Николай Василев*

Продължават усилията за минирането на едва започналото помирение между България и Македония! След като президентът Радев заяви, че той не бил чул извинение от страна на македонския премиер Зоран Заев, президентът Георги Първанов (2001 -2011) отправи нови обвинения към Македония. Той обвини и българската дипломация, която според него „замела боклука под килимчето“, „неподозирайки, че ще дойде време, в което отказвайки се от Антична история, Скопие, (...) ще започне да утвърждава идентичност на базата на „кражба на българската история“.
Според него причината за пропуска на българската дипломация бил някакъв чужд натиск. „Това показва недалновидност. Пропуснахме да разясним въпросите в договора“ – заяви той в интервю за дневния информационен блок на Радио „Фокус“.
Отново ставаме свидетели на елементарна манипулация, или на цялостно неразбиране на проблема.
Присвояването от страна на Република Македония на историята на античното македонско царство би могло да се опише с термина "кражба", защото съвременните македонци по никакъв начин не могат да бъдат определени като биологични, или културни продължители на хеленизираната антична македонска цивилизация, разпространила се из целия Близък изток.
Но могат ли македонците да „откраднат“ Гоце Делчев, Даме Груев, Илинденското въстание? Разбира се, че не, защото 

това е историята на техните преки предци, 

отпреди малко повече от век. Можем само да се благодарим на това, че югославският режим реши да използва тази история, макар в силно фалшифицирана форма и днес македонците се идентифицират с нея. Непосредствено след Втората световна война е имало предложение всички които са са се идентифицирали като българи да бъдат изхвърлени от учебниците. Попитайте някого на улицата в Скопие, дали знае кои са Партений Зографски, или Методий Кусев? Малцина ще ви отговорят. Съществуваше съвсем реална възможност, днес в Македония само специалисти да знаят имената на водачите на историческото ВМРО.
Договорът за добросъседство и приятелство съвсем ясно постанови, че България и Македония имат обща история, която не могат да разделят и трябва да споделят. Съвместното поклонение на премиерите на България и Македония на гроба на Гоце Делчев в Скопие (оказал се там след като комунистическите власти предават тленните останки на революционера на югославска Македония), съвместното им поклонение на гроба на Свети Кирил в Рим, поклонението на Зоран Заев пред паметниците на цар Самуил в София и на Гоце Делчев в Благоевград поставиха началото на традиция за съвместно честване на нашата обща история!
Когато говорим за характера на Илинденското въстание, човек не се нуждае от повече информация от тази, която може да получи от неговите бойни знамена. Надписите на всички тях са извезани на литературен български език, на всички тях фигурира българският златен лев, а на не малко от тях ще видим и българския трикольор. 
Историята не може да бъде променена и колкото и да е фалшифицирана, винаги ще се намират смели умове, които ще задават неудобни въпроси. Далеч по-страшно от политическа гледна точка е когато историята е забравена. Днес малцина в Македония се спомнят за героичната борба по време на Възраждането, за откриване на български училища и църкви. Затова и много манипулатори с лекота омаловажават този процес и го приписват на влиянието на Екзархията, макар да е очевидно, че българите, включително тези в Македония се преборват за Екзархията, а не тя като чужд елемент е създавала българи там.
И все пак, отказът на огромното мнозинство от македонските политици да отправят без уговорки българския характер на тяхната история трябва да ни накара да се замислим. Защо 28 години след независимостта там има толкова силна воля да се търсят често смешни обяснения, за да се „

дебългаризира“ историята

Причините са най-общо две. Първата е краха на българската кауза, след десетилетия на изключителни усилия. Възрожденци отварят български църкви и училища, комити и въстаници жертват живота си за българска Македония, български доброволци, офицери и генерали се сражават храбро през войните, но всичко завършва с крушение. Кръсте Мисирков осъзнава геополитическата обреченост на македонските българи още след Илинденското въстание и предлага като спасение извеждане на македонците от българската едно-национална тъкан. Това разбира се довежда до още по-страшно разделение, разкъсване на семейства, ужасни братоубийства и какви ли не още мрачни събития. Когато обаче след Втората световна война Мисирковият план се превръща в официална политика, в момент когато България дегенерира зад Желязната завеса, а Югославия се оказва в благоприятно междинно геополитическо положение, македонците постигат безпрецедентни икономически и социални успехи. Не е за учудване, че днес за много от тях е трудно да се отрекат от времето на Югославия и на цялата тогавашна идеологическа конструкция.
Втората причина е в 

имиджа на съвременна България

 В Скопие днес страстно желаят да се присъединят към ЕС и НАТО, но членството на Българяла в тези организации им изглежда по-скоро като аномалия. България просто не стои добре и малцина имат желание да се асоциират с нея, било дори в исторически план.
Разбира се македонците не произлизат от „нас“, а от българите такива каквито са били преди век. Българин от 9-ти век не е същото като българин от 19 век, още по-малко като българин от 21 век. 
Ако искаме Македония да бъде наш истински съюзник, ако желаем да им помогнем да обективизират своята история, трябва от една страна да признаваме и подкрепяме тяхната съвременна идентичност – базирана и на събития в по-новата им история, но и самите ние да бъдем достатъчно престижно общество, така че "българин" да не може да се използва като обидна дума.
Македонците не могат „да крадат“ от нашата обща история, защото тя е и тяхна. Те имат право да култивират съвременното си различие, доколкото не пресират тези свои съграждани, които са запазили българската си идентичност.Трябва да си дадем сметка, че ако гърците настояваха да разграничат тяхната концепция за „македонес“, от скопската за "македонци", то нашата цел е точно обратната. Да не допуснем различията в понятията „македонец“ и „българин“, които може да се реални днес да бъдат транспонирани в миналото, когато македонците са се считали за неделима част от българския народ. Илинденското въстание е македонско, тракийско и българско. Но ние няма да накараме съвременните македонци да се усъмнят във всичко, което са чували от родители и учители с договор, или с изисквания. За разлика от Гърция, ние трябва не да им натрием носа, а да спечели сърцата им. Типажи като президентите Радев и Първанов, или историци като академик Георги Марков и покойния професор Божидар Димитров не са в състояние да направят това!

* Николай Василев е политически емигрант(1981-1990 г.), политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".