Илиян Василев, специално за Faktor.bg

От години се занимавам с проблемите на международните отношения. Въпреки превратностите на съдбата успях да се реализирам и на дипломатическото поприще, като посланик в Русия и то във вероятно най-трудния за български посланик там период – когато ни приемаха в НАТО и в ЕС. Това трябваше да обясня на домакините по начин, който да запази и тяхното и нашето достойнство.
Това на което станахме свидетели в Хелзинки при срещата на президентите на САЩ и Русия ще остане в историята. Не само защото никак не се вмества в понятието за приемственост, институционалност и предсказуемост от страна на Доналд Тръмп или защото 

Путин го е надиграл

 Познавам добре качествата на президента Путин. В Хелзинки той категорично надделя, но този успех беше предварително програмиран и подготвен, месеци години преди това.
Разликата между това което мислихме като най-лош вариант и това което се случи рязко се увеличи. Тръмп премина толкова много червени линии, че анализаторите не смогват да реагират, освен с шок и ужас.
Държавността изисква спазването на определени правила и традиции, които никой президент не трябва да игнорира, без значение дали е в САЩ или в България. Тръмп премина всички бариери на разума и приличието и това не е импровизация, а част от план, в който той е изпълнител, а не диригент.
Точно както при срещата с Ким, в която ролята на Путин остана на заден план, но и тук Тръмп избра да прави заглавия и да играе „на едро“. Стресирането на публиката му позволява следващия път да премести границата на допустимото и когато каже нещо то да не стряска, да се възприема като мейнстрийм. Това е същността на плана „Путин” – системна, тиха и постепенна работа по обработка на общественото мнение в Америка и Европа, чрез поредица от стресове, така че да загуби посока и решимост за ответна реакция.

Когато Тръмп се съгласи да се срещне с Ким, той просто му връчи подарък -  равно третиране и международна легитимация - признание със самия факт, че се съгласи да преговаря с него. Веднъж случила се срещата в Сингапур, от Пхенян знаят, че държат силна карта – Тръмп е жизнено заинтересован историята за успеха да не бъде компрометирана и могат да ескалират исканията си. Провал на американския президент ще зачеркне цялата притча за изключителните му преговорни умения, ще махне опаковката и изложи съдържателната част на договореностите, която не впечатлява.
В Хелзинки американският президент направи аналогичен подарък на Путин, като му подари световна слава, глобален и равен, дори превъзхождащ статут, именно в момент, в който руският президент се нуждае най-остро, защото се страхува от срив на популярност и позиции, след края на наркотика Световна купа по футбол и отрезвяващата реалност на пенсионната реформа, в съчетание с понижен жизнен стандарт. Гордостта около Крим и телевизорът не може повече да заместват хладилника.
И в епицентъра на тази екзистенциална криза за кремълския лидер, Тръмп му подаде спасителен пояс и възможност да заяви пред своя народ и целия свят, че светът е забравил за Крим и за Източна Украйна, а 

Русия е „отново в бизнеса“

 Ако разбрахте, това е същността на компромиса, който двамата президента са уговаряли в рамките на новата „реал политика“ - мълчаливо признание на анексията на Крим срещу бизнес изгоди и отстъпки в Източна Украйна. И това само дни след като подписа заключителния документ на срещата на върха на НАТО, в която има радикално отличаващи се позиции.
В дипломацията не е много по-различно от всяка друга сфера на публичното управление – не искаш ли да решиш нещо правиш комисия, комитет, съвет и т.н.
Като чух, че двете страни щели да създадат Бизнес Съвет на Високо равнище, в който „капитаните“ на икономиката ще си хортуват, бях сигурен в авторството на идеята. Та нали именно това е лайтмотива на Путин – прави бизнес на топ равнище, ангажирай „империалистите“ в печалби, купувай ги ако трябва ги корумпирай, но налагай своя модел, своите правила. Подновявай старите, създавай нови зависимости. Вариантът „Тилерсън“ на тази политика не сработи, най-вече защото схемата с новите бизнес проекти не сработи, няколкото сделки, които се подготвяха, се провалиха от санкциите и пресата на Конгреса на САЩ. Путин сега се опитва да възобнови интригата със сделките и мотивира Тръмп.
Самата режисура на пресконференцията постави Путин в привилегирована позиция на първоговорещ – той постави темелите на посланията, маркира териториите на дебата и основните позиции. Като чух, че предлага и съвместна работна група по киберсигурността се спомних за класическото определение 

„мечешка прегръдка“ – уж топло, пък се задушаваш

Дори предложи на екип на прокурора Мълър да разпита 12 агента на ГРУ, обвинени от него за пряка намеса в американските избори. С дребния детайл, че първо разпитите трябва да бъдат след молба и писмени въпроси, на руска територия. И разбира се срещу реципрочни права – да предат Бил Браудър, да озаптят вездесъщия Джордж Сорос и т.н. Нали и двете страни били „демокрации“!? Ако човек падне в този момент от Космоса на Земята и това е първото което чува, няма начин да не повярва, че между американската и руска демокрация няма разлика.
Пресконфенцията разкри нелицеприятната истина, американският президент не можа де играе като част от екип, неговите представи за солидарност и партньорство със съюзниците са превратни. За него няма традиции и интереси, има текущ и променлив баланс от целесъобразност.
Путин и Тръмп определиха срещата като успешна. Това не е просто дипломатическа куртоазия на двама силни лидери, а равнище на усещане и оценка, зададено от руския президент и с радост прието от Тръмп. Как иначе, ще се върне в Америка от среща, за която го предупреждаваха да не ходи. И както се вижда сега с право. Дори фразата „откровена“ и „делова“ поставя очакванията и оценките в руслото, което е изгодно за руския президент. След произнасянето им от Путин, за да бъде различен Тръмп трябва да изглежда като конфронтиращ се. А той беше в друга тоналност – изцяло примирителен и кооперативен.
Тръмп направи много неща „за пръв път“ в историята на американската външна политика – в присъствието на Путин той се впусна във вътрешно-политически теми, индиректно легитимира намесата и интереса на руския лидер към американската вътрешна политика, като го ангажира с присъствието си във вътрешен американски дебат – при това не само партиен или политически, но и по отношение на светая светих на американската демокрация – американските специални служби. Доналд Тръмп буквално прегази правилото да не изнася семейните теми извън семейството. Познавам хора в Държавния департамент, колеги дипломати, които просто са шокирани.  
Случилото се, според Тръмп, било пример на „смела дипломация“, на продуктивен диалог, което е добро и за Русия и за САЩ. Такъв е светът според Тръмп – нереален, измислен, кафкиански.
Колкото и Конгресът на САЩ да се опитва да обуздае разрушителните действия на американския президент срещу интересите на страната си, той има достатъчно власт, достатъчно възможности да нанесе

непоправими щети

Още по-смущаващ е изложеният план от Доналд Тръмп за бъдещи съвместни действия с Русия– продължаване на диалог на различни равнища, различни кръгли маси, работни групи – изобщо възстановяване на пълнокръвния /това е руски израз/ дипломатически процес между двете страни. Което означава разминаване на санкциите и паралелна американска външна политика.
Освен, че защити своя начин на правене на политика пред обекта на тази политика, Тръмп атакува и демократите, все едно че се намира на събрание с привърженици. При това не само демократи в Конгреса, но и предшественика си президента Обама и разбира се Клинтън. Американската политика била „глупава“ преди него. Отново в присъствието на чужд президент. Прегледайте наследството на Рейгън и Буш – подобно нещо няма да намерите, всеки американски президент щом е на чужда територия спира да е партиен лидер.

Срещата на четири очи без придружител се оказа само в присъствието на преводача на Путин, а това е скандал без прецедент. Да обясня как стои този въпроса от дипломатическа гледна точка. Лидерите на държавите винаги имат възможност да се усамотят – за това са и срещите на четири очи – за неформален обмен, който да позволи разглеждане на остри въпроси или чувствителни теми. Това им дава по-голяма свобода на договаряне, защото в пленарен състав границите на компромиса са по-стегнати.
Проблемът е, че именно заради това да няма недоразумения на подобни срещи присъстват и доверени лица – за да протоколират ангажиментите, да подават информация, изобщо да удостоверяват и гарантират съдържателния характер на диалога. Ако Рейгън се беше срещнал с Горбачов, никой нямаше да се усъмни в позициите в личен разговор със съветския лидер. Но с Тръмп нещата стоят по съвършен различен начин – той няма излишък от доверие към себе си по темата Русия. За това и Конгресът в безпрецедентно законодателство – Законът CAATSA, де факто ограничи пълномощията му във външнополитическата област и му забрани да отменя самостоятелно санкциите.
Централната тема на срещата, заради която тя до голяма степен бе организирана– ситуацията в Сирия и ограничаване на влиянието на Иран – също няма ясен получен ангажимент от страна на руския лидер. Путин демонстрира пълен контрол върху ситуацията като измести темата в посока сделка между Сирия и Израел за Голанските възвишения. Нито дума за изтегляне на иранските части. На всичко отгоре обеща на Техеран инвестиции от над 50 милиарда долара в нефтения и газовия сектор. Не че ги има, нито че ще ги даде, но става за медийни заглавия.
Северен поток – 2 също беше заметен като „спорна“ тема под чергата. Само си спомнете, че преди седмица и нещо, същият този американски президент обвини Меркел, че е заложник на Путин!?!  
По енергийната тема Путин винаги се чувства по-уютно, защото първо е по-подготвен и второ, защото е и шеф на държавата и шеф на енергетиката в Русия – независимо дали е държавна или частна. Пресконференцията произведе много важна новина, че Путин се опитва да договори с Тръмп

 „регулиране“ на глобалния пазар на суров нефт, 

за да не се допуска срив в цените. Ясно защо. Толкова за свободен и либерализиран световен пазар на енергийните суровини и хората, които следят руската външна политика, знаят, че всичко е подчинено на това – цената на суровия петрол да остава достатъчно висока, за да може властта в Кремъл да се чувства сигурна.
От доста време Путин взема отношение по вътрешно-политически, дори вътрешно партийни теми в САЩ, като защитава скрито или открито Доналд Тръмп. Няма съмнение, че господарят на Кремъл напълно съзнава негативните последствия за подзащитния от подобно покровителство. Но продължава да го прави, ще продължава да се намесва в изборите. Без съмнение и през есента Русия ще впрегне всички свои тайни и явни канали за влияние за да подпомогне американския президент и да не допусне промяна в съотношението на силите в Конгреса. Републиканската партия все повече се огъва под двойната преса от страна на Тръмп и гравитацията на изборите през есента – от една страна е трудно да спечелиш място в Конгреса без подкрепата на Тръмп и Гранд Старата Партия, от друга няма лошо да получиш и малко скрита подкрепа отвън.
Владимир Путин доказа, че владее ситуацията и изцяло контролира положението след двата часа среща насаме. Няма никакъв смисъл да правим догадки какво са си казали двамата лидери насаме. Резултатите красноречиво говорят. 

Америка има проблем, голям проблем

 Заедно с това и целия свободен свят, който осъзна, че за пръв път след Втората Световна Война сме на автопилот и сами трябва да се оправяме.
Но законът за непредвидените обстоятелства важи с пълна сила. Европа и Америка имат нужда от безразсъдството на Доналд Тръмп за да осмислят пътя си, да изтрезнеят за същността и границите на заплахата от Русия, като намерят продължение на съвместния си споделен и индивидуален път. Брекзит е най-силният пример за условността на успеха на Путин и на този тип политика. Могат да спечелят референдум, могат да се намесват във вътрешни избори в полза на един или друг кандидат, могат да рушат, но Русия не може да съзижда, да предлага собствена алтернатива поради несъстоятелността на собствения й политически и стопански модел.
Путин спечели поредната си битка, но продължава да губи в исторически план. Загуби Украйна и това няма как да се изтрие от историята. Пресконференцията в Хелзинки също ще остане като моментът в който привидния му успех се оказва дългосрочна щета – това е кошмарът на тайния агент – планът му беше разкрит напълно.