношение на санкциите, което се оказа дори разрушително за ключовата идеология на режима. Това очевидно разбраха в Москва, затова темата за санкциите, обявени на 6 април в САЩ, и реакцията към тях, беше съзнателно замазани.
Последвалите неща са още по-изненадващи. Правителственият законопроект за контрасанкции неочаквано беше оттеглен от Думата. Всеки разговор за обезщетение на потърпевшите олигарси на руския бизнес бе прекратен. Нивото на антиамериканската истерия беше рязко свалено по време на телевизионно шоу. Очевидно Доналд Тръмп беше инструктиран да говори изключително в положителна посока. Неговото писмо до посолството на Русия от 15 април, с което информира Москва, че отлага по-нататъшни санкции за обозримото бъдеще, предизвика ново експлозия на трампнашизъм в Русия. След шока от 6 април, на който руската клептокрация не намери адекватен отговор, изведнъж видя светлината в края на тунела. И сега момченцата живеят  в трепетно очакване към кого ще насочат стрелите си Тръмп и Путин при налагането на нови санкции. 
Тръмп, разбира се, ще се опитва да спира санкциите, както направи на 15 април. Но той не може да противодейства на единодушното мнение на американския политически естаблишмънт, камо ли да бъде в състояние да противостои на ентусиазма на по-голямата част от руското общество. Да, да! Поразителният и  парадоксален ефект от санкциите от 6 април (замразяване на чуждестранните активи на руския елит) се състои в това, че те горещо се одобряват от огромното мнозинство на руското общество. Провалът на кампанията за солидарност с олигарсите в руския бизнес, радикалните изявления на Чайка и Бастрикин всъщност са адекватно отражение на мнението на народа.
Посланието от Вашингтон от 6 април в действителност се оказа много точно и ефективно, разбивайки установените стереотипи. "Ние не се противопоставяме на Русия и руския народ. Нашият конфликт е с руската клептокрация, ограбила народа си и изпрала  огромен финансов ресурс на наша територия. Ние възнамеряваме, опирайки се и спазвайки нашето законодателство, да замразим сметките и вноските на корумпираните руски бизнесмени и служители, и в подходящия момент да върнем парите на руския народ, на когото принадлежат. "
По управляващата върхушка (от 100-200 семейства) ще бъде нанесен съкрушителен финансов удар – като се започне с процеса на конфискация на откраднатите 1 000 000 000 000 долара. Единствената перспектива, която ще имат, ако останат на Запад, е да гълтат праха в някои американски (и британски) кораб. Ликвидиран ще бъде социалният договор на мафията с Кремъл - лоялност към кръстника срещу неговите гаранции, че ще бъдат запазени техните активи на Запад. За какви гаранции обаче може да става дума, когато между Путин и Запада няма близост, точно обратното – официално му е сложен черен печат?!
Към страната като цяло, сигналите са впечатляващо положителни. Това, което се случи в седмицата след 6 април, показа, че решението на Министерството на финансите на Съединените щати донесе всеобщо удовлетворение за милионите обикновени руснаци, което беше изразено дори и от един не толкова обикновен руснак, като г-н Бастрякин:  "Е, поне там вече са “арестували” сметките им и ги пращат вече насам". Що се отнася до "изпращат ги насам”", за руските граждани, които споделят мнението на Бастрикин, осъзнават, разбира се, че откраднатите активи не трябва да се връщат на сегашните управници (на същите тези разбойници грабители), а на първото правителство на нова Русия.

Какво следва?

 Сега, когато се намери ефективна стратегия, органите на САЩ и Обединеното кралство трябва само да спазват стриктно изискванията на собственото си законодателство, като предоставят нова информация за високопоставените руски грабители. Западът прекалено дълго сътрудничеше на клептокрацията в Кремъл, като й даде възможност да изпере парите, заграбени от Русия.

Превод: Faktor.bg