Тони Комитски - Дядото

За 10 години в ръководството на БСП, Сергей Станишев бавно и последователно наложи един зловещ модел   на „социална справедливост” в левицата. Най-общо той може да бъде илюстриран с два емблематични примера от социалистическото минало – хотел „Рила” в София, от който се хранеха с пържоли 44 номер, еко храни и смучеха марково уиски семействата на ЦК на БКП и Политбюро, и  вонящите  на Живковски социализъм народни закусвални от системата на „Здрава храна”. Малкият Принц е израснал с манджите и въздуха на „Рила” и  естествено е да се гнуси от електората, който му мирише различно и вижда единствено като машина за гласуване. 

С тази изборна кампания обаче партизанският наследник съвсем затвърди усещането, че лявата столетница се превръща все по-осезаемо в

малка елитарна, пухкава и все по-импотентна партия

за богоизбрани наследници, олигарси и интересни сноби. Най-страшното е, че лидерът на европейските социалисти нито чу, нито видя, нито разбра повика на гневните граждани от улицата. А доказателство за тоталната му неадекватност е фактът, че в червената листа не намери място нито едно лице от протеста, и още по-страшно - няма ги работниците, селяните, истинските малки предприемачи, оцелели от ледената епоха на ГЕРБ. Отсъстват живите авторитети в районите, заменени са от парашутисти, няма ги и автентично левите интелектуалци, които да не са облечени в кафявите униформи на партийната творческа номенклатура, а поне като един Андрей Пантев да излъчват респект с интелект и обаятелно говорене.

За първи път червеният лидер наложи в партията стандарта „Егоист”. Ако се анализират водачите на листите му и шайката червени първенци, с които се е обградил, неминуемо ще лъсне, че това е генотипа на новия перспективен набор в партията. Естествено, че еманация на тази иронична тенденция е гражданското лице Мартин Захариев, представян като издател на снобското и неизлизащо вече списание „Егоист”. Въпросният фаворит на Станишев тръгна от синьото време на Костов, беше член на Комисията по далекосъобщения. Истинският му разцвет обаче и в личния бизнес, и в наместването му

сред фалшивите елити на прехода

беше по времето на НДСВ и Царя. Сега царедворецът богаташ, казва гордо: „Имам какво да дам на БСП и затова съм тук”. Това обяснение звучи толкова вярно както и: „Имам какво да взема и затова съм тук”. 

Всъщност за никой не е тайна, че хората около Станишев и БСП са там заради взимането. Спасението за егоиста Захариев е, че поне  не са го сложи водач на някой селски район, а ще обере дивидентите от столицата. Въпреки това  баровецът,  който обича скъпи и луксозни аксесоари и за да спазва стила не се облича с дрехи от България, а предпочита Томи Хилфигер и  Левис за по над 350 паунда, ще трябва да води някаква пропаганда и да се среща с оскотяващи  хора, за които дрехата, марката, джаджата и луксът са просто друга цивилизация. Издателят, който често е гневен, че се е родил в България и иска да живее в „богата държава и сред толерантни хора” ще трябва да се сблъска със страстите на подивяващия от бедност и безпереспективност българин, които едва ли ще може да усмири и с философията на издавания от него „Плейбой”. 

Пробутването на активисти като Мартин Захариев не е прецедент, а по-скоро затвърждава една интересна тенденция в ставащата все по-дясна червена партия. Пионери там са бащата на секс телефоните в България, но с интереси и към енергетиката Петър Корумбашев, който добре осребри продажбата на десните и проваления избор на Петър Стоянов за президент втори мандат. Подобна е историята и с Пламен Орешарски – зам. министър в синьо правителство, зам. лидер на националното ръководство на СДС, но в момента единствения фаворит на червените за бъдещ ляв и социален премиер. 

Станишев си знае какво точно печели от политическите калинки, но точно тяхното присъствие в листите показва, че тази партия вече няма ясна социална основа и става кадрово все по-импотентна, след като не може да намери личности с автентични леви ценности и убеждения. Още по-парадоксално е, че в кадровата банка на социалистите няма поне още две истински червени фигури, които да ръководят бъдещ Министерски съвет, та трябва столетницата така категорично да застава зад един безпартиен ренегат. В  кохортата на червените егоисти могат да бъдат добавени и други любимци на лидера – милионерът Димчо Михалевски, който не го искат в родните му Родопи, та го спасяват от политическо корабокрушение в Бургас, или ординареца Антон Кутев, или пък скромната пчеличка Янаки Стоилов, който всъщност се оказа

фронтменът на банковия монополизъм,

който през последните години съсипа хиляди семейства и малки фирми. Именно Стоилов като шеф на правната комисия прокарва през парламента на тройната коалиция убийствения член 417 от Гражданско процесуални кодекс, който превръща банките във всесилни, а гражданите в безропотни жертви. Така че да гласуваш на изборите за Янаки Стаилов, означава все едно да признаеш, че искаш да остане до второ пришествие банковият гнет.  

Стандъртът „Егоист”, който Сергей Станишев еднолично наложи в БСП е просто зловещ контрапункт на горящите се като живи факли отвратени от живота българи. Егоистите на Станишев няма да могат да спрат тази жестока действителност на отчаяни самоубийци, защото елитът на БСП вече са хора, които са готови заради личните си амбиции и мераци да изгорят цели градове и села, а не да спасят отделни хора. Битката „егоисти” срещу „горящи” ще бъде разчетена безкомпромисно от избирателите и няма да бъде простена на червената партия, която не крие, че се гнуси от хората и улицата. Егоистите в БСП вече са по-страшни и по-опасни и от олигарсите. 

Затова са такива шантави и социологическите резултати – Борисов и ГЕРБ са с преднина не защото качват доверие, а защото към БСП има не отлив, а пресъхване на доверие. И няма как да не е, след като във важни комисии на партията Станишев продължава да толерира бившия си съветник в Министерски съвет Росен Карадимов, който заедно с приятелката му Моника командваха реално докато Станишев се правеше на премиер, а с

кодовото „Ха-ха-ха” разпределяха порциите,

далаверите и комисионните от поръчки.

БСП няма да се спасят и с налудничевата идея на измисления червен патриарх Стефан Данаилов – след изборите нова тройна коалиция, съставена от БСП-ГЕРБ-Кунева. Червените ги гони панически страх и ужас, предвкусват провала, а на Станишев даже не му се услажда мисълта, че с любимата на сърцето му другарка-пиарка стягат жилище в Брюксел. За сега поне е  сигурно, че ако не след изборите, то през есента отлъчените Румен Овчаров и Румен Петков ще се завърнат на „Позитано” 20 победоносно, те поне не се гнусят от електората. А пухкавото бяло зайче Сергей Станишев до 12 май ще се стряска от два кошмарни видения – на „Позитано” пристига Дядо Благоев и налагайки го с бастуна си го изпъжда от централата. Има и по-гаден сън – Георги Димитров и Тодор Живков са живи, нахлуват в червената централа и пращат цялата банда егоисти на о. Белене да ги хрупат прасетата.