Водещата американска фармацевтична компания Moderna обяви, че е уверена, че ваксини срещу рак, сърдечно-съдови, автоимунни и други заболявания ще се появят до 2030 г., съобщи „Гардиън“.

„Ваксини срещу рак и сърдечни заболявания ще бъдат готови до края на десетилетието. Милиони животи може да бъдат спасени от нови революционни ваксини срещу редица заболявания.“ - обявиха експертите.

Главният медицински директор на Moderna д-р Пол Бъртън вярва, че компанията ще може да предложи ваксини срещу различни видове болести само след пет години.

"Ние ще имаме тази ваксина и тя ще бъде много ефективна и ще спаси стотици хиляди, ако не и милиони животи. Мисля, че ще можем да предложим на хората по света персонализирани ваксини срещу множество различни видове тумори." - посочи той.

Той каза също, че множество респираторни инфекции биха могли да бъдат обхванати от една инжекция - което ще позволи на уязвимите хора да бъдат защитени срещу Covid, грип и респираторно-синцитиален вирус (RSV), а иРНК терапиите биха могли да бъдат достъпни за редки заболявания, за които към момента няма лекарства. Терапиите, базирани на иРНК, действат като учат клетките как да произвеждат протеин, който задейства имунния отговор на организма срещу болестта.

"Мисля, че след 10 години ще се приближим до свят, в който наистина ще можем да идентифицираме генетичната причина за дадено заболяване и с относителна лекота да я редактираме и поправим с помощта на технология, базирана на иРНК", каза лекарят.

Молекулата на иРНК инструктира клетките да произвеждат протеини. Чрез инжектиране на синтетична форма клетките могат да изпомпват протеини, които искаме имунната ни система да порази. Една ваксина срещу рак на базата на иРНК би предупредила имунната система за рака, който вече се развива в тялото на пациента, така че тя да може да го атакува и унищожи, без да унищожава здрави клетки. Това включва идентифициране на протеинови фрагменти на повърхността на раковите клетки, които не присъстват върху здравите клетки - и които най-вероятно ще предизвикат имунен отговор, а след това и създаване на части от иРНК, които ще инструктират организма как да ги произвежда.

Първо, лекарите вземат биопсия от тумора на пациента и го изпращат в лаборатория, където генетичният му материал се секвенира, за да се идентифицират мутации, които не присъстват в здравите клетки. След това алгоритъм за машинно обучение определя кои от тези мутации са отговорни за растежа на рака. С течение на времето той научава и кои части от анормалните протеини, които тези мутации кодират, е най-вероятно да предизвикат имунен отговор. След това се произвеждат иРНК за най-обещаващите антигени и се пакетират в персонализирана ваксина.

"Мисля, че това, което научихме през последните месеци, е, че ако някога сте си мислили, че иРНК е само за инфекциозни заболявания или само за Covid, сега доказателствата сочат, че това абсолютно не е така. Тя може да се прилага във всички видове области на заболяванията: в областта на рака, инфекциозните заболявания, сърдечносъдовите заболявания, автоимунните заболявания, редките заболявания. Имаме проучвания във всички тези области и всички те показват огромни обещания." - поясни д-р Пол Бъртън.

През януари Moderna обяви резултати от късен етап на проучване на експерименталната си иРНК ваксина за RSV, според които тя е 83,7% ефективна при предотвратяването на поне два симптома, като кашлица и температура, при възрастни на възраст над 60 години. Въз основа на тези данни Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) предостави на ваксината обозначението "пробивна терапия", което означава, че регулаторният ѝ преглед ще бъде ускорен. През февруари FDA предостави същото обозначение на персонализираната ваксина срещу рак на Moderna въз основа на последните резултати при пациенти с рак на кожата - меланом.

"Мисля, че пандемията ускори тази технология. Тя също така ни позволи да увеличим производството, така че станахме изключително добри в производството на големи количества ваксина много бързо." - отбеляза Бъртън. 

"Pfizer" също започна набирането на кандидати за късен етап на клинично изпитване на ваксина срещу грип, базирана на иРНК, и в сътрудничество с "BioNTech" е насочила вниманието си към други инфекциозни заболявания, включително херпес. Говорител на "Pfizer" заяви: "Изводите от процеса на разработване на ваксината Covid-19 повлияха на цялостния ни подход към изследванията и разработките на иРНК и на начина, по който Pfizer провежда научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в по-широк план. Само за една година придобихме научни знания на стойност десетилетие."

Други технологии за ваксини също са се възползвали от пандемията, включително ваксини от следващо поколение на базата на протеини, като например ваксината за Covid, произведена от базираната в САЩ биотехнологична компания "Novavax". Тази инжекция помага на имунната система да си мисли, че се сблъсква с вирус, така че да реагира по-силно.

Д-р Филип Дубовски, президент на отдела за изследвания и развитие в "Novavax", заяви: "Налице е огромно ускорение не само на традиционните технологии за ваксини, но и на нови технологии, които досега не са били лицензирани. Със сигурност иРНК попада в тази категория, както и нашата ваксина."

Д-р Ричард Хакет, главен изпълнителен директор на Коалицията за готовност и иновации при епидемии (Cepi), заяви, че най-голямото въздействие на пандемията е било съкращаването на сроковете за разработване на много невалидирани преди това платформи за ваксини. Той обясни: "Това означава, че неща, които можеха да се развиват през следващото десетилетие или дори 15 години, бяха свити за година или година и половина."

С надвисналата заплаха от по-широк конфликт в Европа съществува риск този фокус върху ваксините да се изгуби, ако не се използват динамиката и технологичните познания, натрупани по време на пандемията. Полард например смята, че това би било грешка.

"Пандемиите са също толкова голяма заплаха, ако не и по-голяма, отколкото военната заплаха. Но ние не инвестираме дори сумата, която би струвало построяването на една ядрена подводница." - посочи той.  /БГНЕС