Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Без съмнение цените на суровия петрол престанаха да проследяват ключовите пазарни вектори - търсене и предлагане.  САЩ , Русия и Саудитска арабия добиват почти милион барел дневно повече и обещават допълнителни мерки. Експертите, обаче, се съмняват, че Русия може да увеличи дневния си добив с заявените от Путин 200 - 300 000 барела. Очакванията са, че е стигнат предела и от тук нататък добивът на страната ще пада.
Това не пречи цените да се движат нагорe - до 87 щатски долара за барел. А прогнозите стигат до немислимите до скоро $ 100 на барел. 

След премахването на забраната за износ на суров петрол от САЩ през 2015 година, дневният добив достигна тези дни рекордните 11 милиона барела, с което 

САЩ стават най-големия производител в света

Цените обаче продължават да стоят високо - изключително под въздействие на политически фактори, сред които се откроява политиката на Тръмп.
Заблудата е да се твърди, че някой може да претендира, че се бори с Русия, докато предприема действия, които водят до наливането на допълнителни милиарди в касите на Кремъл. При 5 милиона барела дневен износ от Русия, разлика от близо двадесет долара, която може да се проследи като увеличение след новите външнополитически инициативи на президента Тръмп, всеки месец носят над 3 милиарда долара повече в сметките на руските петролни компании. Ресурс, който Путин е свободен да използва, както за заздравяване на своята вътрешна власт, така и за провеждането на 

по-агресивна политика навън, 

включително за хибридни атаки по целия свят. С тези пари Кремъл може по-спокойно да посреща всякакви санкции от всякакъв калибър, като минимум да смекчи ефекта им и отложи точката на пречупване, ако въобще някой може да каже, че след Хелзинки Тръмп иска да пречупи Путин.
Това е голямата и фундаментална разлика между Рейгън и Тръмп. За да подчини и разруши Съветския съюз, Рейгън просто срина цената на суровия петрол. Останалото бе следствие.
Не става дума само за санкциите на САЩ срещу Иран и процесите във Венецуела, но и за битката на Тръмп срещу Китай. След като Китай де факто забрани вноса на суров петрол и втечнен природен газ от САЩ, Тръмп потърси ескалация на по-високо равнище на цените, за да нанесе максимални финансови щети на най-големия вносител на суров петрол в света. 

В света на Тръмп - Русия не е голям проблем

Китай е новата „империя на злото“. 
Политиките на американският президент определено нанасят щети и в ЕС, като принуждават европейските потребители да плащат значително повече за енергия, основно на Путинова Русия, отколкото техните американски конкуренти. Свидетелство за това е постоянно високия спред – 6-9 долара - между марките Брент и WTI - водещи на американския и европейския пазар. Изведнъж 

ЕС и Китай се оказаха в един лагер - лагерът на потърпевшите

Белият дом, очевидно не се притеснява да се конфронтира на много фронтове, но е добре да помисли върху обстоятелството, че освен парите, Путин ще получи и славата, защото веднага използва възможността да се представи като световен партньор и приятел на потребителите на енергия, като човек, който иска да намали сметките за енергия, докато Тръмп ги качва. Не случайно насочи вниманието към Тръмп като виновник за по-високите цени и с неговата оценка много западни лидери ще бъдат съгласни.

Посланието на Путин със сигурност ще бъде чуто и разбрано от потребителите в много страни.