Анелия Димитрова

Само преди две седмици публикувахме във Faktor.bg статията на украинския политолог Георгий Кухалейшвили (виж ТУК ), че след провала на преврата в Черна гора и загубата на БСП в България, Русия ще потърси нов плацдарм на Балканите и този плацдарм ще бъде Македония.
Русия не крие, че иска да се върне на Балканите. И докато след 11 септември САЩ прехвърлиха главното си внимание и влияние към Близкия Изток, а ЕС се занимаваше със спасяването на Гърция, а впоследствие беше залята от вълната на тероризма и мигрантите, Русия не прекрати усилията си да влияе бавно и полека върху политическите процеси на Балканите.

Тези усилия са много по-видими и брутални след 2014 година, годината, в която както пише бившият заместник-командващ обединените сили на НАТО в Европа генерал Ричард Ширеф 

„започна войната с Русия“

През последните близо три десетилетия в Македония се води политика, която неизбежно доведе до насилието в парламента миналата нощ. Логично, стъпка по стъпка, македонските партии обзети от манията за „велик“ македонизъм и антиквизация, създадоха клептократична мини държава, като пренебрегваха както албанския фактор, така и непрекъснатото напомняне, че няма да бъде приета в НАТО и ЕС докато не реши проблемите с албанското малцинство (25 процента от населението) и със съседите си.

Но албанските политици и депутати, така и не са подписали македонската Конституция и още в началото на 90-те години се обявиха против това македонският народ да се признава като единственият „държавотворен“, официалният език да е само македонският, а знамето със звездата на Вергина те отхвърлиха, като неприемливо и създаващо проблеми с Гърция.

Междувременно, през 2001 година, македонските албанци направиха опит, по примера на Косово, да постигнат отделяне на части от Македония чрез военна съпротива. 

Тогава, в началото на ХХI век, след падането на Стената и ентусиазма на посткомунистическите страни, че бъдещето е светло, а войните вече нямат място под слънцето, това беше истински шок. 

С усилията на САЩ и Европа няколкомесечните военни действия бяха прекратени, но те показаха две много важни тенденции: че албанците не се чувстват в Македония равнопоставени, като в своя си държава и, че македонският политически елит не е способен да реши етническите проблеми в страната.

Охридското споразумение, което имаше за цел да постави на масата на преговорите този изначален конфликт включваше в себе си и стъпки за преодоляването му, но те, макар и скрепени с подписите на македонските и албанските политически лидери, не бяха изпълнени. Така наречената „албанска“ или „тиранска“ (от името на албанската столица Тирана) платформа, която предизвика пък протестите на етническите македонци, не се различава особено от Охридския договор.

И тези проблеми, които периодично се замитат под чергата, тлеят там и избухват съвсем (не)очаквано.

Причината за насилието не е избирането на Талат Джафери за председател на парламента. Да, той е спорна личност, бивш офицер от Югоармията, участник във военния конфликт през 2001 година, за него се предполага, че е участвал в убийството на 8 македноски полицаи край Вейце. Впоследствие, след Охридския договор, той, както и мнозина от политическите лидери и депутати в сегашния парламент, получи амнистия и 

смени маскировъчната униформа с костюм и вратовръзка 

Не е и гневът от това, че албанският език ще бъде обявен за втори официален. Дори не и това, че по непотвърдена информация (възможно е това да е поредната фейк-нюз)в македонския парламен бил пуснат албанския национален химн.

Причините са много по-дълбоки и много по-опасни. Те са, както от двете страни на Вардара (ако приемем, че това е видимата граница между двата народа, заредени с дълбака враждебност и страх един от друг), така и по-близо или по-далеч от границите на самата Македония.

Националистическите лидери на ВМРО-ДПМНЕ бяха разобличени от опозицията и медиите, че не се свенят да фалшифицират и крадат избори, да злоупотребяват, както с доверието, така и със средствата на данъкоплатците, да прибягват до насилие, за да запазят властта си.

Протестите срещу лидера на ВМРО-ДПМНЕ и премиер Никола Груевски в продължение на месеци не успя да го разколебае в тази му „политика“.
Но, и тук има едно голямо „но“ – нека не забравяме, че в тези протести, в името на демокрацията и свободата на словото на улиците на Македония за пръв и единствен път излязоха заедно етнически македонци и етнически албанци. 

Това беше фактът, който стресна управляващите в Скопие и като по „чудо“ в Куманово беше разкрита паравоенна група диверсанти дошли от Косово, които бяха избити и арестувани след обстрел на жилищата в албанската махала.

Малцина в Македония повярваха в историята с „косовските албанци“, но тази мини-криза изигра своята роля.
Толкова с „примирието“ и „рамо до рамо“ на македонци и албанци.

Сега виждаме същата схема, разиграна в протестите срещу „албанската платформа“, която впорчем Груевски беше приел, за да получи недостигащите му за мнозинство албански гласове в парламента.

Същата схема се разиграва и в момента. Разгневените „народни маси“ нахлуха в парламента, пребиха лидера на опозицията Зоран Заев, един от албанските депутати е с опасност за живота в болница, ранените са над 100.

Сблъсъкът сега, слава Богу, не беше на етническа основа. Две от албанските партии дори не подкрепиха избора на Талат Джафери за председател на парламента. Насилието е на идеологическа основа и насочено предимно към социал-демократите. 
Но така беше тази нощ. А утре? 

Вече виждаме опит този кнофликт да бъде прехвърлен на етническа основа, да се прокара отново разделителна линия между македонци и албанци, не без усилията и на външни фактори.

И в тази взривоопасна ситуация – за Македония, за България, за Балканите, в началото на месеца председателят на Еврокомисията  Жан-Клод Юнкер предупреди, че ако ЕС се разпадне, ще има нова война на Западните Балкани, визирайки заплахата от ескалация на конфликта в Македония.
Евросъюзът се опасява, че ако социалистите и албанците не сформират коалиция, ще възникне

опасност от държавен преврат

Има опасност от политическата нестабилност да се възползват албанските сепаратисти, които  да обявят за излизането на западните територии от състава на Македония.

Съвсем не на шега, политическата криза грози с прерастване във военен конфликт, ако водещите политически сили не се договорят за преодоляване и. 
Западните наблюдатели смятат, че именно този момент ще използва Русия, за да се вклини във вътрешните работи на Македония, да „окаже братска помощ“ на националистите в Скопие и да възстанови своето влияние на Балканите.
Да не забравяме, че както премиерът Никола Груевска, така и президентът Георге Иванов имат много тесни и приятелски отношения с Кремъл. 
Правителството на Груевски отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия, въпреки, че Македония води преговори за членство в ЕС.
От своя страна по времето на управлението на премиера Груевски Русия предложи изгодни условия на Македония за преминаването на „Турски поток“ през нейна територия.

Нещо повече, по време на военното нападение в Куманово от Москва е предложена помощ със „специалисти“ за неутрализирането на въоръжената група „косовски албанци“.

Москва пък поддържа ВМРО-ДПМЕ в конфликта и с опозицията, защото смята, че СДСМ и албанската ДСИ са спонсорирани от Запада, включително и от фондациите на Сорос.

Македонсикят президент, също член на ВМРО-ДПМНЕ Георге Иванов само преди два дни, по време на посещението си в Москва обяви за съществуването на „дълбока духовна, езикова и културна свързаност между Македония и Русия“. 
В лекция в университета „Ломоносов“ на 26 април Иванов подчертава, че

 „московяните и македонците са имали един и същ език“

 и с особена гордост припомня, че първият премиер на СССР и лидер на КПСС  след смъртта на Сталин е неговия приближен, македонецът Георги Максимилианович Маленков.

Трябва да се признае, че руската пропаганда от години подхранва великомакедонския шовинизъм като чрез различни „учени“ и на „научни конференции“ признава съществуването на македонска нация от древността, подкрепя ги в спора за името с Гърция, дори възприема като историческа истина произхода на днешните македонци от Александър Велики. И така за разлика от България и Гърция, Русия се представя в ролята на „верен приятел“, който единствен признава трагикомичните претенции на македонизма.

Русия има интерес да се вклини във вътрешните работи на Македония, за да преориентира страната към сътрудничество с Кремъл, да прекъсне процеса на интеграция с ЕС и НАТО и да възстанови своето влияние на Балканите. 

Следователно, за Русия е изгодно политическата криза да прерасне в конфликт-гражданска война или военен конфликт с радикалните албански сепаратисти.

Ако отново възникнат сблъсъци между македонци и албанци, както в Куманово преди две години, то Русия може да изпрати военни специалисти и оръжие, за да „помогне“ на Македония, „изоставена“ от ЕС, САЩ и НАТО. 

И тук ще цитирам отново Георгий Кухалейшвили: „Кремъл ще се постарае да се представи като по-надежден партньор от Запада. Един въоръжен конфликт ще задълбочи миграционната криза в Европа и ще отслаби позициите на ЕС в региона. Ескалацията на един конфликт е в изгода на Кремъл. И тогава САЩ, които преди години помогнаха на косовските албанци да получат независимост, за да отслабят влиянието на Сърбия, ще трябва да се сблъска лице в лице с Русия за Балканите както преди близо 30 години“.  

И това важи не само за ЕС и САЩ, но и за България, която се намира едновременно между няколко огъня.