Д-р Стивън Бланк*, Thehill.com

През февруари министрите на отбраната на НАТО свикват конференция, а през април подобна среща ще имат и външните министри. Тези срещи трябва да преосмислят 

значението на Черно море и стратегическото значение на Балканите,

 особено в светлината на последните събития. 
Тези събития включват неотдавнашния инцидент в Керченския пролив, разкритията на подкрепяните от Русия преврати в Македония, Гърция и Черна гора, за да се попречи на правителствата в Подгорица и Скопие да се присъединят към НАТО и да постигнат мир със своите съседи. В същото време Москва редовно поставя под руски заплахи крайбрежните държави на Черно море, които са членове на НАТО. Тези заплахи подчертават неотложната необходимост от засилване на възпиращите действия срещу Русия на Балканите и Черно море, и подпомагане на Украйна да се защити от агресора.
Много актуални доклади подчертават руската заплаха за балтийските държави и Полша и необходимостта от укрепване на силите на САЩ и НАТО там. Безсмислено е да се отричат тези заплахи. Но акцентирането само върху заплахите в Балтийско море, без да се споменава Черно море, оставя дълбоко погрешното впечатление, а именно, че държавите на Балканите и Черноморското крайбрежие са по-малко важни за НАТО, заради това тяхната защита срещу руските заплахи е още по-неотложна. 
Но тези заплахи за държавите от черноморския региони и на Балканите са не само реални, а вероятно и по-очевидни предвид укрепването на Русия в Черно море и усилията на Кремъл да подкопава балканските правителства. Всъщност руските заплахи тук са по-мащабни и по-трайни отколкото на Балканите. Както Елизабет Брау съвсем скоро отбеляза, 

най-новите руски военни заплахи произлизат от морето, не от сушата

 Също така Москва използва всеки невоенен инструмент в своя арсенал, за да ескалира напрежението сред сърбите и мюсюлманите в Сърбия и Босна. Нейните сили провеждат полети над Румъния и заплашват румънските енергийни платформи в Черно море, като същевременно се опитват да ерозират политическите партии в България и на Балканите. 
Всъщност Москва, освен че непрекъснатото трупа  военни сили в черноморската зона, изпрати там арсенал с ядрено оръжие в явните си усилия да сплаши европейските правителства. В същото време в Унгария, съюзникът на Москва, а защо не и клиенетелистка държава, се възражда унгарският национализъм срещу Украйна и Румъния в напразен опит да направи за Путин това, което направи за Хитлер през 30-те години на миналия век, т.е. да дестабилизира региона, преследвайки някаква нейна националистическа фантазия. 
В тези множество заплахи дори не се споменава за незаконните облитанията и заплахи за НАТО и украинските кораби в Черно море и в украински води,  като незаконните блокади и актове на пряко пиратство, на които станахме свидетели в Керченския проток и Азовско море.

Макар че НАТО обяви своя ангажимент да предотврати превръщането на Черно море в руско езеро, усилията и разполаганията му в тази част на света са твърде 

недостатъчни и закъснели

 Непрекъснатите руски пробиви и заплахи задължават НАТО и ЕС да обединят усилията си за укрепване на демократичните сили на Балканите и по Черноморското крайбрежие. Няма съмнение, че както НАТО, така и ЕС разполагат с достатъчно икономически и военни способности да разгърнат силите си и възможностите си да инвестират необходимия политически ресурси в тези страни, за да поддържат и укрепват тяхната стабилност и сигурност. Това, което липсва сега, е политическа воля и предстоящите министерски срещи предоставят отлични възможности за възобновяване на политическата воля за възпиране на Русия и за сериозно противодействие на нейните заплахи.
Както НАТО, така и ЕС трябва да признаят, че именно в тези територии виждаме най-голямото руско военно натрупване, а не в Прибалтика. Когато руската заплаха е реална и е придобила нови измерения, като подкопава суверенитета на Беларус, опитвайки се да я направят част Руската федерация, НАТО и ЕС са достатъчно големи и разполагат с достатъчно ресурси, за да осъществят по-ефективно противодействие, включващо сухопътни, морски и въздушни сили в тази област. 
Подобно разполагане - както в политико-икономическата, така и във военната сфера-  ще увеличи устойчивостта на тези общества и ще покаже  съпричастността на НАТО, като по този начин ще даде възможност на тези правителства да отблъснат многостранните агресивни политики на Русия. 
На базата на предишни ангажименти НАТО и ЕС имат възможност да демонстрират своята сплотеност, да засилят жизнеността и устойчивостта на местните власти, оценявайки реално имперските амбиции на Москва в балканския и черноморския район. Обратно, неспособността да се приеме сериозно руската заплаха, ще изпрати на Москва посланието, че Русия може да удвои агресията си в тези региони, оставайки безнаказана за своите действия. По тези причини нито НАТО, нито ЕС, нито САЩ не трябва да пропиляват своите задължения и възможности. Инвестирането в сигурността на правителствата в  страните от Балканите и Черноморския регион не само е тяхно морално право, но и стратегически дивидент в по-далечно бъдеще.

*Д-р Стивън Бланк е старши научен сътрудник в Американския съвет за външна политика, който се занимава с проблемите на геополитиката и геостратегията на бившия Съветски съюз, Русия и Евразия. Той е бивш професор по руски изследвания на националната сигурност и разузнава в Института за стратегически изследвания на военния колеж на американската армия. Той също е бивш сътрудник на Макартър в Американския военен колеж.

Превод: Faktor.bg