Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ

Казах му на Сергей Дмитриевич да не се подава на глупави съвети за организиране съвместно с ДПС на засилване на контрапротестите. Но, уви, не се вслуша.  Изглежда садо-мазохистичното в подсъзнанието му е надделяло над инстинкта за самосъхранение и в петък, 16-ти август, автобусите дойдоха. От тях кой слезе? 40% електорат на ДПС, 20% беловласи БеСеПари с носталгия по Сталин и 40% от ромската махала. Весела картинка, която дори държавната телевизия срамежливо избягваше да показва в едър план. В БНТ може да са всякакви, но поне са професионалисти и незабавно прозряха, че управляващите си вкараха такъв пропаганден автогол, какъвто и най-върлите им душмани не биха и сънували. Е, партийният вестник „Дума“ малко изпревари събитията и още същия ден като Христос попита „кресливите и скодоумни“ недоволни „Quo vadis“? С надеждата, че отговорът ще бъде „вкъщи“, засрамен от ония българите „с открити чела, без агресия и омраза“, призоваващи за единство на нацията. Но еуфорията остана само на страниците на вестник „Дума“, просто поради факта, че в медиите, срамежливо подкрепящи управляващите, не можаха да преглътнат

беззвкусицата и бутафорността на Станишевото представление

И все пак, оставайки лоялни, се занизаха едни разсъждения, за това кой, кога и как в близкото минало е организирал подобни мероприятия или как грубо и безсърдечно са описвани хората, слезли от автобусите. Въпреки всички усилия, гафът да се замете колкото е възможно по-бързо под килима историята с извозените до София привърженици на Орешарски и Станишев реално срути логическата конструкция, върху която мандатоносителят и неговия „експертен“ кабинет обосноваваха своето съществуване в ситуация на продължаващи протести, настояващи за тяхната оставка и нови избори.

Първо падна жертва твърдението, че София не е България. След появяването на хората от автобусите еднозначно възниква въпросът - а нима това е България? Да, хората от кърджалийско и циганския квартал в Пловдив са част от страната, но определено не са 80% от нейното население. Или може би е желанието на управляващата коалиция БСП-ДПС-Атака е така да бъде?

Последва митът за огромната подкрепа на кабинета, изразена в тристахилядна подписка. Ако това беше истина, нима щеше да е необходимо да се прилагат екзотични прийоми, а не бе по-лесно 1% от подписалите да бъдат помолени да подкрепят партийното мероприятие и да присъстват пред парламента при отхвърлянето на ветото над бюджета? София, например, е голям град и по всяка вероятност не би било трудно да се ангажират БСП членовете да излязат пред Народното събрание. Но, изглежда, те се срамуват от подобна ангажираност и за това се налага да се транспортират „привърженици“ от далечни места срещу скромния хонорар от 30 лева и закуска.

Засегнато от организираното довеждане е и твърдението за искреността на политиците. Не че някой в днешни дни има илюзии по темата, но да докараш толкова много хора в София и да ги накараш да лъжат, че сами са си платили превоза и доброволно изпълняват командите на тези с мегафоните, наистина трябва

да имаш дебелоочието на Станишев и Местан

И като финал останаха основните лозунги на контрапротеста - единството на нацията и омразата на протестиращите. Не са малко изследванията за приликата между комунизма и фашизма, но да накараш неособено начетени хора да твърдят, че който е против управляващите разделя нацията, е направо наглост, базирана на подценяване интелигентността на народа. Наистина, България е млада нация, въпреки че хиляда и триста годишната история и стериотипите на Възраждането влияят и подобен подход може да бъде преценен като ефективен. Аргументът, обаче, за разделяне на нацията  във връзка с управлението на Орешарски едва ли е убедителен при преобладаващата част от населението. За това БСП налага повтарянето му от ромите и електората на ДПС. Всъщност, търсенето на лигитимност на сегашното управлението чрез аргумента за единството на нацията  си е направо плагиат от доктрината на италианските фашисти. И то се прави от така наречените европейски социалисти от БСП.

Колкото до другия аргумент, този за омразата, манипулаторите от БСП използват християнския мисловен стериотип в съзнанието на населението, че тази емоция е дело на злото и, който е подвластен на нея, няма да влезе в царството господне. Така се внушава вина и греховност у тези, които не искат коалицията БСП-ДПС-Атака да управлява, а това е хилядолетен прийом за управление на простолюдието. Циничното в случая е, че се използва от наследниците на атеистичната БКП в името на властта. Печалното е, че никой от пишещото братство не обърна внимание и не се противопостави на това шарлатанство и остави БСП посредством дисциплинираните, дори в мисленето, активисти да повтарят омраза, омраза, омраза. Омразата не е там, където се опитват да ни накарат да я търсим... И за онагледяването на този факт бутафорията на мероприятието “хората от автобусите“ допринесе значително. От една страна, това е добре, от векове се знае, че опознаването на истината прави човека свободен, но от друга - сезонът е на отпуските. А през това време човек може и да забрави какво се е случило на 16 този месец. Особено ако услужливите медии му помогнат за това на есен отново, въпреки провала, да се чуе, че София не е България, че има подписка от не знам колко стотици хиляди поддържащи управляващите, че политиците не лъжат и че трябва да пазим единството на нацията и да не мразим. Понеже това е схемата, по която трябва да се обезверят и укротят недоволните. Ако, разбира се, те самите се съгласят да играят по тези правила.