Николай Слатински*,http://nslatinski.org

  След пресконференцията на главния прокурор написах във Фейсбук:

   Май се сдобихме с двукамарен парламент:

  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".

  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...

    А след пресконференцията на бившия премиер написах пак там:

    Не знам дали са за затваряне, но виждам, че са за връзване...

    Сапунката "Бойко Борисов" продължава...

  Сезон 1. „Държавата - това съм аз.”

  Сезон 2. „След нас и потоп.”

    Ето защо е очевидно, че не точно сега и едва ли точно тук трябва да се аргументирам по-смислено за това, което ще напиша след малко.

  Но днес си говорихме отново и отново, при това все по-разтревожено, разтерзано и разочаровано с приятели за политиката и за политическото, за нещата от живота и за подробностите от пейзажа, за парламента, правителството и партиите. А също и за Дясното.

  Така че искам да споделя все пак какво казах на своите приятели за Дясното.

   Разбира се, длъжен съм да уточня – за да няма спекулации, че с моето участие в политиката е приключено.

  И че вече нямам сили и не виждам смисъл да се самовъзприемам като десен, центрист, радикалдемократ или либерал.

  Аз съм само човек и просто един абсолютен страничен наблюдател - без лични политически амбиции.

  Но към дясното съм пристрастен, защото без него политическа България е еднокрака, едноръка и едногледа...

    Без прекалено да идеологизирам, аз също смятам, че в този парламент ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЛЕД 1989 г. не са представени десните избиратели и десните идеи.

  В края на краищата само в главата на политически цербери и циници, лицемери и луцифери, може да хрумне нелепата мисъл, че "ГЕРБ" били дясна партия!

  По-голяма глупост не е възможно да се измисли за този механичен сбор от охранители, милиционери, доносници, тарикати и сметкаджии, които нямат идеология, а само харизматична, първосигнална, лошо образована и зле възпитана ракета-носител!

    Липсата на дясна партия в парламента ще го измести неизбежно в посока на популизъм, патриотарство, псевдосоциалистически илюзии и псевдокапиталистически практики.

    И това ще се случи независимо, че - както каза един стойностен социолог - отдавна от задкулисната олигархия е замислен моделът "ляв електорат - десен премиер"...

    България има остра и неотложна необходимост от нов десен проект.

  За да се създаде нов десен проект обаче, трябва да бъдат изпълнени поне 4 условия:

    ► Първо, отказ – решителен, радикален отказ от досегашните десни лидери; категорично и неподлежащо на обжалване скриване и разкарване на физиономиите от досегашния преход, натрапили се като емблеми на дясното, възприемани като лица на статуквото и отхвърлени категорично на изборите - веднъж и завинаги.

  На преден план трябва на всяка цена да излязат млади хора – те да бъдат новите лица на дясното. Новият десен проект трябва да бъде млад и на младите.

  Залепят ли се за новия десен проект причиняващите скомина стари муцуни, той ще умре още преди да е заченат...

    ► Второ, отказ от сектантските ултралиберални, суперконкурентни, мегаиндивидуалистични и хиперпазарни догми.

  Дясното може да бъде модерно, ефективно и конструктивно дясно и без да обслужва, обгрижва и облизва плутократския 1%, без да мисли само и единствено за живеещите в затворените квартали богаташи и апаши.

    ► Трето, отказ от фундаменталистката, почти религиозно надъхана, облещена, оплезена, опулена и дрънчаща на кухо русофобия.

  Да, интересите на България и Русия все повече се различават и раздалечават, но това не значи да се бълва омраза срещу Русия и тя да се ненавижда, да се хули, да се сатанизира.

  Силна, надъхана, въоръжаваща се и вдигаща жизнения си стандарт Русия гледа на България като на нещо ситно, дребно, малозначещо и няма да използвам груби изрази, за да казвам през какво й е на Русия за България, за да се привижда във всичко дългата руска ръка и всякакви иначе умни десни хора да плещят идиотски глупости, които говорят само за известни ментални проблеми и синдроми и симптоми за увредено политическо и психическо здраве.

  Има много по-рационални и отговорни способи и средства да отстоим собствените си национални приоритети в отношенията с Русия, отколкото да твърдим за всичко и навсякъде, че кат’ Русия няма втора, тъй опасна на света...

  Да не говорим, че Русия се управлява от дясно мислещи хора и по дясна стратегия, това – между другото.

  Дясното и русофобията не са сиамски близнаци, те не са дори и първи братовчеди. Добре е това да се разбере от хората, които се смятат за десни.

    ► Четвърто, отказ от фанатичната, социопатичната, епилептичната и шизофренична реторика, в която е заложена остарялата, овехтялата и одъртяла алтернатива „комунизъм или антикомунизъм”.

  Твърдя, че антикомунизмът отдавна вече не само не е Главният проблем на и пред България, но и изобщо не е мобилизиращ и консолидиращ инструмент за политическа идентификация.

  Преходът можеше и трябваше да развява – дори като фактор за лична и групова самоидентификация - плашилото на комунизма. След Прехода, когато са се разпълзели милиони змии и други опасни или отблъскващи социални, икономически, финансови, свързани със сигурността и ценностите влечуги, да продължаваме да се плашим и стряскаме от Големия Мъртъв Динозавър „Комунизъм”, означава да губим обществена енергия, да сме в плен на стари дихотомии, сблъсъци и конфронтации, в които, впрочем, БСП винаги ще има много по-голям ресурсен потенциал, независимо от геронтологическата изчерпаемост на част от електората й.

    Ето това си мисля за новия десен проект. Може и да греша, но съм вътрешно силно убеден, че ако старите муцуни на дясното, старите сектантски хиперпазарни догми на дясното, старата фанатична русофобска омраза и старата фундаменталистка антикомунистическа реторика на дясното продължат, то новото дясно ще си остане старото бясно...

    И България ще се люшка между управления или на организирана престъпна група от охранители, милиционери и ченгета, или на „гъвкави” коалиции от партии – едната на леви социалисти с мултибогати лидери, другата на леви български турци с мултибогати лидери, а третата на леви патриотари с мултибогати лидери...

    А в такава България все по-малко от нашите деца ще искат да живеят.

   *Николай Слатински (1956) е доктор по математика и професор по национална и международна сигурност и един от водещите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната, обществения ред. Преподава във ВА „Г. С. Раковски”, УНСС, СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Автор е на 6 книги и десетки научни публикации. Бил е народен представител във Великото и в XXXVI народно събрание. Работил е като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов в периода 2002—2006 г.