Симеон използва премиерския си пост, за да си върне имотите, докато някои обикновени българи дори не получиха компенсации за отнетата от комунистите им собственост

Горан Благоев, специално за Faktor.bg

Пловдивският митрополит Николай отново ни показа, че единственият стандарт за Българската православна църква–Българска патриаршия е двойният стандарт. Владиката, който обича да повтаря, че Църквата е отделена от държавата, има навик да намесва Църквата в държавните дела – според както му диктуват интересите. Така е и с последното му послание. По своя настъпателен и критичен стил то не се различава съществено от предишните му изказвания. Отдавна сме навикнали, че 

и капчица благост, любов или прошка

не може да се процеди от преосвещената уста Николаева. Сигурно така са го учили неговите духовни наставници – че един архипастир трябва винаги да размахва пръст, но никога да не гали?! Както и да е. За това Пловдивският митрополит ще си отговаря там, където ще отговаряме всички, когато ни дойде времето – пред Онзи, който ние е казал: „горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!“ (Матей 18:7). 

Иде реч за последното послание Николаева. То е посветено на актуалната колизия около царските имоти, а съчиняването му е разбираемо по много причини. Ето кои: 

Както самият Николай посочва, Сакскобургготски помогна на БПЦ да преодолее разкола и да възстанови единството си, спомогна за превръщането на патриаршеската катедрала от национална собственост в църковна такава. И най-накрая – Сакскобургготски бил до Николай когато се водела битката за манастира „Св. Св. Кирик и Юлита“. Разбираемо е сега пловдивският владика принципно да защити принципния Симеон Сакскобурггтоски. Друг е въпросът, че обединението на Църквата при управлението на премиера-цар бе съпроводено с принципно разбиване на някои храмове и още по-принципен полицейски побой над свещеници; че „Св. Александър Невски“ беше придаден в собственост на БПЦ, за да можела тя да го ремонтира с пари по европейски програми, нищо, че принципно това не се случва вече трета година, а стенописите се рушат – по принцип безвъзвратно. „Св.св. Кирик и Юлита“ принципно сега е перлата в короната от имоти на Пловдивската епархия, защото принципно трябваше да се върне на църквата. Само, че онова, което Църквата някога е имала, са били едни съборетини, които поради невъзможността й да ги стопанисва преди 1989 г. са дадени на Съюза на архитектите. Николай обаче, принципно, получи всичко онова, което архитектите са си създали, за да имат творчески рахат – като  ресторантът, който е част от манастирския комплекс, или стаите с луксозни бани (твърди се, че дори имало джакузита). За какво принципно се използват те сега, принципно не е ясно. Но ако се следваше законовия прицип, Николай принципно следваше да получи в реституция само онова, което наистина е стояло здраво сред манастирските руини – манастирският храм, нали той е най-важният за вярата?! Обаче Пловдивска митрополия принципно получи неща, които принципно не е градила. Такива, видимо, са принципите, отстоявани от Николай и Симеон Сакскобургготски. 

Принципи за имоти

Владиката принципно призовава държавата да погледне отвъд материалното и да спре делата за царските имоти, но самия той не гледа отвъд – принципно е вторачен в материалното... Също като „царя“, който използва премиерския си пост, за да си върне имотите, докато някои обикновени българи дори не получиха компенсации за отнетата от комунистите им собственост.

Имотите, приходите от тях, от свещите и от кръщенетата, венчавките, опелата и панихидите – те са днес насъщния хляб за Църквата. Че без имоти може ли владика да бъде подсигурен пожизнено, а свещеници от многолюдните и богати енории да обитават къщи на по 3-4 етажа, че някои и с басейн?! Не може. Не твърдя, че всички духовници са такива, но това е мечтата на мнозина от тях. Как тогава Пловдивският митрополит принципно да не защити „имотите на царя“? Току-виж някой утре посегне и върху църковните имоти. Не е в принципите на Николай да пита какво стори „царят“ с имотите си – негови са, ще прави каквото ще? Принципно владиката не си навира носа и в „царските гори“ из Рила – утре някой, принципно, може да попита как се стопанисват църковните гори, например? Принципно не го интересува и с какви пари и с какви имоти въртят бизнес олигарсите, на които той дарява църковни отличия и допуска в обкръжението си? Тежи ли им нечия съдба или нечий живот на съвестта, например? Или всичко е открито, почтено, принципно??? Такива въпроси, принципно, няма как да очакваме да се отронят от преосвещената уста Николаева. Нали Христос е казал „където е съкровището ви, там ще бъдат и сърцата ви!“ (Матей 6:21). Тъй че нека оставим Пловдивският митрополит Николай да държи на принципите си, т.е. 

сърцето си при своите съкровища

Той съвсем не е единственото „църковно Версаче“ в настоящето на Българската патриаршия. Имаме други примери за следване. Дядо Добри се превърна в ходеща проповед на Евангелието със закърпените си потури и вехтата си риза – не му бяха необходими златотъкани одежди и скъпи возила, за да служи на Христос и на човеците. 

Да прочетем още малко от принципното послание Николаево за „царските имоти“, нищо че стилът наистина не е изненадващ. Не е изненада и принципът, по който Николай Пловдивски нарича Симеон. Нарича го „държавен глава“. Ето един от пасажите: „българската държава съди българския държавен глава – Негово Величество Царя на българите Симеон Втори. Съди го за собствеността върху определени имоти. Думата „срам” е мека. То е позор! Бих отишъл дори още по-далече – това е престъпление срещу държавата.“ Не е нужно да се обяснява на преосвещения митрополит, че Симеон е бил държавен глава, но на Царство България, от 1943 до 1946 г. Сега не е. Сега България е република – от 1946 година насам. Няма да се задълбаваме колко легитимно е обявена тази република тогава, но след като републиканската форма на управление не е отменена от Великото народно събрание през 1990 г., нито някой сега иска референдум за възстановяване на монархията, би следвало да се знае, че републиката е конституционно установена в нашата държава. Така че, да бъде наричан един бивш монарх, при това и бивш министър-председател, който се е заклел в републиканската конституция на България „държавен глава“ е твърде демоде. Нескопосан опит да се превърнат в плът, в здрава плът сенки, които все повече се разтварят в миналото. Бихме ги подминали с иронична усмивка, ако бяха изречени от някакъв потомствен монархист у нас. Но да го каже митрополит на Българската православна църква, при това посланието му да се публикува и на официалния й сайт – това вече не е поредната синодална заигравка в персоната на последния български цар. Това е поредният опит Църквата, в лицето на висшия си клир, да ни налага свой прочит на държавния строй в България, да придава ново значение на символи, които отдавна принадлежат на историята, да си съчинява несъществуващи принципи в българското минало.

Спомняте ли си, че преди години даже имаше синодално решение Симеон да бъде споменаван на всяка литургия като „държавен глава“, барабар с „царствения му дом“. Всичко това според законите на държавата не е подсъдно. Не е подсъдно висши клирици с послания да оспорват държавния строй, дори да бълнуват публично монархическите си принципи. Свободата на словото им дава неограничени права. Но само на такава като тях.  Представете си само какво ще се случи с представител на официалната власт или с журналист от национална медия, който симпатизира на Симеон Сакскобургготски, ако дръзне да го нарече „държавен глава“. Няма нужда да си го представяте. Ясно е какво – оставка или уволнение. Това, което е позволено на владиката, не е позволено на простосмъртните. Но да влезем в логиката на митрополит Николай. Щом според него Симеон Сакскобургготски е „държавен глава“, излиза, че държавата е негова, а всички ние сме поданици – включително президентът и министър-председателят. И понеже не може едновременно една държава да е монархия и република, то излиза, че един от двамата – цар или президент – е нелигитимен. Кой е той, след като Николай Пловдиски заявява, че Симеон Сакскобургготски е „държавен глава“?! 

Президентът Радев да не се кахъри, че в Църквата действа мощно монархическо лоби, което може да му спретне импийчмънт. Но следващият път, когато отиде да целува ръка на Николай в златообилните му покои, да знае, че домакинът не го има за истински „държавен глава“. Той не е богопомазан. Но 

ако Радев е мъж на място,

най-сетне трябва да постави официално този въпрос: Светият синод зачита ли републиканския строй на България и докога ще възвеличава Симеон Сакскобургготски като „държавен глава“? Предшествениците му все неглижираха този проблем. Дали някой не ги залъгваше, че такава е църковната традиция, че за Църквата царят е свещена особа и прочие, и прочие. Президентът трябва да зададе този въпрос, защото Църквата не е отделена от Държавата, така както му се иска на Николай Пловдивски – Църквата, освен клирици, има и миряни, а всички според Конституцията са граждани, не поданици... 

Колкото до свещената персона на царя – това е бил изгодният за Средновековието прочит на Стария Завет, че единствената форма на държавно управление, която Бог е осветил, била монархическата. Всеки сериозен богослов знае, че Бог е разрешил на старозаветните евреи да имат цар от немай къде и няма никакво евангелско основание, което да сакрализира персоната на един владетел, нищо че Николай Пловдивски твърди обратното. То не е плод на неговата богословска неграмотност, макар и друг път да е давал основание на сведущите в богословието и каноните да се питат как се е дипломирал в Богословския факултет... 

Николай много добре знае защо сакрализира Симеон, защо твърди, че случаят с т.нар. царски имоти бил „заплаха за вярата“ - „десакрализиране... дискредитиране и омърсяване на свещеното“. Защото има своята, Николаева логика – щом и Църквата, и царят са свещени, всеки който посегне на имотите им, всъщност посяга на Бога, ще рече, че е... богохулник. Ха сега да видим дали съдът и правителството ще имат куража да продължат колизията с царските имоти?! Ами, ако Бог ги накаже?! Не дай Боже, да решат да не върнат някой невърнат църковен имот. Или да дръзнат да поискат БПЦ да се отчита за всичко онова което стопанисва, че и да плаща данъци. Божият гняв може и да им се размине, но Николаевият – никога... Всъщност подобни страхове може да се насаждат само у хора, които изповядват битово християнство, а повечето от политиците ни са точно такива, уви. Затова целуват и ръцете, и енголпията на владиците – за да не гневят Бога, и да им дарува Той много управленски мандати и произтичащите от тях благини...      

С едно разбира се няма как да не се съглася с владиката. С прозрението му, че „вярата одухотворява държавата“, че стабилна Църква означава стабилна държава. Защото – това, разбира се, владиката не го казва, няма и да го каже – нестабилната, поради своята вътрешна немощ Църква естествено не допринася нищо за стабилността на обществото, респективно – на държавата. Защото:

Църква, която е ампутирала от своето настояще искрената и разбираема проповед на Божието слово, евангелско служение към нуждаещите се, високия морал на служителите си; 

Църква, която превръща тайнствата в услуга и стока, калкулирайки стойността им в ценоразпис;  

Църква за която са по-важни имотите й, отколкото спасението на душите човешки; 

Църква, която коленичи пред олигарха и затваря вратите пред бедняка  – такава Църква наистина нищо стабилно не носи на Държавата. Тя е срам,  позор сама за себе си...