Виолета К. Радева

По покана на премиера Бойко Борисов, отправена по време на посещението на българска делегация в Рим за 24 май през 2018 г., у нас на официално посещение ще бъде папа Франциск. Визитата ще е от 5 до 7 май, когато Светият Отец ще отпътува за Скопие. За втори път България ще бъде домакин на глава на Католическата църква след 2002 година. Тогава по покана на премиера Симеон Сакскобургготски у нас от 23 до 26 май гостува папа Йоан Павел II. По-възрастните помнят, че по време на подготвителна среща за програмата, началникът на протокола на папа Йоан Павел II монсеньор Ренато Бокардо и папският нунций в София монсеньор Антонио Менони бяха уведомени от Светия Синод, че ако папата желае, може да посети патриарх Максим в Синодалната палата, но той, патриархът, не може да го покани! Все пак на подозирания за връзки с Държавна сигурност Максим някой по-висшестоящ от структурите на комунистическите репресивни служби разпореди съответното поведение и патриархът, вероятно против волята си, се появи редом с президента Георги Първанов /Гоце/ на официалната церемония по посрещането на площада пред храма „Александър Невски”.
Днес, 17 години по-късно, имаме усещането за déjà vu, що се отнася до реакциите на Светия Синод на Българската православна църква във връзка с предстоящата визита в България на Негово Светейшество папа Франциск. В свое официално съобщение православните ни архиереи заявяват:  
„Посещение на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е възможно, но бихме искали да подчертаем, че каквато и да е форма на отслужване на общо богослужебно или молитвено последование, както и поставянето на богослужебни одежди, за нас е неприемливо, тъй като Светите Канони не допускат това.”
И още нещо – те не разрешават на дякон Иван Иванов да бъде преводач по време на папската визита!
А като връх на безумието е забраната църковният хор да пее в „Ал. Невски”! Същият хор, който иначе участва в различни официални прояви. 
Отците отказват да бъдат на 6 май 

част от общата молитва за мир 

с папата в присъствието на представители на различните религиозни изповедания на площад „Независимост”!
Оправдано е широкото обществено недоволство от поредната странна позиция на върхушката в Българската православна църква. На чии правила се подчинява тя? Кой ѝ нарежда едно или друго поведение, в разрез с очакванията и надеждите на милиони вярващи българи? Не е ли тя Христова църква? А ако е Христова, как се съвместява нейното откровено враждебно отношение към другите християнски Църкви и най-вече към Католическата? Защото за никого не е тайна, че именно католиците  са най-ненавиждани специално от Руската православна църква и подчиняващата ѝ се във всичко уж автокефална Българска православна църква. И нека да не ни говорят за канонични правила, за догми. Нека да не ни заблуждават с измислени причини уж в името на правилното изповядане на вярата. Не служат ли всички на Един Бог? Не вярваме ли всички в Един Бог? Не е ли Бог Един за цялото човечество, за целия Космос? Как могат 

да търпят катедралният храм да носи името на един васал на монголите,

 на един чужд, измислен руски светец, подозиран основателно, че посещавайки столицата на Златната орда Сарай преди смъртта си, е приел исляма? Как могат да пренебрегват желанието на стотици хиляди българи храмът да си върне името „Св.св. Кирил и Методий”?  
Не можели, видите ли, да служат заедно с друг, християнски свещенослужител, какъвто е папа Франциск, защото католиците били еретици!? Дали? Дали могат да бъдат наричани еретици светци като Свети Франциск Асизки, като Света Тереза Авилска, като Хилдегард фон Бинген, като Майка Тереза? Дали защото католиците са „еретици” Света Богородица се явява пред трите пастирчета в португалското селце Фатима, а после пред хиляден народ от цяла Европа? Дали? Или защото победите на Невски над шведите и над Тевтонския орден се възприемат от руснаците като символ на руското противопоставяне на Западна Европа, а ние (разбирай болшевишко-русофилската, червено-кафява пяна на нашето общество) се солидаризираме с това отхвърляне на европейската цивилизация, на демокрацията? Забравили ли са днешните синодални старци, че техните предшественици през Възраждането водиха самоотвержена борба както с Фенер, така и с наглите руски архиереи и руски дипломати в Цариград за извоюване на самостоятелна българска църква? Забравили ли са делата на своите предходници и истински мъченици за Христовата вяра и за своя български род Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Аксентий Велешки, Паисий Пловдивски, противопоставили се както на гръцките българомразци и защитници на мегали-идеята, така и на руските мракобеси като граф Игнатиев, Константин Леонтиев, като Фьодор Достоевски, К. Победоносцев и цял сонм идеолози на руския месианизъм, на идеята за Третия Рим? Тогава, в онези мрачни години, усилията и копнежите на възрожденските българи срещат съчувствие и подкрепа не другаде, а сред представители на Католическата църква и на протестантските деноминации. Не сред православните посестрими!!!
Причините за днешното поведение на Светия Синод били канонични. Догматични. 
Отказват нашите архиереи обща молитва за мир, забравяйки думите на Иисус Христос: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Ев. От Матей, 5:9). 

Държат се като слуги на двама господари: на Бога и на Мамона

 Но, както е казал Христос, никой не може да слугува на двама господари. Не може да слугуваш на Държавна сигурност или КГБ, тоест на безбожната, богоборческа комунистическа власт и в същото време да се кланяш лицемерно пред иконите в храма и да поучаваш паството си. Никой не е забравил, че през 2012 г. 11 от 15 действащи български митрополити бяха с досиета в Държавна сигурност. Вярно, че три години по-късно техният брой намаля почти наполовина поради отхождането на някои от този свят. Но това, че си отидоха Варненският митрополит Кирил, Неврокопският Натанаил, Западно- и Средноевропейският Симеон и Старозагорският Галактион не означава, че ченгесарското присъствие във висшия православен клир у нас е намаляло. Все още има нови митрополити, които не са проверени от Комисията по досиетата.
По всяка вероятност освободените места се заемат от духовници, обучени в Москва и подвластни на полковник Гундяев /Кирил/. А не бива да забравяме, че и екзарх Стефан е агент на НКВД още преди преврата на 9 септември 1944 година. Не можеш като пловдивския митрополит Николай, който няма досие в ДС, но е син на офицер на баретите в комунистическа България, да съдиш наляво и дясно, а да се кичиш с ролекси и да се возиш в мерцедеси. Не може да проповядваш Божието смирение и любов, а самият ти да си се възгордял до небесата. Не може да искаш да извадиш сламката от окото на брата си, ако преди това не извадиш гредата от своето. Такива Спасителят нарича лицемери! За тях казва още, че „Не всеки, който ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец небесен”. Колко често препрочитат православните архиереи Иисусовата Проповед на Планината и като я препрочитат замислят ли се те самите как ще отговарят, когато Бог ги постави на съд и претегли достойни ли са делата им, добри плодове ли са отгледали?   
Какво повлия върху убеждението на Русенския митрополит Неофит, който при посещението на папа Йоан Павел II каза: „Който се страхува за вярата си, не е достатъчно сигурен в нея” и допълни, че в случая трябва да се покаже едно интелигентно отношение към високия гост. Каква сила, чия воля промени разбиранията на тогавашния митрополит, а днешен патриарх Неофит? 

Кой го „натисна” да отрече дейността си като участник в икуменическото движение?

 Защо нашите архиереи забравиха за участието си в Световния съвет на църквите (ССЦ), където членуваха от 1961 г. до 1998 година? Напуснаха тази организация по внушение явно на Московската патриаршия, управлявана от агента на КГБ Дроздов /Алексей II/. Изплашиха се кагебешниците, че влиянието на първия папа славянин Йоан Павел II в Русия и в Украйна, както и в целия свят, застрашава властта им над миряните. Знаем в чии ръце е Руската православна църква и днес – на полковника от КГБ Гундяев, по съвместителство и патриарх. Ако за руските служби за сигурност, управляващи от 1917 г. насам православната църква в Русия покойният папа беше враг, то за нас Ватикана и папата би трябвало да се ползват поне с подобаващо уважение и почит дори само заради това, че той огласи Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа; даде опрощението си за „българската следа” в покушението срещу него, заявявайки в София, че не вярва в нейното съществуване; всячески откликваше на българските желания. Но... така мислим ние, редовите миряни, не и онези, които имат грижата да са наши духовни пастири. Те изменят дори на собствените си позиции. Макар напуснала Световния съвет на църквите, преди време БПЦ заяви, че си дава сметка за съществуването ни в един променящ се свят. Но можа ли и може ли да се справи с предизвикателствата, пред които ни изправя животът през ХХI век, с променящия се свят? БПЦ отхвърли ръката на Македонската православна църква, подчинявайки се вероятно на натиск от страна на руския патриарх, който си позволи при посещение в София да държи непристоен и назидателен тон дори на българския президент – нещо недопустимо, независимо кой е той, независимо от факта, че е посочен и избран лично от ген. Решетников!
Отдавна миряни и черковни свещенослужители настояват да се проведе народно-църковен събор, както изисква именно онзи Канон, на който се позовават днес архиереите. Защо те се ослушват за това всеобщо желание? Защо знаят само да искат от обществото и от държавата – средства, ремонти, нови храмове, но 

какво дават те самите на това общество?

 Потърсиха ли пасомите си? Помогнаха ли на бедстващи, на гладуващи, на жадуващи? Вслушват ли се в болките и проблемите им? Осъдиха ли комунистическото наследство, порицаха ли червения терор след 1944 г., отхвърлиха ли насилието – духовно и физическо – над милиони българи в продължение на безбожните 45 години комунистическа тоталитарна власт? 
Въпроси, на които все някой ден Светият Синод на Българската православна църква трябва да отговори...