Владимир Славов

Росен Плевнелиев превърна раздаването на управленски мандати на политическите партии като игра на руска рулетка. Лошото е ,че при нея винаги има фатален изстрел и после много кръв. 

Големият необясним гаф на държавния глава е, че насрочи дата за изборите на нов парламент, а все още предстои на 5 март да връчи проучвателен мандат на ДПС. Нещо схемите му не се връзват, или Плевнелиев допусна конституционен гаф, който всички премълчават и замазват, или крои някакъв друг задкулисен сценарий. Иначе е необяснимо да предрешава едно събитие, което обезсмисля другото. 

Ако допуснем, че обявената вече дата 12 май е крайна и окончателна, държавният глава поставя първо в унизителна позиция ДПС, вкарвайки ги в някаква предварително програмирана игра, според правилата на която те задължително трябва да върнат мандата и да откажат съставяне на правителство.  Тоест, партията на Сокола е някаква марионетка, която се дирижира от „Дондуков” 2, или просто и на ДПС, и на Плевнелиев им дърпат конците от едно и също място. Тогава резонен е въпросът защо изобщо трябваше да се разиграва циркът с третия мантат. По Конституция Плевнелиев не е длъжен да връчи такъв. 

От друга страна, не е изключено на 5 март Лютви Местан да не откаже веднага офертата за съставяне на правителство, а да  си тръгне, обещавайки, че ще проведе консултации в законния срок. Типично в стила на Ахмед Доган е да направи такъв философски прочит на руската рулетка. Това разиграване само ще нажежи страстите на улицата, а не се знае накрая дали ДПС няма да реши да състави и правителство за 4 месеца, и да се опита да го прокара през парламента.  В народното събрание дремят много скрити интереси и на никоя от калинките там не и се ще да се раздели с 3 бона заплата и да се върне на село като господин или госпожа Никоя. При тази ситуация предварително обявената дата 12 май се компрометира и по всяка вероятност може да се наложи да се промени.

От тези нелогични упражнения, независимо дали са случайни или добре планирани губи единствено авторитетът на държавния глава, който и без това вече е доста разклатен. Плевнелиев затвърждава усещането, че е нерешителен, обтегаем, задкулисен и даже неясен пред категоричните искания на улицата. Не е изключено зреещите нови протести да се обърнат именно към него. 

Ако направим една бегла справка на поведението на президентската институция при подобни ситуации, ще установим категорично, че  предшествениците Желев и Стоянов са действали доста по категорично и държавнически:  с един указ обявяват разпускането на парламента, защото  всички шансове за създаване на правителство са изчерпани, назначават служебен кабинет и насрочват датата за избори. Така постъпиха при създаването на служебните  кабинети на Ренета Инджова и Стефан Софиянски. Сега обаче Плевнелиев се омота като пате в калчища.

Чисто исторически на 5 март за трети път партията на етническите турци в България (за 23 г. ДПС не може да преодолее етническата си предопределеност, б.р.) ще получи мандат за съставяне на правителство. Последните два и до днес носят горчив спомен на българите. Първият път е през 1993 г., когато президентът Желев пусна на терена правителството на проф. Любен Беров с мандат на ДПС. То стана символ на мутринските групировки, нечестна приватизация, бизнес без правила и начеване на мафията между политици и икономически интереси. За втори път звездата на ДПС изгря при президента Георги Първанов, който след проваления мандат на БСП, през 2006 г. даде право  с мандат, връчен на Ахмед Доган да се създаде Тройната коалиция. Тогава родолюбиви политици са молели и предупреждавали Първанов да не прави този правителствен експеримент с етническата партия и да го връчи примерно на БНС, но той е отказал, защото вече се е чувствал сценарист на мащабен проект. Споменът от тази власт също е печален – спрени еврофондове, корупция по всички етажи, Станишев превърнат в марионетен премиер, управляван дистанционно от Първанов и Доган, който разпределя порциите в държавата.

Сега Плевнелиев допуска за трети път тази грешка, превръщайки ДПС в мандатоносител, без да е задължен по закон да го прави. Явно политическата класа има някакъв скрит комплекс и страх да не я обвинят в национализъм и етническа нетолерантност, подминавайки ДПС. По-опасна обаче е символиката, която улицата и националистически групи могат да разчетат. Първоначално Лютви Местан трябваше да получи мандат в петък 1 март. В късния следобед на 28 февруари обаче от канцеларията на държавния глава разпространиха неочаквано съобщение, че процедурата се отлага за 5 март. Кое наложи корекцията и какво се крие зад нея? Опасен сценарий, който за сега е париран, но частично. Ако връчването на мандата се беше осъществило в петък, Местан можеше да забави връщането му за другата седмица и така реално държавата щеше да чества Трети март в капана на ДПС. Така президентът и държавата щяха се окажат в конфузна ситуация на самия национален празник. Това щеше да нагнети напрежение, защото без да се самозалъгваме предразсъдъците между българи и турци съвсем не са останали в миналото. Напротив, някой майсторски ги експлоатира 23 години. А и Доган има за какво да си връща на политическата класа – първо му спретнаха атентат, а после го обвиниха в поръчител на убийство.

Изпитанията обаче предстоят и след честването на 135-годишнината от освобождението от турско робство. Като подарък  ДПС ще получи правото да състави кабинет. И цялото заиграване става в един особен момент, когато пожизненият лидер на партията Ахмед Доган е обвинен като поръчител на убийството на български премиер. Колкото и да е спорна заплаха все пак я има и бе изречена директно в парламента. С този мандат реално някой преекспонира чувства и насторения към ДПС, и явно се търси конфликт, който може да се окаже много опасен за гражданския мир. Плевнелиев обаче като глава на нацията трябваше да успее в аванс да разчете тези знаци и да приложи друга тактика.  Още повече, че Синята коалиция обяви, че е готова да получи мандата и да състави експертно правителство, което при работещ парламент ще може още в рамките на месец да реши много от проблемите на протестиращите на улицата. Сините обаче са извън сметките на „Дондуков” 2, защото Плевнелиев еднолично решава, кой ще е в отбора и кой отпада. По същата логика -  избирателно, президентът  събра и хората на консултативния съвет в петък, игнорирайки сериозни представители на гражданския сектор, включително и самите протестиращи, за сметка на стари муцуни и олигарси, на които вероятно е задължен. Утре никой няма да му повярва, че е подведен, защото както казва народът „кьорав карти не играе”. Страшното е, че руската рулетка, която разиграва превръща всички в жертви.