Александър Йорданов 

Новината, че  новоизбраният председател на македонския парламент Талал Джафери е започнал да изпълнява функциите си и вече е провел в своя кабинет в Събранието първата си среща – с  представителя на Европейския съюз  посланик Самуел Жбогар,  е добра новина. Тя е знак, че постепенно ситуацията се успокоява, че Европейският съюз и САЩ помогнаха отново на страната да избегне по-сериозна криза. Предстои да бъде избрано и новото правителство.  Руският сценарий за дестабилизация на страната успя само временно, което показва, че 

всички руски сценарии са временни, 

дори и да продължават, както бе у нас, понякога трагично дълго.  Светлината на хоризонта в Македония предполага отново и отново да се връщаме към събитията в тази страна и да търсим отговори на много въпроси. Да започнем от най-важния. 
Когато в една държава няма единна нация, когато различните етнически общности в нея не формират  обща национална идентичност, е логично тя да е постоянно в стресово състояние.
Република Македония  боледува от липса на идентичност. Показателно е, че политическите партии се изграждат по-скоро на етническа, а не на идеологическо-политическа основа. Всеки етнос формира по една, две, че и повече партии. Те нямат ясно определена идеология.  Целта им е да пазят интересите на етноса, а той най-често се разбира като нещо различно от общия държавен интерес.  За 26 години Конституцията е променяна 32 пъти. Говорещите на западен български диалект се самоопределят като македонци, макар предците им да са се самоопределяли като българи. Само албанците са наясно с произхода си.  Конституцията определя държавата като мултиетническа и говори за части от други народи, които я населяват: власи,  бошняци, турци, сърби, роми. От всички тези етноси е трудно да се създаде единна нация. И от там идват главните проблеми на страната. Без единна нация е почти невъзможно да се формира и обща национална цел, да се отстояват общи национални интереси и приоритети. Псевдопатриотизмът и т.нар. антикизация – търсене на корени в античността, кражбата на чужда история – българска и гръцка, само прави още по-куриозна и опасна политическата безпътица в страната. 

Малко история 

В Македония 10 години управляваха заедно две партии – една македонска и една албанска: ВМРО-ДПМНЕ и Демократичния съюз за интеграция. Сега съюзът им се разпадна и в това няма нищо неестествено. ДСИ, както и още няколко албански партии, са склонни да направят управленска коалиция заедно със Социалдемократическия съюз. Кое ги обединява? Обединява ги това, че ДСИ като идеология е по-близо до социалдемокрацията.  Факт е, че ВМРО-ДПМНЕ спечели парламентарните избори, но няма мнозинство за формиране на правителство. Логично е тогава тази партия да остане в опозиция, а правителството да се формира от партиите, които осигуряват новото парламентарно мнозинство. Това е демокрацията.  Това казва и член 90 от македонската конституция, който задължава президент да даде мандат за съставяне на правителство не на партията, която е победила на изборите, а на тази или тези от тях, които гарантират  мнозинство за съставянето на правителство.  Това казва конституцията, затова и тези, които днес протестират срещу формираното парламентарно мнозинство, всъщност демонстрират срещу демокрацията. Единственият демократичен изход от кризата е да се формират институциите на държавата – парламент и правителство, и те да започнат да работят. Всяко друго решение означава усилване на хаоса, на безредиците, не безизходността.  
Президентът Георги Иванов по Конституция няма право да обвързва с условия даването на мандат за съставяне на правителство.
Това е по-скоро формален акт, който той трябва да извърши в рамките на 10 дни според конституцията.  Този акт фиксира завършването на един процес – готовност на дадена партия или коалиция да състави правителство. Такава готовност показаха единствено  партията СДСМ и няколко албански партии. Друга партия с готовност да състави правителство няма. Но със своето решение Иванов стана практически

 генератор на кризата

 Преекспонирането на т.нар. „тиранска платформа”, т.е. на договореността на албанските партии, които имат само 17% от местата в парламента, т.е. далеч са от всякакво „етническо” мнозинство, е също провокация към стабилността на страната. В „тиранската платформа” исканията са напълно в духа на Конституцията на страната и Охридското споразумение. Желанието на албанците да видят и себе си отразени в държавните символи след като конституцията им дава правото да бъдат държавотворен народ, е продиктувано от убеждението им, че така по-лесно държавата ще преодолее спора с Гърция за името и ще ускори процеса на евроинтеграция и членство в НАТО. А за албанската общност това е най-важното. 
Кой имаше и продължава да има интерес от дестабилизацията на Р Македония?
Интерес от дестабилизацията на Р Македония и от политиката на дестабилизация имат само държави, които открито не желаят тази част от Балканите да  влезе в ЕС и НАТО. Не е тайна, че Русия не желае ново разширяване на НАТО – това Кремъл е заявявал многократно. Сърбия, водейки се по руски акъл,  също не гори от желание да стане натовска държава, а и трудно би приела още една част от бивша Югославия да стане преди нея член на Европейския съюз. Това са държавите, които не само имат интерес от дестабилизацията на Р Македония, но и усилено хвърлят съчки в тлеещия огън. Антиевропейската и антиамериканската пропаганда в Македония се усили особено много през последните години. А изявленията на бившия премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, както и на президента Георги Иванов, все повече съвпадат с изявленията на Кремъл, така че  няма място за съмнение кой  дестабилизира Македония.   
Мнозина задават провокиран от Москва въпрос:

 ще се разпадне ли Македония 

Самото задаване на този въпрос е провокация към Македония. Разпад се получава, когато една или друга общност се изолира в свои етнически анклави. Когато обаче тази по-малка общност иска да присъства, отговорно и пропорционално на своето парламентарно представителство,  в държавното управление тя е фактор на стабилността, а не на разпадането. Нима не е показателен фактът, че избрания сега за председател на парламента депутат Талат Джафери е бивш министър на отбраната на Македония, при това в правителството на Никола Груевски?  Защо някои мислят, че на един албански политик може да се повери отговорността за отбраната на страната, а същият не може да ръководи парламентарната институция, в която той е само пръв сред равни? Както българските народни представители са представители на целия народ, така и избраните в македонския парламент, без значение от какъв етнос са, са представители на всички „народи” в Македония.  Моето мнение е, че 

албанците в  Македония са гарант за целостта на държавата

Достатъчно е да изтъкна като аргумент факта, че в момента във временното правителство, което управлява страната именно на албанци са поверени някои от най-отговорните ресори: вицепремиер за реализиране на Охридския рамков договор, министър по европейските въпроси, министър на вътрешните работи, министър на икономиката,  министър на труда и социалната политика,  министър на образованието и науката,  министър за местното самоупавление,  министър  на околната среда и градоустройството, и още четирима министри без ресор.  Следователно  някои от най-важните ресори на държавата  – вътрешни работи, социална политика, икономика, околна среда, образование, местно самоуправление и сега се управлява от представители на албанската общност. За какво тогава се протестира?  И защо не се протестира срещу временното правителство с толкова много албанци в него,  а се вдигна ръка срещу парламента?  Отдавна Македония не е „само на македонците”, а на всички свои граждани: македонци, албанци, власи, бошняци, турци, сърби и роми.  И на тези, които се самоопределят като българи. 

Език, автономия  и политика 

Дали албанците искат въвеждането на албанския език като втори официален език  може да стане известно само ако има действащ парламент и правителство.  Докато липсват тези институции всякакви политически балони могат да се реят в пространството. Албанските партии имат само 20 народни представители в 120 местния парламент, т.е. абсолютно недостатъчно за каквито и да е промени. Отдавна е прието албанските депутати да говорят от трибуната на парламента на албански език, а македонските да слушат синхронен превод. Така е и в парламентарните комисии.  Това че сега някои се правят на изненадани от факта, че новоизбрания председател на Парламента е говорил на два езика, не им прави чест. Не е важно на какъв език говори, а какво казва председателят. Езикът е само средство за изразяване на мисълта. Няма никакво значение от какъв етнос  е  председателят на парламента. Важно е дали е законно избран и дали е македонски гражданин. В парламента (както впрочем това е и в България, и във всяка демократична държава) влизат, говорят и гласуват граждани, а не етноси, не кръвни телца, не цветове на кожата.  Опасно е, ако псевдонационализма, който често залива Македония, прерасне в расизъм, в етническа омраза.  Нека не забравяме, че този „архаичен” национализъм  е на първо място „антибългарски”, а едва след това – антиалбански. И неговата анбългарска същност  е проявявана многократно, включително чрез репресии срещу граждани, които пазят като зеницата на окото си своето българско национално самосъзнание. 
Албанците в Р Македония не желаят никаква автономия 
Нито европейската, нито американската политика, имат интерес от такава автономия. И албанците добре знаят това. Мултиетническа Македония е факт, който не се нуждае от допълнителни „проекти”. „Автономни” процеси провокира единствено Москва. Пример  затова са проруските сепаратисти в Украйна, които дори  създадоха ментетата „народни републики” –Донецка и Луганска.  

А сега накъде? 

Партията на Зоран Заев  СДСМ иска да се спазват конституцията и законите на страната.  Ако обаче президентът продължи да не предоставя според чл.90 от Конституцията мандат за съставяне на правителство на партиите осигуряващи парламентарно мнозинство, то не е  изключено тези партии след като избраха председател на парламента да гласуват и правителство. Това ще е ход на ръба на правото, но може да се окаже единствено възможен при възникналите извънредни обстоятелства.  Защото основна задача на парламентарната институция е да избере правителство на страната.  И тя има дълг към гражданите и към Конституцията да направи това.  Стане ли това единственият ход, който остава на президента Иванов е да подаде оставка. 
Парадоксът на македонската ситуация е в това, че има мнозинство за правителство, но на него му се пречи, включително и с провокиране на размирици, да състави такова правителство. Но нека отново се запитаме: защо когато албанците правеха правителствени коалиции и с ВМРО-ДПМНЕ и със СДСМ в миналото, това бе нещо нормално, а сега предизвиква политическа истерия. Защото сегашната политическа истерия е „вносна”, руска стока.  Ясно е, че само след като има работещ парламент и работещо правителство,  може да се търси отговор на въпроса за т.нар. „втори официален език”.  Говоренето за него преди това е политическа спекулация. Никакъв език не може да стане нито първи, нито втори, нито трети, ако няма съответната конституционна или законова промяна. Така че демократичния ред в Македония трябва да бъде  следният: първо парламент, ръководство и правилник на парламента,  сетне избор на правителство и едва след това се внасят законопроекти – от правителството или от депутати. 

Заплашва ли България случващото се в Македония ?

Най-опасното за България е забавянето на  процеса на започване на преговори на Р Македония  за членство в ЕС, както и забавянето на членството  на тази страна  в НАТО.  България няма интерес  в региона да има държави, които остават извън членството в ЕС и НАТО.  България е натовска държава и за нас разширяването на НАТО в нашия регион е национален интерес. И е добре това да го казвам не аз, а новото българско правителство. Ако е българско правителство. България има интерес Р Македония да бъде нормална демократична държава, а не да плува в антични блянове, в постюгославска носталгия, във водите на своя македонизъм, който винаги е бил антибългаризъм в постоянно действие.  А нормалност означава да се спазват демократичните правила, т.е.  „правилникът за движение”  на една държава.  България  няма интерес от  ескалацията на кризата. България е решителен противник на провокативните призиви за федерализация, които постоянно пуска под формата на „предупреждения” руското Министерство на външните работи.  България е против възраждането на балканските национализми, защото знаем от собствената си история, че това означава  да покрием отново Балканите с черни забрадки. 
На добър час на новия председател на македонския парламент Талат Джафери.  На дневен ред е новото правителство.  Сценарият на противниците на Р Македония е на път да се провали.