Александър Йорданов, Специално за Faktor.bg

Предстоят избори за европейски парламент. Резултатите ще дадат отговор на един съдбовен въпрос: в каква Европа искаме да живеем – обединена или разединена, тази от миналото – националистическата или в Европа на бъдещето – още по-интегрирана, демократична и свободна. 
На тези избори аз ще подкрепя Европейската народна партия. Тя обединява десни, антикомунистически и християндемократически партии. В техните програми откривам добри идеи за бъдещето на Европа, те  внушават сигурност и чертаят нови перспективи на свободата. Споделям възгледа за още по-голяма интеграция на страните членки. Това е националният ни интерес. Интеграцията в ЕС направи България по-силна, по-успешна и авторитетна държава. От безгласен сателит на чужда държава в миналото ние станахме независима държава и реален фактор в Югоизточна Европа. Станахме държава, която решава не само собствените си дела, но и проблемите на Европа. И защитава европейската граница.  Успешното председателство на България на Съвета на ЕС доказа това. Доказа го и политиката ни в подкрепа на Р Северна Македония. 
В момента ЕНП има 217 евродепутати, от които седем са български – шест от ГЕРБ и един от ДСБ. Социалистите имат 189 депутати, т.нар. консерватори и реформисти – 74, либералите са 68, зелените – 51, крайните националисти – 37.  Но тенденцията на тези избори е към промяна. Очакването е по-силни позиции в новия парламент да получат националпопулистките партии –най-голямата опасност за обединена Европа.  Затова вниманието трябва да бъде съсредоточено върху нея. 
 
Не съществува националистическа солидарност 

Всеки национализъм е коза на свой крак. България не може да очаква нищо от чужд национализъм. Нито гръцките, нито  германските или френските националисти ще проявят солидарност с нашите национални интереси. Та нима не виждаме, че  родните ни националисти са повече чуждофили, отколкото българофили, та какво остава за чуждите. Що се отнася до социалистите те самите не знаят какво искат. Такива са в Европа, същите са и в България. От тях работа не чакай, видно от поведението им в българския парламент. А и тяхна първа грижа винаги е била Русия. Безграничният либерализъм ми е чужд, а като се сетя, че в Европарламента либерали са избраните в Боянския сарай, директно подминавам тази избирателна порта. Нашите зелени пък по потекло и по приказки ми розовеят, та чак червенеят. От партиите членки на ЕНП СДС е най-стария член на това демократично семейство. Нещо повече. СДС е помогнал безкористно и на други български партии – ДСБ, ДБГ и ГЕРБ да станат членове на ЕНП.  
Предстоящите европейски избори нямат нищо общо с местни или национални парламентарни избори. Кмет на Горно Нанадолнище няма да избираме. Пред голямата опасност за Европа дребните български дрязги и партийни боричкания изглеждат жалки и глупави.  
   На тези избори 

мисълта ни трябва да бъде само за успеха на ЕС - това е нашият национален интерес

 А основен стълб на съюза са партиите членки на ЕНП. Затова и е важно да познаваме предизборните намерения на онези наши партии, които членуват в ЕНП. От гласуването за тях зависи укрепването на съюза и неговата жизненост.  
Демократи за силна България са извънпарламентарна партия член на ЕНП, но у нас са в коалиция с партии политически противници на партиите от ЕНП. Това не е много принципно, но е факт. Светослав Малинов – член на ДСБ,  е евродепутат благодарение и на гласовете на избирателите на СДС, гласували за коалицията Реформаторски блок на миналите евроизбори. СДС няма евродепутат, но е активен член на ЕНП. Управляващата партия ГЕРБ е представена от шестима депутати в ЕНП. От тях бих откроил Андрей Ковачев, чиято активност прави силно впечатление. Именно той през 2014 г. организира в Европарламента дискусията "Комунизмът и несломеният човешки дух", в която възкръсна истината за българската съпротива срещу комунизма, за борбата на горяните. Пак той, през март 2016 г.,  даде старт на инициативата „Знание за миналото – памет за бъдещето”. И винаги заема активна и вярна позиция спрямо политическките процеси в съседна Р Северна Македония.  Наскоро именно той разбираемо и за най-несхватливите у нас, поясни, че „не можем да обвиняваме Европейския съюз, че не е бърз и ефективен, а в същото време да не му дадем инструментите да бъде бърз и ефективен, адаптиращ се на променящия се свят”.  
 
Противниците на ЕС или евроскептиците у нас споделят идеите на т.нар. Движение на Европа на нациите  и на Европейските консерватори и реформисти. Техни български говорители в Европарламента са Ангел Джамбазки и Николай Бареков. Първият е желан гост на много медии, защото цялото му говорене е срещу Европа и се състои от Кремълски опорни точки. А вторият наскоро заяви, че все повече му липсва комунизма. ДПС са либерали и имат четирима евродепутати, но е важно да се знае, че те бяха избрани преди да се появи партията ДОСТ. БСП също има четирима евродепутати. Сега са се заканили, че ще имат шестима. Но и тяхната гледна точка за Европа е руска. Общото между 

българските анти ЕНП партии е, че са промосковски,

 като някои от тях са открито антиевропейки и антинатовски, което означава, че работят срещу интересите на България. Впрочем, те вече постигнаха успех – избраха за президент Румен Радев, който се превърна в говорител на Кремъл на българска територия.  
Ако гражданите гласуват за ГЕРБ те ще изпратят депутати в ЕНП. Същото е и ако гласуват за СДС или за Движение „България на гражданите”.  Така ли обаче ще е, ако се гласува за Демократична България? Бих искал да е така, но наскоро кандидат на тази коалиция ни информира, че ако бъде избран за евродепутат може и да не стане член на групата на ЕНП. Затова е важно ние, избирателите, предварително да знаем на бъдещите евродепутати какви мисли им се въртят в главите и кой им дърпа конците. Не бих гласувал за кандидати, които няма да увеличат числеността и силата на ЕНП. 
Политическата платформа на ЕНП акцентира върху свободата и отговорността на гражданите и насърчава солидарността между тях, уважава традициите, осигурява стабилност на публичните финанси, апелира за борба с корупцията, защитава плуралистичната демокрация и социалната пазарна икономика, убедена е в силата на правовата държава, отстоява целостта на единния европейски пазар. ЕНП подкрепя продължаването на разширяването на ЕС, засилената европейска политика на съседство. Важна за България е и политическата теза за обща енергийна политика на съюза, защото само така се постига желаното – енергийна независимост от Русия. 

Противниците на ЕС разчитат на националните разделения на европейските демократични сили

Това е инструкцията, която те получават от Москва. На последните парламентарни избори разделените три демократични коалиции – Нова Република, Реформаторски блок и Движение "Да, България",  пропиляха гласовете на 296 000 избиратели, които гласуваха  за тях. Това бе чудесен подарък за БСП, ДПС, „Обединените патриоти” и „Воля”. Това бе подарък и за ГЕРБ. Отказът на тези „коалиции” да се обединят остави техните симпатизанти без парламентарно представителство. И вместо да управляват България те обикалят немили-недраги около парламента. И се чудят защо във властта са „обединените патриоти”. Ами там са, защото в необходимия момент излязоха по-умни. Но ако грешката с разделението е разбрана и осъзната, защо тогава отново, при това на тези изключително важни европейски избори, „старата десница” е разделена? Няма обединение на десницата без в него да участва първата партия член на ЕНП – Съюзът на демократичните сили. Или ако в него не е БЗНС – традиционна партия, чийто лидер е най-силно атакуван от проводниците на руски интереси у нас. В такова обединение трябва да бъдат и традиционни партии като Радикалдемократическата партия, както и други демократични организации и движения. И така трябва да бъде, за да не се губят гласове. Вътрешните партийни противоречия и дрязги трябва да бъдат загърбени. Не трябва да се допусне да се разпиляват гласове на десни избиратели. От ЕНП очакват от България да влязат в Европарламента не седем, както досега, а поне 9 депутати. И защо да не влязат, ако има воля за това? Защо да не свършим тази работа в подкрепа на обединена Европа? Никой няма да пречи на нашите партии след евроизборите отново да се делят, да се ругаят и нападат една друга, сеири да гледаме от тях на местни и национални избори. Но поне пред Европа да се покажат като европейци, като хора със здрав разум. Защото в момента изглежда така, сякаш Алеко Константинов е казал вечна истина за нас, българите: „европейци сме ний, ама все не сме дотам”.  Ще обясня всичко това с още по-разбираеми думи. 
 
Борбата е за това противниците на ЕС да не припарят в Европарламента

Но въпросът е кой ще окастри БСП? Кой ще свие „сърмите” на ДПС? Кой ще обясни на Ангел Джамбазки и неговите поддържници, че предизборният им лозунг: „България на българите, Европа –на европейците!” е предателски спрямо интересите на България.  На последните парламентарни избори у нас партията ДОСТ получи 100 479 гласа. А коалицията, в която участваше СДС –   "Реформаторския блок", на същите избори получи 107 407 гласа. Въпросът е тези близо 208 000 гласа ще изпратят ли евродепутати в ЕНП? Или ще останат да циркулират в безвъздушното пространство като свободни електрони. За да радват противниците на Евросъюза, за да се курдисат в него тези, които не му мислят доброто. 
Преди няколко дни председателят на Европейската народна партия Жозеф Дол изпрати писмо до лидерите на българските партии членуващи в ЕНП. В него той ги призова да направят най-отговорния избор и представят българските граждани в единен фронт на евроизборите. Защото само обединени тези партии могат да избягнат разпиляването на гласовете, което ще е от „интерес и полза единствено за популистите и антиевропейските сили”.  Някои се подразниха от израза „единен фронт”. Но истината е, че в момента в Европа се води битка за бъдещето и фронтовата линия е ясно очертана.
Жозеф Дол разсъждава като десен политик и европеец. Затова е убеден, че само едно увеличено представителство на ЕНП в Европейския парламент ще гарантира избора на Манфред Вебер от ЕНП за следващ Председател на Европейската комисия. Но каква бе реакцията у нас на това логично предложение. 
Първата дойде от лидера на ДСБ Атанас Атанасов. Той категорично отхвърли идеята за обединени усилия на партиите членки на ЕНП с аргументи от кварталната кръчма. Същевременно сам използва думата „фронт” и настоя за изграждане на „общ проевропейски фронт за възраждането на образа на ЕНП като не само на най-голяма, но и на най-принципна партия в Европейския парламент и за достойното място на българските представители в нея.”  Но изразът„не само” означава, че за него големината на парламентарната група на ЕНП не е важна. Което е нонсенс. Тя е парафраза на пагубната за българската политическа десница „доктрина”: „по-малко да сме, но да сме си наши”. Тази болест се разви най-напред, още през 90-те години, в СДС, а след това зарази и ДСБ. В това отношение ГЕРБ споделя обратната философия – повече да сме и пак да сме си наши. 

Що се отнася до понятието „най-принципна” то добре помня, че за „най-принципни” претендираха комунистите. При демокрацията станахме свидетели на клинкане от партия в партия. И всеки път то бе аргументирано с „принципи” –  смокинов лист за лични мераци, за политически нарциси, егоисти и тарикати. Помня как навремето Радан Кънев и Петър Москов, например, ми бяха надули главата с тяхната принципност. А сетне какво се случи? Когато СДС бе на власт сума народ се юрна към него „принципно”. Но когато СДС загуби изборите, нещо което се случва на всяка партия, една част от седесарите преминаха в ДСБ – също „принципно”. И за техен срам произнесоха гневни думи за „мъртвото тяло” и възвисеният „дух”. И забравиха,че на гърба на избирателите на СДС са станали „важни политици”. Едва след осем години настъпи просветление –  създаде се „принципната” „Синя коалиция”. Сетне, също „принципно”, „кукувицата” – част от „царската”партия НДСВ, която „снасяше яйца в синьото гнездо” бе припозната от ДСБ като пръв партиен съюзник в „Реформаторския блок”. Стана и член на ЕНП. Също „принципно”. Сетне „принципно” от ДСБ си харесаха „Да, България”, където няма ляво и няма дясно, и чийто лидер е Христо Иванов – вицепремиер в правителството на видния социалист Георги Близнашки и министър на правосъдието в правителството на Бойко Борисов.  ДСБ оглеждаха и партията на Татяна Дончева, но си харесаха „принципно” и „Зелените” – партия член на европейската Зелена партия. И пак ДСБ участва във властта заедно с ГЕРБ и пак „принципно”. След това последваха серия от „принципни” скандали. От цялата тази принципиална сага спечели антиевропейската идея – националисти и псевдопатриоти се намърдаха в парламента, а многопринципните изпаднаха от него. 
Ясно ми е, че проблемът днес в „старата десница” е отношението към ГЕРБ. Преди 10 години СДС и ДСБ гласуваха заедно с ГЕРБ за кмет на София да бъде избрана Йорданка Фандъкова. И до днес, колчем за нещо потърся общинска администрация и не само на София, виждам как представители на тези три партии са се сработили отлично. Пред електората те са противници, но в кабинетите са заедно. ГЕРБ станаха членове на ЕНП с „принципното” съгласие на „принципните”.  

Малко история

ДСБ не участва на конгреса на Европейската народна партия в Хелзинки през ноември миналата година. Каквито и да са били причините, това не бе добър знак. Затова ще припомня случаят „Каденабия”. От това малко италианско градче разположено на езерото Лаго ди Комо в края на 90-те години тръгна възходът на обединената десница в България. И пак оттам започна нейното падение. През 1996 г. фондация  "Конрад Аденауер" събра заедно тогавашните лидери на опозицията: Иван Костов (СДС), Ахмед Доган (ДПС), Стефан Савов (Демократическа партия), Анастасия Мозер (БЗНС) и така бе поставено началото на успешния политически проект Обединени демократични сили. От Каденабия, както отбеляза още преди 10 години в. „Капитал”, „тръгна походът на обединената десница към управлението на страната.”  Пет години по-късно, отново в Каденабия, бе направен опит да се предотврати разцеплението на СДС. Не се получи. На неколцина от лидерите на СДС чавка им бе изпила ума, самовнушили си бяха, че са велики и „принципни”, и си създадоха свои партии. Така съсипаха добрата европейска идея и оттогава гледат парламента и властта през крив макарон.  
През ноември 2008 г. отново добряците от ЕНП се опитаха да налеят ум и разум в българските демократични глави. Целта тогава бе да се постигне разбирателство за общо управление между ГЕРБ, ДСБ и СДС. Но нашите реотани загряха едва шест години по-късно. И то за кратко, след което ДСБ, а след тях и „Да, България”, превърнаха ГЕРБ в основен политически противник. ГЕРБ има трески за дялане. Правил съм анализ на политическите грешки на Борисов.  Но безспорното е, че евродепутатите на ГЕРБ са активни членове на ЕНП и помагат на тази общоевропейска дясна формация. Затова и лидерът на ЕНП Жозеф Дол подкрепя ГЕРБ. И призовава към обединение. 
В България партийният партизанлък няма почивен ден. Някои „тъмносини” се изживяват като „тъмночервени”,като квартални футболни запалянковци. Те си викат за своя отбор и не забелязват, че той вече играе в Трета лига. А аз го искам във Висшата лига.  Защото успехите на ЕНП са за доброто и на България. Критика към отделни играчи трябва да има, анализ как определени ситуации е могло да се изиграят по-добре, трябва да се прави. Но 

не мога да сменя отбора на ЕНП с друг

И да се пиша „принципен” фен на зелени, червени, сиви, жълти и прочие противници на терена. 
На европейски избори сдружаването на партии от едно политическо семейство е принципното действие. Сдружаването може да стане предварително, за да не се  разпиляват гласове. Може да стане и следизборно – в самата парламентарна група на ЕНП, когато заедно ще обсъждат конкретни политически действия и заедно ще ги предприемат. Така е в настоящата парламентарна група на ЕНП. Но не само там. Един от основателите на ДСБ и зам.председател на тази партия, стана зам.министър на външните работи и посланик на България във Великобритания и Северна Ирландия при управлението на ГЕРБ. Друг любопитен „принципен” пример бе изборът за шеф на КЕВР, направен от ГЕРБ, ДСБ, СДС, България на гражданите, ДПС, Патриотичен фронт, БДЦ и АБВ на 2 април 2015 г.

На предстоящите евроизбори е важно България да не изпраща в ЕП противници на европейското обединение, проруски социалисти и псевдопатриоти, а да използваме своя потенциал като избиратели, за да засилим полюса на обединена Европа. 

За съжаление това, което е препоръчал на българските партии членки на ЕНП Жозеф Дол, със сигурност няма да се случи. Но е съдбовно важно, заради бъдещето на България и заради бъдещето на Европа, на „сметката” на ЕНП да отидат възможно най-много български гласове. Като гаранция, че Европейския съюз ще продължи процесите на интеграция, че национализмът няма бъдеще, че руската агресия срещу Европа ще бъде спряна с достойнството, с което именно партиите от ЕНП в настоящия европарламент реагириха срещу наглото анексиране на Крим като въведоха последователно и убедено серия от санкции срещу Кремъл. 
Българските партии, които ще изпратят свои представители в ЕНП трябва да водят национално отговорна политика, да защитават националните интереси. Това означава повече Европа в България. Призовавам 

да не се губят гласове по пътя към Страсбург и Брюксел

 Гражданите, които споделят политиката на ЕНП и евроатлантическите демократични ценности, нека да подкрепят европейската идея като гласуват за партиите от ЕНП.  Така ще гарантират силно представителство на ЕНП в следващия парламент и ще инвестират в едно по-добро бъдеще. Нека оставим поне на евроизборите партийният партизанлък да спи под камък. И да помислим за отговорността ни пред дясната европейска солидарност.