Николай Василев, политолог

Сред многото политически проекти, които периодично заливат нашия политически живот, т.н. „професорско движение“ на Божидар Димитров като че ли оставаа почти незабелязано. Но то се опитва да презареди бомба, която исторически е нанесла огромни щети на България. Неотдавна професор Димитров споменa, че подобно на Слави Трифонов, той също подготвя референдум, но само с един въпрос: Подкрепяте ли промяната на формата на управление на България в президентска република.
Идеята не е никак нова. Покойният президент Желю Желев, си лягаше и ставаше с нея през втората половина от своя президентски мандат. Тогава малцина му обърнаха внимание. Но Божидар Димитров е историк и добре познава порочния цикъл, от който България вече век не може да се измъкне. А той уви, увеличава шансовете за успех на "професорското" начинание. Не се ангажирам с предположение, дали професор Димитров осъзнава 

катастрофалния за страната ефект

 от подобна стъпка.
Какъв е порочния цикъл на българското общество?
Всеки път, когато българският народ се освободи от поредното робство, той приема демокрацията с отворени обятия. Учредителното събрание в Търново утвърждава една наистина либерална конституция. Още през 1880 година се стига до смяна на властта след провеждане на избори. През 1990 година атмосферата невероятно прилича на тази в Търново през 1879! Разгорещените дебати се пренасят от парламента в кръчмите, дори в домовете.
Но когато опре до изграждане на професионална администрация, до налагане на върховенството на закона, българският народ обикновено не се справя по най-добрия начин. С прискърбие трябва да констатираме, че след Освобождението България се справя значително по-добре отколкото след 1989 г. Армията, която се изгражда тогава е на световно ниво – през войните се сражава не само с турци, гърци, сърби и румънци, но и с руснаци, англичани и французи и не рядко излиза победител. Училищната система гарантира прилично образование за всички. Без да трябва да плащат за частни уроци, децата, включително в малките села придобиват грамотност, познания за света способност да комуникират на руски и френски. Но и тогава, както и сега функционирането на демократичната държава се задъхва и с течение на времето демокрацията започва да се разглежда като инкубатор на партизанщина и корупция. Идеята, че България трябвало да се управлява от „умни“ и „реализирали се“ хора, набира сила.
Тогава това доведе до

катастрофа

 „Безпартийният“ режим установен не без обществена подкрепа през 1934 г. сложи край на демокрацията в България и постепенно доведе до концентрация на цялата власт в ръцете на царя. След неговата мистериозна смърт през 1943 г., страната се превърна във влак без машинист и стана лесна жертва на съветската агресия през 1944 г.
Днес последствията от „президентска република“ могат да са също толкова трагични.
Какви са основните аргументи на привържениците на тази форма на управление? 
Това, което апологетите ѝ обещават, е засилване на държавата, на административния капацитет и намаляване на корупцията. Президентът щял да може да назначава и уволнява министри. Следователно нямало да е зависим от парламентарни групи и няма да е принуден да „търпи безобразия“. Но те не казват какво ще се случи, ако президентът и приближените му безобразничат?
Идеалът на привържениците на „президентската република“ е популярната напоследък в цяла Източна Европа концепция за „нелибералната демокрация“.
Дори да приемем, че президентът бива наистина избран от народа след честни избори, а не, че  взел в ръцете си цялата власт, ще я използва, за да бъде преизбран, или да си посочи наследник. Президентската република означава, че „победителят взема всичко“ и може да управлява в унисон с разбиранията на своите избиратели, без да се съобразява с „капризите“ на тези, които имат други разбирания и ценности.
Коя група избиратели би обслужила евентуална президентска република. По всичко личи, че авторите на проекта търсят социална база сред хората които: 
1. Мислят, че при „социализма“ не било толкова лошо (и офицерите от Държавна сигурност служили на България). 
2. Са убедени, че няма защо да се „дръвчим“ на Русия, независимо дали тя безобразничи на международната сцена и се държи отвратително с България (колкото и срещи „с връзки“ или „без връзки“ Първанов и Станишев да провеждаха с президента Путин, руския пазар не се отвори за български стоки, ама според тези хора, ние сме си виновни...). 
3. Искат да се върне казармата. 
4. Убедени са, че етническите малцинства трябва да „си знаят мястото“, а не например да искат втора джамия в София, или по-националната телевизия да има новини на турски. 
5. Сигурни са, че хората с различна сексуална ориентация и транссексуалните са някакви „извратеняци“, които ако съществуват, да трябва да стоят далеч от погледа на публиката. 
6. Убедени са, че трябва да се премахне забраната за пушене на обществени места, или поне да има "заведения за пушачи". 
7. Убедени са, че трябва да „развиваме ядрена енергетика“, че възобновяемите енергийни източници, както и санирането на грозните соц-блокове не са нищо повече от далавера, която трябва да се прекрати.
8. Разглеждат съюзниците ни в Европейския съюз и НАТО през призмата на практическите ползи, а не като общества със сходни ценности. 
9. Разглеждат Турция като голяма заплаха, но тъй като не споделят западните ценности, са убедени, че и Западът не ни припознава като "свои" и няма да ни защити, ако Турция реши да ни нападне. Затова „няма какво да му се натягаме“. Вместо това, трябва да гледаме поне с едното око към Москва.
 И ако тя се държи високомерно спрямо нас – президентът Радев кани Путин за честванията на 3-ти март, но той не благоволява да дойде – да търсим вината в себе си!

Погледнато през погледа на модерен човек е ясно, че хората които споделят тези възгледи искат 

да си живеем в „кочината“ наследена от „социализма“

 и нямат никакво желания България да прави усилия да стане неделима част от Първия свят. Президентската република би дала шанс на олигархична група да овладее президентската институция, стъпвайки на разбиранията и ценностите на точно тази група от българското общество, без никакво представителство във властта на тези, които имат противоположни разбирания. Веднъж поел властта, президент подкрепян от тази група ще може да управлява безалтернативно... докато България не катастрофира!
А не е трудно да прогнозираме, че при такова управление тя ще катастрофира. Енергичните, свободомислещи млади хора ще продължат да напускат страната все по-масово. Етническите малцинства ще се радикализират и ще намерят подкрепата на турския президент. Западът ще намери начин да ни изхвърли от своя свят, а Русия ще ни използва и изостави... 
България не се нуждае от „смяна на формата на управление“, нито от смяна на политическия елит. Два пъти – с идването на власт на НДСВ и на ГЕРБ сменихме „муцуните“, но очакваните резултати не се материализираха.
Когато колата ти е раздрънкана, дори водач с уменията на Шумахер да седне зад кормилото, тя няма да побеждава в ралита. Нужен е не нов елит, а реформа на системата. Реформа на съдебната власт и гаранции за собствеността, включително интелектуалната. Реформи на администрацията и ограничаване на корупционните практики. Гаранции за свободна конкуренция. Премахване на пречките пред малкия бизнес. Гаранции за малцинствата (българските турци и мюсюлмани да считат България за свята държава, защото като нейни граждани се радват на по-голяма свобода отколкото роднините им в Турция), гаранции за хората с различна сексуална ориентация, осъзнаване, че пушенето на обществени места е отвратителна простотия, засилване на икономическите, политически и социални връзки с развитите западни общества и намаляването на всички зависимости от източните деспоти.
Ще станат ли българите с подобни разбирания мнозинство? От отговора на този въпрос зависи дали България ще се превърне в страна от Първия свят, или всевъзможните проекти, като „професорското“ движение ще ни доведат до нова, може би непоправима национална катастрофа!