Николай Василев, политолог

След като сключи рамково споразумение с РСК МиГ за ремонт на българските изтребители, лидерът на ВМРО и министър на отбраната, Красимир Каракачанов се нахвърли срещу директорка на детска градина в Момчилград, за това, че на децата са пуснати турски танци и ориенталски ритми по време на тържество. Така се отварял пътя към ада, казал той! (по данни на News.bg).
Никак не е сигурно, кое от тези две негови действия е по-опасно за българската национална сигурност. Но и двете

 връщат България 140 години назад,

 когато тя бе бойно поле между Руската и Османската империя. Нима целта му е да провали целия възрожденски опит да се измъкнем и от двете, за да изградим гражданска нация, част от Западния свят?
Обвързвайки българската отбрана с Русия, в момент, когато и на слепците става ясно, че е обявена Втората студена война, може да има само един ефект – ангажиментът на големите западни сили към България да остане само формалност. 
Истеричното нападение срещу „турските танци и ориенталските ритми“ може да доведе само до едно. Българските турци и мюсюлмани да решат, че България не е тяхната държава. Това много повече от всякакви чужди фондации може да доведе до тяхното отчуждаване и капсулиране! 
Нима като министър на отбраната г-н Каракачанов не знае, че по десетки войнишки паметници у нас са изписани имената на български турци и мюсюлмани, загинали във войните за нашата родина?! Нима не знае, че преди съветската окупация от 1944 година, в българската армия е имало мюсюлмански имами, че за мюсюлманите се е готвело в отделни казани, за да се спазят техните традиции? Нима тези български герои да не са танцували „турски и ориенталски ритми", преди да влязат в бой за България? 
Правели са го защото са знаели, че в България са били пълноправни граждани, а не рая в Османската империя. Били са уверени, че Освобождението на България е освобождение за всички!
Днес в нашата югоизточна съседка арестуват журналисти и хората са в постоянен страх. Турция на Ердоган все повече се отдалечава от светските принципи на Кемал Ататюрк и от демократична Европа. На него все повече са му близки на сърце не само Кърджали, но и много региони на Балканите и в Близкия изток. След окупацията и анексията на Крим, териториалната цялост на никоя страна не е вече  гарантирана.

 Ако не искаме да ни се случи „Кипарски вариант“

трябва да направим поне три неща: 
1. Да се обвържем, възможно най-тясно (политически, икономически и социално) с големите западни демокрации, да ги убедим, че сме „плът от тяхната плът“, така че никога да не ни изоставят в руски, или турски зони. 
2. Да постигнем възможно най-тясното взаимодействие с Гърция по отношение на нашата югоизточна съседка (както и с Румъния спрямо действията на Кремъл).
3. И най-важното – да убедим огромното мнозинство от нашите граждани, етнически турци и мюсюлмани, че България е тяхната държава! Че като граждани на нашата страна и на Европа, те ще имат повече права, (и повече възможност да практикуват и развиват своя език и култура) отколкото като поданици на непредвидими диктатори.
Как можем да постигнем това? 
Нелепи са твърденията на много мастити наши наблюдатели, че НАТО не можело да ни предпази от „Кипърски“ вариант. Ето видите ли, казват те – през 1974 година Гърция беше член на НАТО, но Турция окупира над 40% от територията на... Кипър.
Е да ама, Република Кипър не само, че не беше член на НАТО, но на два пъти отказа отправената й покана за членство! Вместо това покойният президент Макариос често посещаваше Москва, опитваше се да лавира и „балансира“ и всички видяхме какво се случи на страната му. 
В същото време не можем да не си даваме сметка, че ако оставаме само формално членове на НАТО и не се освободим от всякакви зависимости от Русия, ангажимента на Съединените щати, на Великобритания и на всички, в НАТО, които имат някакви реални бойни способности ще бъде сведен до минимум. Имаме всички причини да се опасяваме, че Турция все по-малко ще отговаря на условията за членство в НАТО, но едва ли ще напусне Алианса. Възможно е той просто да се обезсмисли и замени с други двустранни и многостранни, формалини или неформални договорености, в които България да не участва. Тогава наистина можем да бъдем 

оставени на произвола на съдбата

Пълното сближаване между България и Гърция е възможно само след определено геополитическо „наместване“. 
Същината на националните ни катастрофи от началото на 20 век беше, че земите на днешна Македония бяха завзети от Сърбия, южна Добруджа от Румъния, а България изгуби трудно постигнатия си излаз на Егейско море. Ревизията на катастрофата е задължително условие за изграждане на силно балканско сътрудничество. И ето че стъпка по стъпка, ревизията влезе в ход. През 1940 година Румъния ни върна Южна Добруджа. Това създаде условията днес с  Румъния да изградим стратегическо партньорство срещу евентуални „набези откъм степите“. 
През 1991 година Република Македония получи независимост и това е напълно задоволителна ревизия за нас! След десетилетия глупави спорове, с Македония подписахме Договор за добросъседство и приятелство, който дава шанс след още много усилия да изградим взаимоотношения, сходни с тези, които Гърция е изградила с Кипър. Логична следваща стъпка в тази насока ще бъде отслужването на съвместна Света евхаристия между свещеници от БПЦ и МПЦ, независимо колко това дразни Белград, Атина и най-вече Москва. Рано или късно в Белград ще разберат, че така или иначе няма да имат сателит в Скопие, но отказвайки се от опитите за икономическо, политическо и културно проникване там, ще се сдобият с ценен съюзник в София. Тогава между България и Сърбия ще се постигне трайно помирение и сътрудничество.
Всеобхватното сближаване между България и Македония ще спомогне за постигането на трайно сближаване между България и Гърция. 
България разбира се не може да се откаже от правото на суверен излаз на Егейско море. Това е нашият най-важен геополитически императив. То ни вади от т.н. „Хартланд“ сърцевината на Евразия, която обикновено е подвластна на тирания и ни извежда като част от т,н. „римланд“ – световното крайбрежие, на което доминира свободата.
Както съм писал и преди, ние не можем да постигнем суверен излаз на Егея отправяйки претенции. Но можем да получим суверено присъствие и комуникационна линия до него, като предложим на Гърция подобно на Черно море, където те са присъствали в продължение на хилядолетия. Нека да построят нужния за тях петролопровод. Нека се свържат с Кавказ и новия Път на коприната Ние пък освен пристанище може да си направим и наш, собствен газов терминал на Егея... Това „наместване“ няма да отслаби националната сигурност на Гърция. Ще я засили, защото всяко българско правителство оттогава нататък ще разглежда гръцкия суверенитет по цялата полоса от Солун, през Кавала, Александрупулис, та до „Понта“ не като преграда пред Егея (каквато няма да бъде), а като защитен вал спрямо всякакви предизвикателства идващи откъм Мала Азия. Едва ли има нужда да споменавам, че този проект няма шансове, ако „морските демокрации“ подозират, че при някое правителство 

България може да заиграе с Русия

 Страхът, че ще обслужим Русия бе причината така жестоко да ни накажат на Берлинския конгрес. Но да не забравяме, че когато доказахме, че можем, да се еманципираме, постигнахме Лондонския договор за мир от 1913 година. Той ни даде толкова безспорен излаз на Егея, че трябваше да преживеем не една, а две национални катастрофи, за да го изгубим!
Ето че стигаме до третия компонент от мерките, които трябва да предприемем, за да се предпазим от заплахата идваща от югоизток. 
За да сме сигурни, трябва да сме свободни. Трябва да спечелим душите и сърцата на нашите етнически турци и мюсюлмани. Трябва да ги убедим, че не само че не считаме техните етнокултурни особености за заплаха, а напротив – за част от нашето национално богатство. Не само че няма нищо лошо деца да пеят и играят български и турски песни и танци в детските градини. Това е задължително да се случва! Както е задължително президенти, премиери и председатели на Народното събрание ежегодно да скланят глава на Тюркян чешма и да уверяват събралото се множество, че са отвратени от комунистическия режим. От особена важност е те да са искрени! Какво лошо би имало в сградата на някогашната "Бююк Джамия", където днес се помещава Археологичния музей, да направим музей на ислямското изкуство. Нима то не се е развивало по нашите земи от векове? Националната ни сигурност изисква да направим така, че мнозинството от нашите сънародници турци и мюсюлмани да благославят, че са граждани на Българи и на ЕС. Само когато изчезне истерията против изграждането на нови джамии в квартали, където живеят достатъчно мюсюлмани, които се нуждаят от молитвен дом, българските служби ще могат успешно да парират опитите на разни неясни фондации да градят джамии, чийто капацитет далеч надхвърля нуждите на съответната общност. 
Не можем вечно да градим етническия мир върху мантрата, че „бай Иван и бай Хасан“ си живеели спокойно на село. Трябва да убедим Али, внука на бай Хасан, че има същия шанс, като Александър – внука на бай Иван, един ден да стане президент на България. Когато това се случи, нито руската, нито турската пропаганда ще могат да разколебаят Александър и Али от волята им да са част от свободния свят. 
Ужасно е когато български министър на отбраната и лидер на ВМРО (в което в миналото са членували много мюсюлмани) обвързва страната ни с Русия и настройва българските турци и мюсюлмани срещу България! 
Това е пътят към ада!